ВЕЛИКДЕН

web

Порове и невестулки тръгнаха по кокошарниците.
За Великден тръгват, яйца ще събират.
С кръв от удушени пилета ще ги вапсат.
                                                        Старците,
наизлазили в дворовете, дявола проклинат.
Горе-горе бе небето - пусна се връз кравите.
Лукът се наежи от дъха на колендро.
Котките се скубят, пред Великден се годяват -
пълни и препълнени, тичат в сватбено хоро.
Галени череши-лазарки под сто облака порутени
газят, пеещи и боси, жулещата пръст.
Вятърът-ерген повдига белите им скути.
Къса дрехите, доде не млъкнат - голи като кръстове.
Тежки охлювни черупки нося по джобовете.
Ще ги забода, закапе ли, във разкаляния път.
Ще зачакам да покълнат - бели или черни рогове,
                      сватба или смърт.
Празни като зимни охлюви са яйцата на кокошката,
дето мъти пред Великден, мъти и не става нивга.
Аз, невеста-невестулка, ще ги грабна от гнездото,
ще ги пазя до Великден.
До Великден ще ги пазя - жълти-жълти и неписани.
По Великден ще ги шаря, както шарят грънците.
Ако някой по Великден дойде, дойде и поиска,
ще му давам, та дано да изведе извътре Слънцето.

© Сибила Алексова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)

Други публикации:
Сибила Алексова. Заземяване на мълниите. София: Пламък, 2007.