Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АБСЕНТ

Алфонс Але

web

Пет часа...

Мръсно време... сиво едно... мръсно сиво и потискащо.

Защо не забръска един дъжд, та да прибере по домовете всички тия глупаци, дето се шляят по улиците!... Мръсно време...

Ех, че лош ден, дяволите да го вземат...! Не ми върви...

Фейлетонът ми го върнаха... любезно:

- Бива го вашият фейлетон... темата интересна... добре написан, но не в духа на вестника.

В духа на вестника!... И таз хубава, в духа на вестника!... на най-глупавия вестник в Париж и Сен-е-Оаз!

Издателят пък разсеян и зает:

- Върнете ръкописа на господина... Бива го вашият роман... темата интересна... добре написан, но сам разбирате... застой... задръстено, а освен това защо не напишете нещо от рода на Голямата каменоломна1? Добра продажба... приятен.

Излязох с пресилена усмивка:

- Минете друг път...

Мръсно време... пет и половина...

Булевардите!... Дай да хвана булевардите... може пък да срещна някой познат... И таз хубава, някой познат!... Хвани единия, та удари другия.... На никого не може да разчита човек в Париж.

Колко неугледни са тия хора, дето минават!

Безвкусно облечени жените!... Оклюмали мъжете!

- Келнер... един абсент със захар!

Колко забавно се топи бучката захар върху ажурената лъжичка... Като лед, когато върху него капе вода... само дето захарта е по-мека от леда... И цяло щастие... я, виж ти, какво се получава: абсент с лед!

Абсент с лед... ха-ха-ха... ха-ха-ха... Ама че смешно... абсент с лед... не е за тия, дето бързат... ха-ха-ха...

Почти се е разтопила вече бучката захар... Като нещо в нас... Смайваща прилика между човека и бучката захар...

Когато умрем, ей така ще си отидем... атом след атом... молекула след молекула... разпадащи се... пратени обратно в обятията на Голямото цяло с любезното съдействие на тревите и червеите.

Да се възползваме, докато е време, в такъв случай... Виктор Юго и Анатол Боканар, равни пред Червея... Какво по-хубаво!

Мръсно време... Лош ден... Главният е глупак... Издателят за нищо не го бива...

Пък и... талант в края на краищата може би не достига.

Не е лош тоя абсент... не първата глътка, после.

Никак не е лош.

Часът е шест... Лека-полека булевардите оживяват... Идва най-сетне ред на дамите!

По-миловидни... и по-изискани от тия преди малко! Мъжете също изглеждат по-прилично!

Небето е все така сиво... перленосиво... изтънчено... едва доловимо сиво... На места облаците светлеят с меденорозовите цветове на залеза... Добре е така...

- Келнер... един анасонов този път!

Абсентът със захар не е лош, ама по дяволите... чакането е дълго.

Шест и половина...

Вън минават върволици от жени!... Почти всички красиви... и странни!

И тайнствени!

Откъде идват?... Къде отиват?... Един Господ знае...

Едва благоволяват да ме погледнат... мене, който винаги съм бил лудо влюбен в тях! Всяка една ми прави замайващо впечатление, сякаш ми е писано никога да не я забравя... Достатъчно е обаче да отмине и вече не си спомням, какъв е бил погледът й.

За мой късмет тези, които следват, са още по-зашеметяващи.

Бих им подарил цялата си любов, стига да поискаха... Но те отминават една след друга... Дали някога пак ще ги видя?

На тротоара отпред уличните продавачи продават, каквото попадне... вестници... пластмасови цигарета... плюшови маймунки... с всевъзможни цветове...

Кои са тези хора? Смачканите от живота явно... непризнати гении... бунтовници... Колко дълбок е погледът им... Какво тъмно огънче се таи в зениците им!...

Защо пък да не напиша за тях една книга... единствена... незабравима, която всички те ще трябва да купят!

Ах! Тези дами!

Защо нито една не се сети да седне до мене, нежно да ме целуне... да ме погали... да ме полюлее, както мама ме люлееше едно време, когато бях малък?...

- Келнер... един чист този път... Сипете ми догоре.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Grande Marnière, Georges Ohnet (1848-1918) - френски треторазреден автор (бел.прев., Е.Д.). [обратно]

 

 

© Алфонс Але
© Евгения Динкова, превод от френски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.01.2008, № 1 (98)