Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДОКТОРЪТ

Алфонс Але

web

Мене ако питате, по-дебелокожи и дебелооки от лекарите на този свят няма. Безобразно дебелооки! А какво презрение към човешкия живот, не е за разправяне!

Болен сте, докторът идва. Преглежда ви, прослушва ви, задава ви въпроси, а мислите му другаде. Напише рецепта и казва: "Ще мина пак.". Бъдете сигурен - той положително ще мине и ще продължи да минава, докато вие самият минете и заминете.

А като заминете, при него веднага ще дотича служител от погребателното бюро и ще му пъхне в ръката дребна премийка.

Ако устоявате по-дълго на болестта, и най-вече на лекарствата, добрият доктор пак си потрива ръцете, тъй като от тези кратки наминавания както и от това, което си прихваща от аптекаря, той вади доста порядъчна печалба.

Само едно не е по вкуса на добрия доктор: ако вземете и изведнъж оздравеете. Макар че и тогава ще намери начин да извърти нещата в своя полза и да ви заяви с безподобна самоувереност:

- Аз ви спасих, да ви е ясно!

Но от всички доктори най-дебелоок е моят доктор или по-скоро моят бивш доктор, защото го пратих по дяволите и, вярвайте ми, откак го пратих по дяволите, направо ми олекна.

Времето се беше затоплило и после захладило или обратно, най-напред захладило и после затоплило - не си спомням точно - та бях понастинал. И понеже държа на кожата си - кой от нас не държи, една ни е! - викнах моя доктор и той пристигна начаса.

И без това не се чувствах добре, но след като изгълтах това, което ми предписа, съвсем отпаднах и се наложи да легна на легло.

Ново посещение, нова предписание, ново отпадане.

С други думи, след няколко дена бях смъкнал няколко фунта..., а дори и няколко килограма.

Една сутрин, когато едва гледах, след като ме беше прегледал по-старателно от обикновено, моят доктор ме пита:

- Доволен ли сте от този апартамент?

- Ами да, доволен съм.

- Колко плащате?

- Три хиляди и четиристотин.

- Портиера бива ли го?

- Не мога да се оплача.

- А собственика?

- Собственикът е много мил човек.

- Камините не изпускат ли?

- Не особено.

И тъй нататък. И тъй нататък.

А аз си викам на ума: "Тоя серсемин за какво ме е заразпитвал? Дали жилището ми е влажно или не, това хайде що-годе понятно е, понеже съм болен, но за какво му е да знае, колко наем плащам?" И макар че никак не ме биваше, осмелих се да го попитам:

- Докторе, ама вие защо ми задавате тези въпроси?

- Ще ви кажа - отговаря ми той, - търся си апартамент и вашият би ми свършил добра работа.

- Но... аз нямам намерение да напускам.

- За съжаление ще се наложи след няколко дена.

- Да напускам?

- Нещо такова!

Проумях.

Господинът ме беше отписал и не се свенеше да го сподели с мене.

Надали бих могъл да изразя на какъвто и да е език какво изпитах. Най-напред ужасно ми премаля, после ужасно ми притъмня пред очите! А накрая нечовешки ме хвана яд! Говорят ли се подобни неща на болен човек, клиент, при това добър клиент, така да се каже.

- Така ли било? Искаш значи да ми пипнеш апартамента, влечуго такова? Ще имаш да взимаш!

..........................................................................................

Ако един ден се разболеете, съветвам ви, направете като мене: вземете и се ядосайте. От това може да ви прилошее. Аз от това оздравях.

Изгоних доктора от къщи.

Изхвърлих лекарствата през прозореца.

..........................................................................................

Е, малко преувеличавам, като казвам, че съм ги изхвърлил през прозореца. Не обичам умишлено да чупя стъклария, някой минувач може да пострада, а аз не обичам хората да страдат по моя вина: да не съм доктор!

Задоволих се да върна всичко на аптекаря заедно с няколко думи пояснение. Бяха се насъбрали догоре шишета, вързопчета, опаковки.

Толкова много, че веднъж дори бях сбъркал - бях си намазал корема със сироп и бях глътнал един пластир.

Струва ми се дори, че това беше единственият път, когато почувствах известно облекчение.

След което поднових договора си със собственика на апартамента и повече не искам да чуя за доктори.

 

 

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.11.2007, № 11 (96)