КАК ДА ИЗЯДОСАШ ПОРТИЕРА И ДА СЕ ПОЗАБАВЛЯВАШ

Алфонс Але

web

Радваме се, че имаме възможност да предложим на читателите една забавна история, разказвана най-различно, която сама по себе си е предостатъчна, за да бъде увековечено името на нейния герой Алфонс Але.

Един прекрасен ден или по-скоро една ужасна нощ - било два часът сутринта и валяло като из ведро - Але твърдо държал да се прибере вкъщи.

Многократно и безсрамно натискане на звънеца... упорито нежелание да отвори от страна на портиера.

Знаете, че след полунощ вратата не се отваря.

- Влезте ми в положението, господин Бертен...

- По това време нямам право да отварям, собственикът ще ми се кара.

Това трае четвърт час!

Накрая на Алфонс Але му хрумнало нещо - пуснал в пощенската кутия сребърна монета от сто су.

О, парата има вълшебна сила! Портиерът чул звънтенето на метала, станал и дошъл да отвори, като не забравил да пусне в джоба си монетата. Озовал се най-сетне вътре и наближил стълбището, Але се провикнал:

- О, дявол да го вземе, забравих една книга вън на парапета.

Любезен, този път портиерът се впуснал сам да му я донесе; през това време, за да се отплати за вниманието, нашият приятел му затръшнал вратата под носа.

- Отворете, стига с тия глупости!

- Знаете, че след полунощ вратата не се отваря - отговорил невъзмутимо Але.

- Отворете, ви казвам, ще умра от студ с тая пижама и тия чехли.

- По това време нямам право да отварям... Собственикът ще ми се кара.

От другата страна нещастникът продължавал да се моли и да зъзне жестоко.

Накрая Але, човек мек по душа, казал през вратата:

- Добре, ако толкова искате да влезете, направете като мене.

По този начин находчивият автор на Приятелят Лоз си взел обратно парите.

Излишно е да добавяме, че Алфонс Але не се застоял дълго на улица Лил.

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.11.2007, № 11 (96)