СТИЛЯН СЪБИРА ПТИЦИ

web

Свил си е колиба във краката на селòто
и живее от мечти и от трохици.
Нищичко си няма. Само въздух в костите
и небе в главата.
Като птица.
В косата със гнезда, с усмивка на сърцето,
по чуждите дворòве се шляе чак до мръкнало,
а вечер, затова че е изринал на овцете,
му плащат с мляко, хляб, домат
и гълъби.
С крачоли, оръфани от пътища и псета,
в пазвата натъпкал преметачи и гащати,
взимат го жените под крилото на неделите -
в църквицата нещо да помага.

В жълтото по човките на свещите вторачен,
се кръсти, щом започнат да се кръстят всички,
и с пръсти най-отпред върху душата си чертае
една след друга птици.

© Сибила Алексова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.11.2007, № 11 (96)