ДОБРИЯТ ХУДОЖНИК

Алфонс Але

web

Толкова присърце взимаше хармонията на тоновете, че видеше ли лошо съчетани цветове в тоалета на дами от провинцията или върху платната на членове на Института¹, потръпваше болезнено от главата до петите като музикант, дръпнал струните на разстроен инструмент.

За нищо на света не би изял яйца на очи с червено вино - в стомаха му чистите тонове щяха да се развалят.

Веднъж от разсеяност блъсна на улицата издокаран със сиво палто младеж в току-що боядисаната в зелено витрина (Внимание, прясна боя!) и понеже младежът възропта: "Вижте как се оплесках!...", присвивайки очи, както правят художниците, когато оглеждат картините, отговори:

- Грешите!... Така е в по-японски стил.

Оня ден получи от остров Ява картичка от стар другар от класа; същият бе пратен на лов за черни пантери от Зоологическата градина в Триест.

Разчувства се, че някой си беше спомнил за него и то на другия край на света и взе, че написа на този стар другар хубаво дълго писмо, което сложи в голям плик.

И тъй като остров Ява е далече и пликът беше тежичък, таксата излезе прескъпо.

Пощенският чиновник му подаде унило пет-шест марки, чийто цвят се менеше заедно с цената.

Внимателно, без да бърза, художникът залепи марките една под друга, като следеше краските да се съчетават - да не дразнят окото.

Вече беше почти доволен от резултата и тъкмо се готвеше да пусне плика в зиналия отвор на Писма за чужбина, когато един последен присвит поглед го накара бързо да се върне на гишето.

- Още една марка за три петака.

След което я залепи под останалите.

- Не беше нужно, услужливо се намеси чиновникът, таксата беше достатъчна.

- Нищо, отвърна добрият художник.

После дружелюбно поясни:

- Синьото не се открояваше достатъчно.

БЕЛЕЖКИ

1. Института - става дума за Френския институт, обхващащ пет академии, в това число и Художествената академия. [обратно]

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2011, № 8 (141)