ЧУДАЩИНА

Алфонс Але

web

Никога не би ми хрумнало да упреквам когото и да било за това, че държи да се отличава от другите. Дори за предпочитане е всеки да си пъха краката в неговите обувки, а не в чуждите. Но едно е да се отличаваш, друго е вечно да нахлузваш пантофите на Химерата, чепиците на Невижданото и патъците на Това, което няма да се случи!

Някои хора постоянно будят недоумение. Други - защо да си кривим душата - хроничната им чудащина е единственият начин на мислене и поведение, който са възприели.

Днес сутринта отидох на баня. На входа двама господа, единият влизаше, другият излизаше, нещо разискваха и разговорът им привърши със следните думи от страна на този, който влизаше:

- Така че уверявам ви, драги плодоползвателю¹, не съм имал такива разноски, за каквито разправят, защото един познат на леля Морен ми влиза в работа като бивш кмет на града.

Дори не се и опитах да проумея какво може да значи това и все пак - да си призная - усетих смътно безпокойство.

Същият господин, който бе изрекъл това странно съждение, зае кабината (май така им викат в градските бани) досами моята.

Стените на кабините са тънки като цигарена хартия. Чува се и най-малкото плискане на вода.

Оттатък моят съсед, племенникът на г-жа Морен, се беше разбушувал във ваната. Стадо морски лъвове, ще рече човек.

Изведнъж утихна и дръпна звънеца.

- Вие ли ме викате, господине? - притича прислужникът.

- Да, аз... Кога най-сетне ще ми върнете остатъка от двайсетте петака?

И до ден-днешен се чудя какво толкова спешно караше един гол и натопен в гореща вода човек да иска незабавно да му върнат остатъка от двайсет петака.

БЕЛЕЖКИ

1. Плодоползване (usus fructus) - законно право за ползване и извличане на облага от собственост, принадлежаща на друго лице, без да се засяга субстанцията й. Плодоползвателят се задължава да стопанисва собствеността като добър домакин и след свършване на плодоползването да я върне на собственика. [обратно]

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2011, № 8 (141)