КОБИЛАТА ПУКНА, ИЛИ ЕВТИНО РАЗВЛЕЧЕНИЕ

Алфонс Але

web

Длъжни сме да отбележим смущаващия факт, който само потвърждава, че у човешкия род има нещо сбъркано, но най-добре се забавляваме, когато ядосваме другите.

Поне в девет случая от десет е така, ако не и повече.

Което съвсем не значи, че сме кютюци.

Кой от нас не е виждал и най-добродушният човек да прихне да се смее, виждайки, как някой се гласи да вирне крака във въздуха?

И тъй като самата природа ни е надарила с тази нелицеприятна нагласа, защо да не се възползваме от нея и да не се опитаме да обърнем на смях пустия му живот, като устройваме на околните магария връз магария.

Измежду развлеченията от този род искам да ви препоръчам едно, чието описание ще намерите по-долу.

Колкото и рядко да стъпвате в пощата, все пак сте забелязали, че много хора изпитват видимо затруднение, когато пускат телеграма.

Говоря, разбира се, за хората от по-простите и необразовани съсловия.

Гледате ги, горките, как се мъчат да наредят думите, как зачеркват, мачкат лист след лист, похващайки отново започнатото дело и залягайки над него, според думите на Боало, пъшкат, докато постигнат желания резултат.

В повечето случаи същите тези нещастници изоставят по масите нескопосаните си чернови, без да си дават сметка, какво изкушение са те за такива като мене.

Колко му е, нечий адрес, нечий подпис и съобщение, и ето ни възможност да се помайтапим за чужда сметка!

Това става така: придърпвате смачкания лист хартия, върху който господин X... съобщава на госпожа Y..., че пристига в Z... в 6:55 ч., да го чака на гарата и много целувки.

Без да се двоумите, откъсвате едни бланка, както казваше г-н Берар, и с красив почерк пишете:

Г-жа Y... улица Еди коя си, Z...

Забравих кажа дойдеш гарата голяма кола пренос-превоз. Безброй целувки.

X.

Това ще ви излезе 1,10 франка, но само си представете физиономията на X... как пристига в Z... и как заварва г-жа Y... с голяма кола за пренос-превоз, ще се съгласите, че няма да ви е жал за парите!

Последната магария от този род - щях да се скъсам от смях!

Ах! Горкото момче!

Още е пред очите ми, пот на едри капки е избила по челото му, с непохватните си пръсти топи ли, топи перодръжка в мастилницата, сякаш тя ще му прелее от таланта на Мадам дьо Севине¹.

Червената нашивка на фуражката му издаваше, че е ординарец на някой офицер.

Когато излезе от пощата, тъй като, колкото и да се забави, най-сетне илезе, придърпах една от черновите, на която пишеше:

Господин барон Леманш дьо Мон-Рифлар, лейтенант в 74-ти полк стрелци-ездачи, Сен-Жермен.

Ветеринарят прегледа Цветелина, казва състоянието много по-добро. Ще държа господин барона в течение. С уважение

Лешалупие

Няма и час по-късно пуснах телеграма със следното съдържание:

Мон-Рифлар, лейтенант 74-ти стрелци-ездачи, Сен-Жермен

Кобилата пукна. И ти да пукнеш, драги Мон-Рифлар. Свобода на народа!

Лешалупие

Като си помисля, че за тази щуротия похарчих само двайсет петака, а се търкалях от смях.

Защото, вярвайте ми, здравата ме досмеша, представяйки си физиономията на господин барон Леманш дьо Мон-Рифлар.

Интересно с какво ли си лекува хремата Лешалупие.

БЕЛЕЖКИ

1. Мадам дьо Севине (1626-1696) - френска авторка, прочута със стотиците писма, пращани на любимата й дъщеря, писма, отличаващи се с висока литературна стойност и считани за ценна хроника на кралския двор и парижките салони (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.09.2012, № 9 (154)