ПРЕДЛОЗИ, ОБОЗНАЧАВАЩИ ХОРИЗОНТАЛНО ОРИЕНТИРАНИ РЕЛАЦИИ ВЪВ ФРЕНСКИЯ И БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Силвия Ботева

web

Целта на настоящата статия е да представим предложното обозначение на хоризонтално ориентираните релации във френския и в българския език като приложим модел на анализ, основан на когнитивни критерии. Релациите, които предстои да разгледаме, са обединени от една обща характеристика и това е разположението на локализирания обект в хоризонтална плоскост по отношение на наблюдаващия и възприемащ субект.

1. Методологическа рамка на изследването

Според когнитивния подход водещи при концептуализацията на пространството са перцептивните възприятия (вж. Льо Ни 2002, Декле 2002). Това означава, че възприемащият субект се разглежда като основен ориентир, с който е свързано конституирането на даден пространствен план.

Пространственият план по принцип е трикомпонентен - освен възприемащия субект, той включва ситуирания обект и друг обект, спрямо който се ситуира първият обект.

Терминологично тези три компонента определяме по следния начин (терминологията на български е наша, за френския език вж. Фортис 2004, 2005, Борийо 1998):

Начален ориентир -> възприемащият субект

Ориентиран обект или за краткост обект -> ситуираният обект

Фон -> обектът, спрямо който се извършва ситуирането

Трисъставният план се определя като относителен, защото пространствените отношения са съотнесени експлицитно към позиционирането на възприемащия.

Пространственият план предполага наличието и на т.нар. визирна линия (фр. ligne de visée). Това е мислената ос, която свързва визуално ориентира, ориентираният обект и фона.

Да вземем следния изказ:

(1) Колелото е до дървото.

Пространственият план, който той обозначава, може да бъде представен по следния начин:

• Начален ориентир: възприемащият обект = говорещият

• Ориентиран обект: колелото

• Фон: дървото

• Визирна линия: свързва директно ориентира, обекта и фона.

Възможно е началният ориентир да не се включва експлицитно в пространствения план, а да има, така да се каже, виртуално присъствие. В този случай планът ще е двусъставен.

Срв. Например:

(2) Колелото е пред къщата.

В случай като този фонът има определени функционални черти, произтичащи от пространственото му разположение - например предна и задна част за сградите. Обектът е ориентиран спрямо една от фоновите части. Това разположение не зависи от позиционирането на ориентира. Тъй като въпросните функционални характеристики са вътрешно присъщи на фона, този тип пространствен план се дефинира като вътрешно ориентиран.

Друг възможен вариант на двусъставния план е свързан с ориентация на обекта спрямо географски координати - тогава той се определя като абсолютно ориентиран:

(3) Градът е разположен на север от планинските възвишения.

В зависимост от конфигурацията на общия пространствен план, фонът може да бъде определен като първичен и вторичен. При първичния фон един обект е ситуиран спрямо друг - вж. цитирания вече пример Колелото е до дървото. Но конфигурацията може да е по-сложна и даден обект да бъде двойно ориентиран или по-точно да бъде ориентиран спрямо един първичен фон, който, на свой ред, да е ситуиран спрямо друг фон - него ще дефинираме като вторичен.

Пример:

(4) Колелото е до дървото зад къщата.

• Първичен фон: дървото

• Вторичен фон: къщата

Често ситуирането на един обект се концептуализира не спрямо фона като цяло, а спрямо една или няколко от съставните му части. Съобразно пространственото оформление и разпределение на фоновите части, можем да ги разграничим по следния начин:

- Пространствено фиксирани (канонични) съставни части: разграничението между горна, долна, предна, задна, странично разположена част се прави като се изхожда от естественото пространствено разположение на даден обект; горната и долна част отговарят съответно на разположение в горната и долна част по вертикала, предна и задна част предполагат разграничение между елементи, които се включват или не във визуалното поле на наблюдаващия и т.н.

- Функционални съставни части: при тях разграничението е въз основа на функционалните характеристики, но то нерядко е и пространствено фиксирано - срв. основа, покрив на къща.

Трите основни компонента на пространствения план ще обозначаваме графично със следните символи:

2. Релации на предпоставеност и задпоставеност

2.1. Френски език

Предлозите devant и derrière

Във всичките си употреби devant и derrière изразяват опозитивно симетрични релации. При представянето на тези релации акцентът ще пада върху връзката обект - фон, но тя ще се съотнася пряко с общия вид на пространствения план.

Основни пространствени характеристики, обозначавани от devant, derrière

Фронтално разположение на обекта спрямо фона

Тази пространствена релация е свързана със спецификата на съставните части на фона. Посочихме, че основното разграничение е между пространствено фиксирани съставни части и функционални съставни части. При втория тип се отчитат функционалните характеристики на фона - например предната част на човека и изобщо на живите същества е челната, лицевата им част, предната част на постройка също е челната, фасадна част и т.н. Има и предмети, които не притежават функционално ориентирани части, като тези с кръгла форма (топка, кръгла маса и под.) и това също трябва да се отчита при анализа на съответните пространствени характеристики.

Фронтално разположение на обект спрямо фон с функционални съставни части

Devant обозначава пространствен план, при който обектът е разположен спрямо функционално доминиращата част на фона, derrière обозначава разположение на обекта спрямо функционално второстепенна част на фона.

Пространственият план може да бъде трисъставен, тоест с реално позициониран ориентир, и двусъставен, вътрешноориентиран.

(5) Cédric et sa mère étaient déjà devant ma porte. (Ph. Djian) / Седрик и майка му бяха вече пред вратата. (трисъставен план)

(6) Devant la mairie il y a toujours des voitures. / Пред кметството винаги има коли. (двусъставен план)

(7) Le port artificiel abritait devant lui d'innombrables navires... (A. France) / Пред него изграденото пристанище приютяваше безброй кораби. (трисъставен план)

(8) Des chaises pliantes étaient rangées derrière la maison. / Зад къщата бяха подредени сгъваеми столове. (двусъставен план)

Когато обектът и фонът са живи същества, логично е пространственият план да е трисъставен, защото фронталното разположение се обвързва и с положението на ориентира, и с визирната линия.

Фронтално разположение на обекта спрямо пространствено фиксиран фон

Под пространствено фиксиран фон разбираме такъв, който не променя разположението си в рамките на дадена комуникативна ситуация. В случая фонът не притежава функционално ориентирани части, спрямо които да се ситуира обектът. Единствената възможност е такава ориентация да се привнесе отвън с помощта на наблюдаващия, тоест на началния ориентир. Наличието на ориентир е задължително и реално.

Ще коментираме следната ситуация : дете играе с топката си, но в един момент я изгубва от погледа си. С тази ситуация е свързана следната размяна на реплики:

(9) - Maman, où est mon ballon?

- Là, devant l’arbre.

/ - Мамо, къде ми е топката?

- Ей там, пред дървото.

Пространственият план, на който се реферира дадената ситуация на изказване, може да бъде описан по следния начин: става дума за трисъставен план, при който фонът - дървото, и обектът - топката, не притежават функционално ориентирани части. Затова пространственото им разположение може да бъде концептуализирано единствено от и чрез наблюдаващия / изказващия се в позицията на начален ориентир (в случая майката). Тази позиция и произтичащата от нея визирна линия определя пространствено доминиращата част на фона, спрямо която се определя и фронталното разположение на обекта.

Когато обектът има функционална ориентация, фронталното му позициониране спрямо фона е по-очевидно, но то също зависи от изходната точка, организираща плана - тази на началния ориентир.

(10) Le chien est devant le buisson. / Кучето е пред храста.

(11) L’enfant est derrière le buisson. / Детето е зад храста.

От разгледаните пространствени планове се вижда, че предлозите devant и derrière могат да обозначават фронтално разположение спрямо пространствено фиксиран фон само когато планът включва реален начален ориентир. Тогава възниква въпросът - има ли ситуация, при която планът да е двусъставен. Да, такава възможност съществува и тя е свързана със ситуация на деиксис, при която изказващият се е едновременно начален ориентир и обект.

(12) Je suis derrière le buisson. / Зад храста съм.

(13) ... je vous jure qu'on aurait pu trouver derrière moi, sur la plaine blanche, une longue trace de sang. (A. Daudet) / Кълна се, че зад мен , сред бялото поле, можеше да се види дълга кървава диря.

Перцептивно възприемане на обекта

Devant и derrière обозначават релации, пряко свързани с перцептивните възприятия на наблюдаващия - преди всичко с визуалните, но също и с обонянието и слуха. По обясними причини този когнитивно-пространствен параметър принадлежи главно на трисъставния план. Devant и derrière се противопоставят по следния начин: devant означава фронтално разположение, при което обектът е перцептивно възприеман от наблюдаващия. Derrière маркира разположение на обекта спрямо фона със затруднена или невъзможна перцепция.

(14) Il y avait peu de maisons qui ne logeassent alors dans leur jardinet, ...contre leur mur, devant la porte, des lilas arborescents... (M.Proust) / Малко бяха къщите, които нямаха в градините си, ... до зида или пред вратата, клонести люляци.

(15) Le rosier est derrière le mur. / Розовият храст е зад зида.

Последният пример може да описва ситуация, при която фиксирането на пространствения план да е свързано не само с визуалната перцепция, но например и с обонянието. Вандьoлоаз (1987) посочва случаи, при които именно обонянието или слуховото възприятие предопределят дадена пространствена конфигурация. Ето подобни на неговите примери:

(16) Je ne sens pas les оеillets parce qu’ils sont derrière le parterre de roses. / Не мога да усетя уханието на карамфилите, защото са зад розовите насаждения.

(17) Je n’entends pas sonner l’église Saint-Jacques parce que Saint-Servais est devant elle. / Не чувам камбаните на църквата Сен Жак, защото Сен Серве се намира пред нея.

Когато фонът напълно закрива обекта и той е невидим за изказващия се, чисто пространственото концептуализиране се съчетава с други когнитивни процеси - например със запаметяването.

(18) Mon ballon est derrière le buisson. / Топката ми е зад храста.

Този изказ, произнесен от малко дете като отговор на въпроса къде му е топката, показва, че то възпроизвежда запаметен пространствен план, като го интегрира в конкретната ситуация.

Размери на обекта и фона

Ще посочим най-характерните конфигурации, като отчитаме само чисто пространствените параметри:

- Когато обектът и фонът са с функционални съставни части, обектът е по-малък от фона.

- Когато обектът или фонът не притежават функционално ориентирани части, този параметър също е в сила.

- Когато и обектът, и фонът не са функционално ориентирани, параметърът не е релевантен. (Срв. *La mairie est derrière la voiture. / *Кметството е зад колата.)

Във връзка с концептуализирането на пространството особен интерес представляват случаите на сходни по размери обект и фон със съвпадащи характеристики по отношение на функционалната или пространствената им ориентация. Антропологични изследвания върху голям брой езици показват, че са възможни два типа концептуализиране - при единия тип обектът и фонът са огледално разположени спрямо началния ориентир, а при другия - едностранно (Хил 2003, Вандьолоаз 2003, Фортис 2004).

Огледално и едностранно разположение на обекта спрямо фон

Да предположим следния план: началният ориентир и два предмета А и В, намиращи се в хоризонтална плоскост, са разположени по една и съща линия, която отговаря на визирната линия. Хората концептуализират и изразяват езиково по различен начин връзката между предмет А и предмет В, въпреки че обективното им разположение в пространството е едно и също.

Да приемем, че предмет А е червена химикалка, а предмет В - синя. Конфигурацията, илюстрирана от графика І, езиково ще се семиотизира така:

(19) Le stylo rouge (A) est devant le stylo bleu (B). / Червената химикалка (А) е пред синята (B).

Конфигурацията, илюстрирана от ІІ ще се изрази по следния начин:

(20) Le stylo bleu est devant le stylo rouge. / Синята химикалка е пред червената.

Или

(21) Le stylo rouge est derrière le stylo bleu. / Червената химикалка е зад синята.

Наблюдаващият / начален ориентир в конфигурация І схваща разположението на двата предмета огледално; в конфигурация ІІ наблюдаващият концептуализира разположението на предметите едностранно като ситуирани върху линия, която се отдалечава спрямо началната точка. Тези два подхода определят съответно т.нар. огледално и едностранно разположение на обекта и фона.

Според Хил (2003), макар подобно вариативно концептуализиране да е налице най-често при сходни по размер предмети, то се наблюдава и при такива с различни размери. Срв. примерите, които той дава:

(22) Mon crayon est devant la balle. / Моливът ми е пред топката.

(23) Mon crayon est derrière la balle. / Моливът ми е зад топката.

По данни на Вандьолоаз (2003) сред говорещите френски език се е наложила концептуализацията от тип І.

Предлозите en avant de, en arrière de, en face de, vis-à-vis de

Изясняването на пространствените релации, обозначавани от en avant de и en arrière de, а също и от en face de, vis-à-vis de, ще наложи да въведем още два пространствени параметъра, които ще позволят по-добре да се определят различията спрямо релациите, изразявани от devant и derrière.

Тези критерии са близост / отдалеченост на обекта спрямо фона и фронтално лицево / фронтално нелицево разположение на обекта спрямо фона.

По първия параметър разлика между en avant de / en arrière de и devant / derrière няма - и двете двойки предлози обозначават релации на близост между обекта и фона. Разминаване има по отношение на втория параметър. Фронталните релации, изразявани от devant и derrière, означават разположение на обекта спрямо приетата за доминираща или недоминираща част на фона. Но двата предлога не уточняват дали самият обект е разположен с функционално или производно доминиращата си част спрямо фона - този допълнителен признак се свързва с конкретната комуникативна ситуация и може да бъде и езиково експлициран.

(24) Elle est assise devant moi, de l’autre côté de la table, et je vois ses yeux airs. / Тя е седнала пред мен, от другата страна на масата, и аз виждам светлите й очи.

(25) La dame assise devant moi portait un chapeau énorme, si bien que, pour voir l’écran, je devais me pencher de part et d’autrе. / Жената пред мен имаше огромна шапка и за да виждам екрана, трябваше да се навеждам настрани.

En avant de и en arrière de маркират еднопосочно, фронтално нелицево разположение на обекта спрямо фона. Вж. примерите на Тер-Авакян (1983: 79, 81):

(26) Il se tenait debout devant la porte du bistrot en avant de sa femmе. / Стоеше пред вратата на кръчмата, жена му бе зад него.

(27) Dubois et Brotteaux, un peu en arrière des autres, parlaient de Rome. / Дюбоа и Брото бяха застанали малко зад другите и говореха за Рим.

Вандьолоаз (1986) посочва и една друга специфична характеристика, изразявана от en avant de и en arrière de - те описват планове, схващани от изказващия се като моментно статични или, казано другояче, като вътрешно динамични (последните два примера показват ясно този факт).

En face de (с вариант face à) и vis-à-vis de са съставни предлози, които изразяват пространствени релации, съпоставими с тези, обозначавани от devant. Два са пространствените параметъра, които разграничават употребата им. За разлика от devant те указват не близост, а по-голяма или по-малка отдалеченост на обекта спрямо фона:

(28) Il regardait la maison devant lui. / Гледаше къщата, която се издигаше пред него.

(29) Il regardait en face de lui la maison d'angle, de l'autre côté de la chaussée. (A. Robe-Grillet) / Гледаше ъгловата къща отсреща, оттатък шосето.

Вторият различителен признак е свързан с обозначаването единствено на фронтално лицево позиционирани обект и фон.

Срв.:

(30) Je travaille dans un bureau qui est en face de l’Hôtel de ville.

(31) Je travaille dans un bureau face à l’Hôtel de ville.

(32) Je travaille dans un bureau vis-à-vis de l’Hôtel de ville.

На практика разлики в маркираните пространствени планове не се регистрират. Все пак трябва да се уточни, че когато обектът и фонът не са одушевени, en face de се предпочита пред vis-à-vis de. От чисто езикова гледна точка вторият предлог се схваща като по-остарял и по-литературен, което ограничава дистрибуцията му.

2.2. Български език

Предлозите пред, зад, срещу

Като цяло пространствените релации, изразявани от пред, зад, срещу са сходни с тези, обозначавани от разгледаните френски предлози, но за абсолютна идентичност не може да става дума.

Основни пространствени характеристики, обозначавани от пред, зад, срещу

Фронтално разположение на обекта спрямо фона

Този параметър играе най-важна роля при концептуализирането и езиковото изразяване на различните пространствени планове. Пред и срещу маркират фронтално разположение на обекта спрямо функционално или пространствено доминиращата част на фона, зад маркира разположение спрямо недоминаращата част на фона. Наблюденията за спецификата на двусъставните и трисъставни планове, които направихме във връзка с френските предлози, са валидни и за българските им корелати, затова тук ще посочим само няколко примера:

Трисъставен план:

(33) Той погледна през прозореца и видя, че колата беше паркирана на обичайното си място пред къщата.

(34) Тази сутрин жителите на квартала с почуда установиха, че срещу училището зееше огромен изкоп.

Двусъставен план:

(35) ... зад огромния и тъмен колос на планината се разрастваше сиянието на сребриста зора. /Д. Димов/

(36) Пред себе си виждах висок два метра каменен зид.

Пред не уточнява дали фронталното разположение е лицево или не, срещу обозначава единствено фронтално лицево позициониране на обекта спрямо фона. Едно друго различие, което посочихме и за devant и en face dе, е свързано с параметъра близост / отдалеченост: пред описва релации на по-голяма близост между обекта и фона в сравнение със срещу:

(37) Като никога в кафенето пред входа нямаше хора.

(38) Кафенето срещу училището винаги гъмжи от ученици

Перцептивно възприемане на обекта

Размери на обекта и фона

Срещу описва пространствени релации, свързани единствено с визуалната перцепция, другите два предлога, макар обичайно да имплицират същия тип перцепция, могат да препращат и към останалите сетивни възприятия. Тоест по отношение на перцепцията на когнитивно и езиково равнище не се откриват разлики между френския и българския език. Същото се отнася и до размерите на обекта и фона. Достатъчно е един от тези два компонента или и двата едновремено да са функционално ориентирани, за да се констатира ограничение при концептуализирането на пространствения план, изразяващо се в следното: при предпоставеност обектът е по-малък от фона; при задпоставеност това ограничение отпада, когато обектът се възприема визуално от началния ориентир.

(39) Зад детската градина има висок блок.

При пространствените релации, изразявани от срещу, няма ограничения заразмера на обекта и фона.

Огледално и едностранно разположение на обекта спрямо фона

Когато разглеждахме предлозите devant и derrière, посочихме, че по правило французите концептуализират фронталното отражение на обект и фон като огледално отражение. Направен елементарен тест с участници, за които роден е българският език, показва не така еднозначни резултати. (Бяха анкетирани 50 студенти от специалност френска филология в СУ).

Използвахме същия пример, с който илюстрирахме разглеждания пространствен план във френски: участниците в ролята на наблюдаващи (= начален ориентир) трябва да определят взаимното разположение на два еднакви по форма предмета, в случая червена и синя химикалка като използват предлога пред или зад (А - червена химикалка; В - синя химикалка).

Какви са резултатите?

Две трети дават следния отговор: Червената химикалка е пред синята. Една трета от анкетираните посочват обратния вариант или се колебаят.

Изводът е, че сред носителите на българския език огледалното отражение, макар и доминиращо, не е изместило напълно едностранното, оттук и ролята на комуникативната ситуация при уточняване на параметрите на описвания план.

2.3. Графично обобщение

При предлозите, изразяващи разположение на предпоставеност и задпоставеност по хоризонтала, се очертава ясна тенденция и тя е следната: френският език разполага с по-голям набор от предлози, което позволява по-добро диференциране, по езиков път, на съответните пространствени релации; предлозите в български са по-малко на брой, но затова пък са с по-богата семантика и с по-разнообразни прагматични функции.

3. Релации на странично разположение

Френски език

Предлозите à gauche de, à droite de

Български език

Предлозите вляво от, вдясно от

При релациите, които предстои да разгледаме, обектът е разположен в хоризонтална плоскост като е ориентиран странично спрямо фона. При този тип връзки не се наблюдават различия на ниво концептуализиране, затова ще разгледаме съответните предложни означения във френски и български заедно.

Странично разположение на обекта спрямо фона и деиксис

Страничното хоризонтално разположение е антропоморфно обусловено - то е непосредствено свързано със структурно-физиологичните особености на човешкото тяло и с относително симетричното обособяване на лява и дясна половина. Изразяването на релациите на странично позициониране е най-яркият пример за това как homo loquens опитомява, очовечава пространството, като възприема и езиково назовава определени пространствени връзки, изхождайки от усещанията, представите и знанията за собственото си тяло. Неслучайно и във френския, и в българския език предлозите, съставни по характер, включват като основен елемент лексемите, използвани в двата езика за назоваване на лявата и дясната част на тялото.

Връзката е антропоморфна, но и антропоцентрична, защото въпросните релации се определят, като се отчита разположението в пространството на наблюдаващия човек - той е началният ориентир в най-буквалния смисъл на този израз.

Налице е и ситуация на деиксис, което означава, че промяната в локализацията на ориентира води до промяна в начина, по който се концептуализира пространственият план.

Планът може да е трисъставен или двусъставен - при трисъставния ориентирът и фонът са различни елементи. При двусъставния, в ситуация на деиксис, съвпадат било ориентир и фон, било ориентир и обект.

Примери:

Трисъставен план:

(40) Le garçon à gauche de mon fils, c’est son meilleur ami. / Момчето вляво от сина ми е най-добрият му приятел.

(41) ...la duchesse se tenait à gauche de l'escalier, déjà enveloppée dans son manteau... (M. Proust) / ...дукесата стоеше вляво от стълбите, загърната вече в палтото си...

Двусъставен план:

Да предположим следната ситуация: двама души се търсят в тълпата от хора. Единият се обажда по мобилния си телефон и следва диалог:

(42) - Où es-tu? Je ne peux pas te retrouver.

- Tu ne me vois pas? Je suis tout près, à droite de toi.

/ - Къде си? Не мога да те открия.

- Не ме ли виждаш? Съвсем близо съм, вдясно от теб.

И при разглежданите релации, макар не в такава степен, както при фронталното разположение, определена роля има функционалната и/или пространствена ориентация на обекта и фона. Тук доминираща е пространствената ориентация - тя се обвързва с взаимното разположение на компонентите на фона в рамките на дадена ситуация и не зависи от вътрешноприсъщите характеристики на тези компоненти - вж. примери 40 и 42. В пространствените планове, които описват посочените изкази, не е от голямо значение дали обектът и фонът притежават вътрешна функционална ориентираност. Съществено е пространственото позициониране на наблюдаващия, който играе ролята на поляризатор, фиксиращ производната странична ориентация на обект и фон.

Възможно е, разбира се, страничното разположение да не е непосредствено зависимо от реален начален ориентир, тоест да не е налице ситуация на деиксис. Това се наблюдава при двусъставен, вътрешноориентиран план.

(43) La loge du concierge est à droite de l’entrée. / Помещението на портиера е вдясно от входа.

(44) … sur le panneau à gauche de la fenêtre (au-dessus de la petite table supportant la machine à écrire …) un plan de la ville... (Cl. Simon) / ...íа стената вляво от прозореца (над малката масичка, върху която стоеше пишещата машина) имаше план на града...

И в двата примера страничното разположение на обекта зависи функционално от фона и не е обвързано с конкретен наблюдаващ - в случая изказващият се не изпълнява ролята на начален ориентир. Но пак ще повторим, че при план със странично разположени обект и фон функционалната ориентация не е типична.

Перцептивно възприемане на обекта

За прототипната в случая ситуация на деиксис визуалната перцепция е важен параметър. При страничното разположение тази перцепция се обвързва с т.нар. визуално поле, което схематично може да се представи като ъгъл, чиято начална точка съвпада с позицията на началния ориентир.

При деиктичен план едното рамо на ъгъла е насочено към точката, където е локализиран обектът - това е визирната линия, а другото рамо представлява мислената линия, която отговаря на общата ориентация на наблюдаващия и е перпендикулярна на хоризонталния план, в който той е разположен.

При трисъставен план във визуалното поле се включва още един лъч, свързващ ориентира с фона.

Когато пространственият план е вътрешноориентиран, разположението на обекта вляво и вдясно от функционално ориентираната част на фона се схваща като фиксирано не спрямо реално, а спрямо виртуално позициониран начален ориентир. Графиката ще има следния вид:

Както се вижда и от схемите, визуалното поле е ограничено от два мислени лъча - ОО`, за който вече стана дума, и ОО``, отговарящ на хоризонталния план, в който е ситуиран ориентирът. По-точно би било да се каже, че ОО`` отговаря на линията на рамената (Вандьолоаз 1986), което пряко произтича от антропоморфната същност на разглежданите релации.

Визуалната перцепция е подкрепена от знанията на човека за собственото му тяло - за да може наблюдаващият да определи дали даден обект е разположен вляво или вдясно, той трябва да прави ясна асоциация с лявата и дясна половина на тялото си. Раменната област и свързаните с нея лява и дясна ръка са необходимият ориентир, позволяващ правилното възприемане на двата вида странично позициониране. Тъй като концептуализирането на тези релации се опира на по-сложни когнитивни структури, то не се реализира в ранна детска възраст (както, да речем, осмислянето на релациите горе - долу), а доста по-късно - след шест-седем годишна възраст.

Странично разположение на обекта спрямо фона при ментален трансфер

При обозначаването на релациите вляво - вдясно се наблюдава интересен случай на ментален трансфер (терминът е на Вандьолоаз 1986), при който възприемането на пространствените връзки е в пряка зависимост от параметрите на комуникативната ситуация.

Да предположим следната ситуация: купувач, застанал пред сергия с портокали по средата и два купа ябълки отстрани, казва:

(45) - Donnez-moi quelques pommes de celles qui sont à droite des oranges.

/ - Дайте ми от ябълките вдясно от портокалите.

Логично е в описваната типична ситуация на деиксис изказващият се да изхожда от собственото си пространствено разположение и спрямо него да позиционира обекта (купчината ябълки) спрямо фона (портокалите). Но изказът е определено двусмислен, защото адресатът (продавачът) също може да концептуализира деиктично. В такъв случай, за да се предотврати двусмислието, изказващият се прибягва до ментален трансфер като замества собствената си гледна точка, собственото си местоположение, с това на адресата - тоест той концептуализира по начин идентичен с този на адресата. Изказът ще придобие вида:

(45`) - Donnez-moi quelques pommes de celles qui sont à droite des oranges, c’est-à-dire à votre gauche.

/ - Дайте ми от ябълките вдясно от портокалите, за вас отляво.

Случаите на ментален трансфер недвусмислено показват, че макар и да са антропоморфно мотивирани, релациите на странично разположение изискват изграждането на комплексни когнитивни структури.

Размери на обекта и фона

Изказващият се - начален ориентир, определя, при положение че няма допълнителни ситуационни ограничители, кой елемент да бъде фон и кой - обект, и съответно дали да означи ляво или дясно странично разположение. При този избор размерите на компонентите не е без значение. По-големият по размери се избира обичайно за фон и този избор мотивира пространственото прецизиране на лявата или дясна ориентация на обекта.

(46) - Tu nous vois là, sur la photo? A droite de mon mari c’est la cousine d’Amérique dont je te parlais .

/ - Виждаш ли ни на снимката? Вдясно от мъжа ми е братовчедката от Америка, за която ти говорех.

Да видоизменим примера по следния начин:

(46`) - Tu nous vois là, sur la photo? A droite de nous c’est la Tour Eiffel.

/ - Виждаш ли ни на снимката? Вдясно от нас е Айфеловата кула.

Този изказ ще е приемлив само при положение, че Айфеловата кула се вижда в далечината и поради тази пространствена перспектива донякъде е съпоставима по размери с фона (хората на снимката).

Когато е налице несъразмерност на обекта и фона - фонът е много по-голям от обекта, обикновено страничното разположение се концептуализира не спрямо лявата и дясна половина на тялото, а спрямо неутрален критерий за близост, който може да се изрази на френски например от à côté de, а на български от предлога до.

Български език

Предлозите наляво от, надясно от; отляво на, отдясно на

Вляво от и вдясно от са най-често използваните предлози за маркиране на статични релации на странично разположение. Наред с тях висока честота на употреба имат отляво на, отдясно на, а сравнително по-ниска е фреквентността на наляво от, надясно от. Последните два предлога се предпочитат за обозначаване предимно на динамични пространствени релации, а не на статични. Другите две двойки предлози са в конкурентна употреба.

3.1. Графично обобщение

Графичното обобщение произтича от наблюденията върху обозначението посредством à gauche de, à droite de и вляво от, вдясно от. При тях не се регистрират различия от когнитивен и езиков характер между двата езика. Ще бъдат представени двусъставните и трисъставните планове като по този начин ще отчетем антропоморфните и антропоцентричните им характеристики и преобладаващо деиктичния им характер.

Заключение

Когнитивният подход позволява да се определи един извънредно стеснен кръг от оператори - основните са начален ориентир, обект и фон. Те са необходимо и достатъчно условие за концептуализиране на различни пространствени планове и свързаните с тях релации. За валидността им съдим опосредствано, чрез анализа на езиковите средства, с които си служат изказващите се на двата езика. Независимо от спецификата на тези средства, независимо от това, дали принадлежат на френския или българския език, чрез тях се маркират планове, чиито компоненти се свеждат до споменатите оператори. Затова може да се направи изводът за тяхната когнитивна пертинентност и да се определят като свързани с базови ментални структури.

Това ни дава основание да ги разглеждаме като надеждна основа и отправна точка за изследвания от съпоставителен характер в областта на езиковото обозначаване на пространството.

ЛИТЕРАТУРА

Борийо 1998: Borillo, Anne. L’espace et son expression en français. Paris:Ed. Ophrys, 1998.

Вандьолоаз 1986: Vandeloise, Claude. L’espace en français: sémantique des prépositions spatiales. Paris: Seuil, 1986.

Вандьолоаз 1987: Vandeloise, Claude. Les prépositions Devant / Derrière: l’orientation générale et l’accès à la perception. // Le Français moderne, 1987, № 2.

Вандьолоаз 2003: Vandeloise, Claude. Acquisition des termes spatiaux et relativisme linguistique. // Langues et cognition. Paris: Hermes Science, 2003.

Декле 2002: Desclés, Jean-Pierre. Espace. // Dictionnaire des sciences cognitives (sous la dir. de G. Tibergien et al.). Paris: Armand Colin / VUEF, 2002.

Льо Ни 2002: Le Ny. Cognition. // Dictionnaire des sciences cognitives(sous la dir. de G. Tibergien et al.). Paris: Armand Colin / VUEF, 2002.

Тер-Авакян 1983: Тер-Авакян, Г. А. Значение и употребление предлогов во французском языке. Москва: Высшая школа, 1983.

Фортис 2004: Fortis, Jean-Michel. Introduction aux problèmes de l’expression linguistique des relations spatiales et de la trajectoire, 2004 <http://htl.linguist.jussieu.fr/jmfortis.htm> (19.04.2007).

Фортис 2005: Fortis, Jean-Michel. Lexique, espace et trajectoire. Fonctions, concepts, 2005 <http://htl.linguist.jussieu.fr/jmfortis.htm> (19.04.2007).

Хил 2003: Hill, Cliford. Langues et cultures: représentations globalisées et localisées de l’espace et du temps. // Langues et cognition. Paris:Hermes Science, 2003.

© Силвия Ботева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.07.2007, № 7 (92)