Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРАНЕ НА КИЛИМИ
web
Загрее ли асфалтът, домакините разстилат
подовете къщни недовтасали и жилави:
калните мокети и килимите, задушните,
чергите с втъкани семена, трохи и люспи.
И маркучите-столетници, излазили из чушките,
със нацепени тела кървят на триста кални струйки.
Нещо шепнат с четки помежду си домакините,
в калните потоци коленичили, обринати.
Сапунисана със свинска мас, улицата ляга
като че в кръщавано с вода за продан мляко.
А децата газят в локви от бунари ненапити
с пръсти вкочанени и стъкла в петите вбити.
По оградите заметнати тежките килими
с дни висят, запердили къщурките с градините.
Щом достатъчно попият гласове, дъжд, слънце, прах,
свалят чергите и малките деца люлеят в тях.
Виждах само как небето яростно се клати.
Има ли друг вместо мене днес такова лято?
© Сибила Алексова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)
Други публикации:
Сибила Алексова. Заземяване на мълниите. София: Пламък, 2007.
|