ПРЕД ПРАЗНИЦИТЕ

web

Една от утрините с ледени ръце, с безкръвни,
възсини пръсти от мраза. Не мога да заспя.
Как искам да заспя отново! С крясъците стръвни
на хиляди петли предсмъртно селото запя.

Вещае смърт снегът. И вятър коли необята.
Вещаят смърт прозорците, зацапани от студ.
И хъркането - след квичене. После тишината.
Вещае смърт снегът - сняг, от ракията по-лют.

Димящи купчини месо. И като че родени
от мъртвите утроби черно-алени мъже
говорят между зелките - елхици, украсени
със кал. Със кръв. Със скреж. Гирлянд - черво като въже.

Огромни котки влачат зяпнали глави кокоши.
С крила, тела безяйчни като мехове кървят.
Кървят свинете като бъчви. Огнен пушек роши
пера за пърлене. Белее, рано стар, денят.

"Да влезем!" Във комина вие вихърът премръзнал.
Виелицата с нож наточен покрива дере.
Тъмнеят локвите от кръв. Снегът, внезапно плъзнал,
дано смъртта да заличи. "Да влезем ли... Добре."

© Сибила Алексова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)

Други публикации:
Сибила Алексова. Заземяване на мълниите. София: Пламък, 2007.