Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОЙТО ГУБИ, ПЕЧЕЛИ

Алфонс Але

web

Това, което ще прочетете, цели да докаже, че дарбата в живота не е всичко. По-важно е човек да знае как да се възползва от нея, а най-вече - кога и къде.

Господин Баро, млад надежден адвокат, красив мъж, при това, попрочел някоя книга (от тия, дето пише Феликс Декори1), беше любовник на една много мила омъжена дама, чийто съпруг беше негов приятел.

Ще ми възразите, че не е хубаво да си любовник на съпругата на своя приятел. О! Положително!

Да, ама е по-удобно от това, да си любовник на съпругата на някой непознат. Спестяваш си толкова главоболия! А освен това на младите им излиза по-евтино!

Когато на господин Баро му се случваше да води някое по-интересно дело, той не пропускаше да покани в съда господин и госпожа Жоне, както и да улесни влизането им под покрива на правосъдието.

Госпожа Жоне излизаше от тия заседания още по-влюбена в своя миличък Баро и цялата упоена от неговото красноречие.

Досега поне нещата винаги бяха протичали по този начин.

Тия дни обаче се оплетоха.

Поводът, по който се водеше делото, беше банален: изневяра. Действащите лица бяха трима: застаряващият съпруг, младата му жена и нейният любовник на средна възраст.

Застаряващият съпруг беше хванал вероломната двойка flagrante delicto2. Беше стрелял с пистолет по любовника, на който обаче нищо му нямаше.

Та съпругът беше обвинен в опит за убийство и го викаха в съда. Защитата бе поверена на господин Баро.

Делото беше по вкуса му и съответно дарбата му можеше да блесне.

Без самият той да е кой знае колко безупречен по отношение на морала, господин Баро притежаваше своеобразното умение сурово да бичува покварата на ближния си.

Което обаче не му пречеше, при първа възможност настървено да се впусне да избелва малодушието и прегрешенията на своите клиенти.

В случая прокурорът беше поискал само меко наказание за горкия съпруг, след което думата беше дадена на Баро.

Лицето на юриста придоби онова сериозно и мрачно изражение, каквото придобиваше всякога, когато се налагаше да заклейми нечие морално провинение.

Той най-напред разказа за младините на обвиняемия, после за зрялата му възраст, за чувствата му към младото момиче, станало впоследствие негова съпруга, за щастието на брачната двойка.

Докато описваше този тъй тих и патриархален, тъй прелестен, ясен и безоблачен домашен живот, всички присъстващи - съдебните заседатели, жандармите, кокотките, свикнали да идват на подобни дела, всички бършеха крадешком по някоя сълза.

След което той насочи острието на речта си към любовника, този крадец на любов, крадец на чест, тайно вмъкнал се в семейството.

Неговото красноречие се извиси до небесата, за да отрази в още по-позорна светлина тия крадци на любов, крадци на чест, за които няма свято домашно огнище.

И тези думи, крадец на любов, крадец на чест, се повтаряха непрекъснато и отчетливо като тракане на сачми, с които се почистват шишетата.

Младият адвокат можеше да продължи дълго в същия дух:

- Господин Баро, достатъчно, прекъсна го председателят.

Съпругът беше оправдан.

На излизане от залата всички се надпреварваха да стискат ръката на блестящия оратор.

- Браво! - възкликна господин Жоне, раздрусвайки дланта на своя приятел, надали предполагате какво впечатление направихте на моята съпруга!... Ще вечеряте у нас довечера, нали?

След вечерята господин Жоне помоли да го извинят. Имал важна среща. Щял да отсъства не повече от час.

- Най-сетне сами!

Но домакинята отблъсна настоятелните ръце и чувствените устни на младия адвокат:

- Крадец на чест!... Крадец на любов!

За нея изневярата беше дотук!

Юристът се беше толкова увлякъл в защитната си реч, че бе спечелил на своя страна дори любовницата си!

Остава му една последна надежда: да му се падне друго дело за изневяра, на което пак да покани привлекателната госпожа Жоне.

Само дето този път той ще защитава любовника.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Феликс Декори (Félix Décori) - âиден парижки адвокат, известен с участието си в политическия живот, както и с опубликуването на кореспонденцията между Жорж Санд и Алфред де Мюсе (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

2. Flagrante delicto - на местопрестъплението (бел. прев., Е.Д.). [обратно]

 

 

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.03.2008, № 3 (100)