Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИКАЗКИ КРАЙ ПЕЧКАТА
web
Печката яде дърва.
Пърлен хляб със дъх на захар.
Тенджери със варива
бъдното предсказват.
Баба обсушава дрехи,
юфка, тави, глави на къпани деца.
Вънка вятърът си блъска чèлото.
Спят в земята жаба, пеперуда и душа.
Вуйчо си приказва бавните истории,
събирани по къщи и гори.
Каквото стане, все добро е.
И всички хора са добри.
Плетат жените дълги спомени
и ярки сънища за мъртви.
Буркани мед клечат край огъня,
че нещо ми дере на гърлото.
В наследство мама ми оставя
сладкиши, ценни думи, рокли...
Вече съм голяма,
ама ме гледат още като коте.
На печката ми сипват захар -
щом носът ми се запуши -
да смъркам черен дим за здраве.
И тъмни баенки шушукат.
Слушам баба, вятъра и печката.
Не искам тия думи да се свършват.
На нас със чайника ни свирят носовете...
И нещо ми дере на гърлото.
© Сибила Алексова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.11.2007, № 11 (96)
|