Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МНОГООБРАЗИЕ

Алфонс Але

web

Запознахме се някъде из кафенетата на Латинския квартал.

Той седна на съседната маса и поръча шест кафета.

- Виж го този - си казах, - явно очаква петима души.

Погрешен извод, тъй като непознатият напълно собственоръчно изгълта шестте чаши мока, една след друга, разбира се, защото надали би могъл да ги пие наведнъж или пък едновременно. Като забеляза, че го гледам учудено, се обърна към мене и небрежно..., влачейки думите като чехли, каза:

- Аз съм... от тия като Балзак... обичам да се наливам с кафе.

Като начало не беше никак лошо. Седнах по-наблизо.

Той поиска нещо за писане.

Като написа две-три изречения, смачка листа и го захвърли под масата.

Постъпи по същия начин с още доста надраскани листове. На пода се насъбра купчинка смачкана хартия.

Със същия небрежен тон той заяви:

- Аз съм... от тия като Флобер... много съм взискателен към стила си.

Поведохме разговор.

Откровеност за откровеност, споделих, че съм от Онфльор1. Той се намръщи:

- Аз съм... от тия като Карл Велики... много-много не обичам норманите.

След като изяснихме недоразумението2, разбрах той от кой край е:

- Аз съм... от тия като Пюви де Шаван3... роден съм в Лион.

Баща му, месар от Брото, държал синът му да се залови със същия занаят:

- Аз съм... от тия като Шекспир... на младини бях помощник-месар.

А ето как научих какво е името на приятелката му:

- Аз съм... от тия като Наполеон I... жена ми се казва Жозефина.

Същата наскоро след това му изневери с някакъв англичанин. Той изпита бегло безпокойство.

- Аз съм от тия... като Молиер... жена ми ми тури рога.

Между впрочем двамата с Жозефина никак не се разбираха. Жозефина беше своенравна като някои млади хора с много бяла кожа. После той добави:

- Аз съм... от тия като Топен4...

(Втората част на изречението се изгуби в дъжда.)

Един ден решихме да обядваме заедно... Бяхме се уговорили точно в дванайсет часа, аз пристигнах в дванайсет и една минута.

Той със студено изражение на лицето извади часовника си:

- Аз съм... от тия като Луи XIV... за малко да се наложи да чакам.

На времето бил прекарал сериозно възпаление на очите, но сега се чувстваше много добре, ето защо се хвалеше, като леко изменяше обичайния си израз:

- Аз лично... не желая да съм от тия като Омир или Милтон5.

После, след като беше изличил от сърцето си Жозефина, се влюби в друга.

Тя обаче не искаше да чуе за него.

Тогава той я уби.

Арестуваха го, естествено.

Засипван с въпроси от съдебния следовател, той се задоволи да отговори:

- Аз съм... от тия като Авинен6... никога не си признавам.

Стигна до съда.

Там прояви желание да каже нещо.

- Аз съм... от тия като Антоний7... Тя ме отблъсна, аз я убих!...

Съдебните заседатели не намериха каквото и да било смекчаващо вината обстоятелство. Смъртна присъда!

По вина на съветниците Феликс Фор8 не можа да го помилва.

Горкичкият. Още го виждам, пребледнял като Пиеро, с ръце завързани на гърба, с верига на краката, с риза, изрязана надве-натри отпред.

Призори портата на Рокет9 се отвори.

Като ме видя сред присъстващите, той се обърна към мен и с небрежен глас, влачейки думите като чехли, рече:

- Аз съм... от тия като Исус Христос... умирам на трийсет и три години.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Онфльор (Honfleur) - малко градче в Нормандия, родното място на Алфонс Але (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

2. Че има разлика между норманите (викингите) и нормандците (жителите на Нормандия) (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

3. Пюви де Шаван (Puvis de Chavannes, 1824-1898) - известен френски художник-символист (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

4. Елоа-Шарльоман Топен (Eloi-Charlemagne Taupin, 1767-1814) - френски генерал, чието име е гравирано на Триумфалната арка (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

5. Джон Милтон (John Milton, 1608-1674) - английски поет и ерудит, автор на "Изгубеният рай", известен с това, че ослепял от четене (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

6. Авинен (Avinain) - криминален престъпник от простолюдието, съсечен на гилотината през 1867 г., прочул се с думите: "Господа, никога не признавайте!" (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

7. "Антоний" ("Antony") - театрална пиеса на Александър Дюма, в която главният герой произнася една от най-известните реплики на романтичния театър: "Тя ме отблъсна, аз я убих!" (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

8. Феликс Фор (Félix Faure, 1841-1899) - президент на Франция в периода 1895-1899 г. (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

9. Рокет ( La Roquette) - става дума за два затвора в Париж със същото име, Големият и Малкият, построени един срещу друг; екзекуциите били извършвани пред Големия (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

 

 

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.04.2008, № 4 (101)