ВЕЛИКДЕНСКИ КОЗУНАК

web

На млякото калпакът хвръкна и насред пода, насред постите,
стафидени очи присвили, облажиха езици котките.
Тогава скочиха жените: достатъчно ли ще намерят
брашно и захар във долапа и младост в кръста и ръцете.
Опразни ли камбана къщите, жените бухнаха маята,
че пред великата неделя една огромна нощ ги чакаше.
Във селото Христос воскресе и огънят, опасал църквите,
се разотиде, осветен, и в домовете светло пръсна.
И дълго бдяха тия свещи с божественото си око
над жълтите теста повити, оставени да спят на топло.
Заспаха всички гласове. И домакините завиха
бурканите със хладко мляко, децата, хляба и лехите.
И удвоиха се тестата за първи път през тая нощ.
На плитки сплетоха ги, после зачакаха да раснат още.
Щом първият петел припламна, та да разпали и съседския,
комините димяха вече и захаросваха небето.
Надигнаха се да излизат тестата черни от тепсиите
и запрозяваха се фурни със дъх лимонено-ванилен.
Превтасали очи и длани раздават козунак на будните.
И сладко на конци се къса изстиналата жълта сутрин.

© Сибила Алексова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)

Други публикации:
Сибила Алексова. Заземяване на мълниите. София: Пламък, 2007.