МАЙТАП

Алфонс Але

web

Един от големите недостатъци на Париж е, че хората си уговарят среща в кафенетата.

Понеже сме вежливи и не искаме да ни чакат, пристигаме доста преди уречения час и почваме да поръчваме с надеждата, че всеки момент ще се появят, защото - забелязали ли сте? - навъди се един народ, дай му да закъснява!

Но понякога това наказание има и своите положителни страни, тъй като ни дава възможност да подслушваме разговорите край съседните маси.

Действително понякога от другите маси долитат изключително забавни разговори.

Ето как съвсем наскоро се озовах в описаното по-горе положение, близо до масата, която бяха заели двама приятни, честна дума! младежи, приятни и двамата, но от които единият хладнокръвно и без да му мигне окото си правеше майтап с другия.

От разговора бързо заключих, че другият се занимава с литература и че вече е издал някоя и друга статия в малотиражните издания.

Първият, доколкото разбрах, не особено настоятелно мислеше да се залови с нещо, но повече не мога да ви кажа.

*

- Чете ли вчерашната ми статия?

- Вчерашната ти статия ли?... Чакай да се сетя... Да, снощи по една случайност четох няколко реда... Бях на вечеря у едни познати, скромно семейство, и в нужника случих на една хвърчаща страница от вестника, където тъкмо бе поместено твоето не помня какво беше.

- Е, и как го намираш?

- По-големи глупости не бях чувал.

- Я стига!... Считам, че никак не беше лошо този път.

- Не ме разсмивай... Да вземем само първото изречение... Как почваше?

- И той като индийските факири, дето цял живот си гледат пъпа...

- Да, и ти намираш това смешно?

- Ама, драги мой, аз не пиша, за да е смешно!

- Какво са ти направили факирите?

- Нищо.

- Тогава защо им се подиграваш, че цял живот си гледат пъпа?... Първо на първо, случвало ли ти се е да си гледаш пъпа?

- Не.

- Тогава, щом не ти се е случвало, недей да говориш и най-вече недей да пречиш на другите... На журналистите това им дай - чули-неразбрали да повтарят хорските приказки!

- Да не би да искаш цял живот да си гледам пъпа!

- А защо не?... Мене ако питаш, цял живот само това правя.

- В преносния смисъл на думата...

- Не, в прекия... Е, хайде да не преувеличаваме... Част от живота... Която не се забравя... С няколко антракта, разбира се... Нали все пак се налага да закусвам, обядвам, вечерям, да спя, да се разходя, с други думи да върша куп неща, присъщи на съвременния европеец.

- Естествено.

- Да си кажа правичката, не точно моя пъп гледах, тази стойка е малко уморителна.

- На мене ли ще разправяш!

- Говоря за пъпа на една млада личност... Но всъщност ти я познаваш... Ирма.

- Малката Ирма, от "Фоли-Дус"?...

- Същата, твоята чаровна позната!

Без да схваща, че оня си прави майтап, литераторът изпадна в див гняв.

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.04.2013, № 4 (161)