РАВЕНСТВО НА ПОЛОВЕТЕ И ЕЗИК.
ЗА Т.НАР. ИНКЛУЗИВЕН ПРАВОПИС ВЪВ ФРЕНСКИЯ ЕЗИК

Силвия Ботева

web

През последните месеци френското общество или поне голяма част от него се вълнува от един оживен дебат, който превзема медиите и социалните мрежи. Става дума за т.нар. écriture inclusive - инклузивен правопис (буквалният превод е "инклузивно писане"). Стремежът на инициаторите на тази идея е да променят нагласите, свързани със социалната неравнопоставеност на жените спрямо мъжете. Средството, чрез което искат да въздействат, е езикък, като предлагат промяна в начина на означаване на женския род главно на съществителните имена, но не само.

І. КАТЕГОРИЯТА РОД НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА ВЪВ ФРЕНСКИЯ ЕЗИК

Съществителните имена във френския език притежават два рода - мъжки и женски. Мъжкият род е семиотично неутралният член на опозицията, докато женският род е маркираният. С този факт е свързано правилото за генерализираната употреба на мъжки род за обозначаване на множество от референти. Например Les étudiants sont dans la salle може да означава група само от студенти или група от студенти и студентки.

Различават се три форми на прояви на рода:

Алтернативен род, присъщ на съществителните имена, обозначаващи неодушевени референти (fauteuil, table), но характеризиращ и немалко съществителни с одушевени референти - животни и хора (papillon, serpent, nourrice, majorette).

Паралелен род, който се отнася само за съществителни, обозначаващи живи същества. Паралелният род може да се изразява по лексикален път, тоест чрез различни лексеми (homme / femme, coq / poule) или чрез морфологични маркери (artisan / artisane, commerçant / commerçante, époux / épouse и т.н.).

Съществуват и т.нар. думи епицени, неутрални по отношение на родовата маркираност, която се фиксира чрез други елементи, главно детерминатори и местоимения (un / une secrétaire, mon / ma collègue).

Дискусията за "политическата" коректност при обозначаване на женския род е свързана главно с алтернативния род. Немалко лексеми, назоваващи професии, титли, длъжности притежават форми само за мъжки род, езиков факт, който отразява, в исторически план, отсъствието или слабото присъствие на жените в определени професионални, политически, социални сфери.

ІІ. ИНИЦИАТИВИ ЗА ФЕМИНИЗИРАНЕ НА ЛЕКСИКАТА ВЪВ ФРЕНСКИЯ ЕЗИК

И в по-далечното, и в по-близкото минало са правени опити за промяна на статуквото, като се започне от коментари и пожелания и се стигне до конкретни предложения (подробен исторически преглед вж. в Серкиглини 1999, 2016).

• През 1927 г. в широко известния им труд Des mots à la penséе Дамурет и Пишон изтъкват необходимостта от създаването на форми за женски род на многобройни лексеми, означаващи различни занаяти и професии (Серкиглини 1999).

• Около трийсет години по-късно лингвистът Албер Доза отново се връща на този проблем, като посочва, че френският език разполага с достатъчно ресурси, позволяващи да се преодолеят евентуалните граматически трудности и препятствия (Серкиглини 1999).

• През 1984 г. по инициатива на тогавашната френска министърка на правата на жените се създава специална комисия, чиято задача е да работи за феминизирането на названията на професиите.

• През 1999 г. е публикувано ръководство с конкретни препоръки за създаване на форми за женски род на названия на професии, титли, степени и длъжности - Femme, j’écris ton nom... Guide d’aide à la féminisation des noms de métiers, titres, grades et fonctions (Серкиглини 1999).

Ще посочим основните правила, включени в изданието:

Съществителни имена от мъжки род, завършващи на гласна

• При крайна гласна -е - без промяна: (un / une cadre, un / une diplomate, un / une peintre, un / une vétérinaire ).

• При крайна гласна -é, -i  - прибавя се -е - (un député / une députée, un apprenti / une apprentie).

Съществителни имена от мъжки род, завършващи на съгласна

• Прилагат се съществуващи морфологични правила, основни от които са прибавяне на -е, удвояване на последната съгласна (un adjoint / une adjointe, un écrivain / une écrivaine, un général / une générale, un magistrat / une magistrate, un chirurgien / une chirurgienne, un colonel / une colonelle, un conseiller / une conseillère, un officier / une officière).

• При окончание -eur - формата за женски род е с окончание -euse, когато съществува съответен глагол (un entraîneur / une entraîneuse, un programmeur / une programmeuse) и с окончание -eure, когато не съществува съответен глагол (un ingénieur / une ingénieure, un professeur / une professeure).

• При окончание -teur формата за женски род по принцип е с окончание -trice (un administrateur / une administratrice, un sénateur / une sénatrice).

При наличие на съществителни имена с алтернативен мъжки род се създават съответните лексеми от женски род (un confrère / une consoeur, un homme-grenouille / une femme-grenouille, un rugbyman / une rugbywoman, une joueuse de rugby).

• През 2015 г. Висшият съвет за равнопоставеност на жените и мъжете публикува Guide pratique pour une communication publique sans stéréotype de sexe (Гид 2015).

В това практическо ръководство се дават десет препоръки, първите четири от които засягат пряко езика: 1. Да се прекрати употребата на езикови обозначения със сексистки характер. 2. Да се съгласуват по род названията на професии, титли, чинове и длъжности. 3. Да се използват формите за женски и мъжки род в посланията, предназначени за широката публика. 4. При изброяване да се спазва азбучният ред.

ІІІ. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ЕЗИКОВАТА НЕУТРАЛИЗАЦИЯ

Терминът неутрализация, съотнесен с обозначаването на рода, има, най-общо казано, две значения. Първото е по-тясно и се свързва със семантичната неутрализация, за която говорят още Трубецкой и Якобсон (вж. Елмиже 2015). Семантичната неутрализация засяга релацията хипероними / хипоними - в определен контекст даден отличителен признак на хипонима може да бъде неутрализиран, в резултат на което той функционира като хипероним. Елмиже дава следните примери:

1. Ce n’est pas un chat, c’est une chatte.

2. J’aimerais avoir un chat, mais j’hésite entre un mâle ou une femelle.

В първото изречение chat и chatte са употребени като хипоними, във второто изречение думата от мъжки род chat е употребена като хипероним за обозначаване на този животински вид. Във френския език тази неутрализация е в основата на генеричната употреба на мъжки род.

В наши дни много по-популярно е второто значение на термина неутрализация, което, наред с чисто лингвистичния компонент, включва и социален. Това значение се свързва именно с използването на неутрален език от гледна точка на обозначаването на мъжкия и женския пол, което рефлектира предимно върху елиминирането или силното ограничаване на генеричния мъжки род.

На този проблем специално внимание отделя и Европейският парламент в издадената през 2009 г. брошура с инструкции, озаглавена Usage d’un langage neutre du point de vue du genre au Parlement européen (Юсаж 2009). В този документ, наред с редица общи констатации и препоръки, са посочени и примери за конкретни езикови практики, съблюдаващи принципа за неутрализация.

За френския език такива са предпочитането на генерични и метонимични изрази (le corps enseignant вместо les enseignants, communication de la Présidence вместо du Président), прибягването до пасивни, безлични или императивни конструкции (Les CV doivent être envoyés à..., Veuillez envoyer votre CV à...).

ІV. ЗА Т.НАР. ИНКЛУЗИВЕН ПРАВОПИС

Опити за прилагане и популяризиране на инклузивния правопис се правят от няколко години, но те се официализират с публикуването на Manuel d’écriture inclusive - първото издание е през 2016 г., второто - през 2017 (Адад 2017).

В този своеобразен учебник по инклузивен правопис се дефинират следните основни принципи / правила:

• Двойното маркиране на рода да се прилага винаги при съществителните, назоваващи професии, титли, длъжности.

• При въвеждането на лексеми и други езикови единици да се спазва азбучният ред (elles et ils, tous les étudiants et toutes les étudiantes).

• Съгласуването по род да се осъществява с най-близкото съществително (Les entraîneurs et les skieuses sont désagréablement surprises).

• Да се използва специална пунктуация - т.нар. средищна точка (point milieu), за да се прецизира родът (acteur·rice·, ingénieur·e·s, sénior·e·s, ceux·elles.).

• Да не се използват главни букви при думи като Homme и Femme като целта е да се съблюдава принципът за родова неутралност. Така широко известната Déclaration des droits de l’Homme et du citoyen (1793) придобива следния вид - Déclaration des droits humains et du·de la citoyen·ne.

Непосредствена причина за възникналия дебат във Франция обаче не е въпросната публикация, а фактът, че най-голямото издателство за учебна литература публикува в началото на септември 2017 г. учебник, написан с инклузивен правопис.

Общественият отзвук е силно поляризиран. Категорично несъгласие с прилагането на този правопис изразяват редица френски интелектуалци. Философът Рафаел Антовен квалифицира предложението като промиване на мозъци, достойно за романа "1984" на Джордж Оруел (вж. Жоаньо 2017).

Категорично против е и журналистът и телевизионен водещ Бернар Пиво, който в продължение на години (1985-2005) организира националния конкурс по правопис във Франция.

Сред привържениците, които открито заявяват позициите си, са писатели като популярния Марк Леви, който влиза в спор с Бернар Пиво в Туитър (вж. Талабо 2017), а също учители, изследователи, университетски преподаватели. Под текст, публикуван в сайта "Slate" на 08.11.2017, са се подписали над 300 учители, които декларират, че вече не преподават или няма да преподават правила, свързани с употребата на генеричния мъжки род (вж. Лорио 2017).

Психолингвистът Паскал Жигакс от Университета във Фрибур посочва данни от проведени психолингвистични експерименти - направеният анализ показва, че на когнитивно ниво носителите на френския език асоциират системно генерично употребения мъжки род с обект мъж / мъже, а не, както би трябвало да се очаква, с обект мъже и жени, което води до изкривяване на менталните репрезентации (вж. Дарбоа 2017).

Балансирана подкрепа на привържениците на предлаганите промени изразява в специален пост от 05.12.2017 и белгийският социолингвист Мишел Франкар, почетен професор в Католическия университет в Лувен. Ето заключителните думи на неговото становище: La langue française, comme toute langue vivante, change pour mieux répondre aux besoins des francophones. Celui d’une plus grande visibilité des femmes dans le monde actuel me semble légitime. Il me paraît donc souhaitable que la langue s’y adapte, suivant des modalités à définir, dont celles de l’écriture inclusive (Франкар 2017).

В разразилата се дискусия се включва, разбира се, и Френската академия. Първоначалната реакция на академиците е необичайно остра - в специална декларация от 26.10.2017 г. те осъждат инклузивния правопис, като го определят като "смъртна опасност за френския език" (Déclaration de l’Académie française sur l’écriture dite inclusive - вж. Декларасион 2017). Впоследствие отношението поне на част от тях се смекчава, като се стига до решението за провеждане на периодични заседания, посветени на феминизирането на съвременния език (вж. Синар 2017).

ОБОБЩЕНИЕ

Обобщавайки, ще сложим акцент върху лингвистичните аспекти на проблема с инклузивния правопис.

Като най-съществен в случая изпъква въпросът за връзката между писмен и устен език. Първичната и естествена форма на съществуване на езиците е устната. Тази повече от известна констатация се отнася както за историческо-еволюционните процеси, така и за усвояването на езика от малките деца. Писменият език, като вторично утвърдила се даденост, притежава свои структурно-системни характеристики, които априорно не са тъждествени с тези на устния език, факт, който намира своето потвърждение в правописната система. По-големи или по-малки различия между произношение и правопис са налице дори и при езиците с фонетичен правопис (от романските езици такива са например испанският, италианският), а при езиците с етимологичен правопис, какъвто е френският, отликите понякога са фрапиращи. Правените през различни исторически периоди реформи в никакъв случай не са променили тази констатация.

Да се върнем към инклузивния правопис. В чисто лингвистична перспектива промените, които се предлагат, са приемливи. Спорно изглежда единствено предложението за едновременното маркиране на мъжкия и женския род с помощта на средищна точка. Това изискване ще усложни допълнително, дори и чисто технически, съществуващите правописни принципи и ще увеличи пропастта между писмения и устния език. Впрочем озадачаващ изглежда фактът, че привържениците на реформите визират не езика изобщо, а именно писмения език. Презумпцията може би е тези промени да се фиксират в писмения френски и след това да преминат в устния. Но това би нарушило изначалния вид на връзката между двете форми на съществуване на езика.

Тези лингвистични разсъждения в никакъв случай не означават, че се пренебрегва социалната определеност на езика. Едно от разпространените схващания за ролята на езика в развитието на човешкия вид е, че появата му е социално мотивирана - свързана е със специфично социално структуриране, породено от необходимостта от създаването на общности, на "коалиции" (вж. Десал 2000). Но в еволюционен план "езикът се превръща все повече от социално обусловен в социално обуславящ фактор, превръща се в социо-културен феномен" (Ботева 2008: 20).

Логично е въпросът за езиковото обозначение да заема важно място в полемиката за равенството на половете, въпрос особено актуален и щекотлив в наши дни. В този смисъл предложенията за конкретни промени като разгледаните в настоящата статия не трябва да бъдат отричани и отхвърляни, стига те да не изкривяват естеството на нещата.

БИБЛИОГРАФИЯ

Адад 2017: Haddad, Raphaël (dir.). Manuel d’écriture inclusive. Mots-clés, 2017.

Ботева 2008: Ботева, Силвия. Човек - език - пространство. Обозначаване на пространството във френския и българския език. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски, 2008.

Гид 2015: Guide pratique pour une communication publique sans stéréotype de sexe. Haut Conseil à l’Egalité entre les femmes et les hommes. 2015.

Дарбоа 2017: Darbois, Nelly. Un ministre peut-il tomber enseinte? Dé-masculinier la langue française. Entrevue avec Pascal Gygax, 07.04.2017 <https://cortecs.org> (26.02.2018).

Десал 2000: Dessalles, Jean-Louis. Aux origines du langage. Paris: Hermes Science, 2000.

Декларасион 2017: Déclaration de l’Académie française sur l’écriture dite inclusive, 26.10.2017 <http://www.academie-francaise.fr/actualites/declaration-de-lacademie-francaise-sur-lecriture-dite-inclusive> (13.02.2018).

Елмиже 2015: Elmiger, Daniel. Masculin, féminin: et le neutre?, 29.06.2015 <http://www.implications-philosophiques.org/actualite/une/masculin-feminin-et-le-neutre> (26.02.2018).

Жоaньо 2017: Joignot, Frédéric. Prêt.e.s pour l’écritute inclusive, 13.10.2017 <http://www.lemonde.fr/idees/article/2017/10/13/pret-e-s-pour-l-ecriture-inclusive_5200180_3232.html> (26.02.2018).

Лорио 2017: Lorriaux, Aude. Pourquoi des profs s’engagent en faveur de l’accord de proximité, 07.11.2017 <http://www.slate.fr/story/153483/ecriture-inclusive-accord-proximite-enseignantes-enseignants> (26.02.2018).

Серкиглини 1999: Cerquiglini, Bernard (dir.). Femme, j’écris ton nom... Guide d’aide à la féminisation des noms de métiers, titres, grades et fonctions. Ed. par le CNRS et l’Institut national de la langue française, 1999.

Серкиглини 2016: Cerquiglini, Bernard (dir.). L’orthographe rectifiée: le guide pour tout comprendre. Librio, 2016.

Синар 2017: Sinard, Alisonne. L’unanimisme feutré de l’Académie française se fracture contre l’écriture inclusive, 13.12.2017 <https://www.franceculture.fr/societe/lecriture-inclusive-divise-les-immortels-a-lacademie-francaise> (26.02.2018).

Талабо 2017: Talabot, Jean. Ecriture inclusive: Marc Levy pas d’accord avec Bernard Pivot, 12.11.2017 <http://www.lefigaro.fr/langue-francaise/actu-des-mots/2017/11/12/37002-20171112ARTFIG00111-ecriture-inclusive-marc-levy-pas-d-accord-avec-bernard-pivot.php> (26.02.2018).

Франкар 2017: Francard, Michel. A propos de l’écriture inclusive, 05.12.2017 <https://uclouvain.be/fr/decouvrir/actualites/a-propos-de-l-ecriture-inclusive.html> (26.02.2018).

Юзаж 2009: Usage d’un langage neutre du point de vue du genre au Parlement européen. Parlement Européen, 2009.

© Силвия Ботева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.02.2018, № 2 (219)