* * *

web

МАМО! -
пропищя дете на двора.
И всички майки по света
като птици разтревожени
разтвориха крилата
на прозорците,
накацаха терасите
и "не е моето" си казаха.

Но майчиното в тях не мирна.

И те със погледи промиха
коленцето разцъфнало,
раненото превързаха,
ужиленото поуспокоиха
и пуснаха по дреха на премръзналото,
усмивка - на самотното,
на всичките въпроси дадоха по отговор -
така, съвсем по майчински.
Което ще рече: по детски. Но почти.

Щом къщите затвориха уплашени очи,
навън светът се върна най-послушно към играта си -
погален и щастлив.

© Сибила Алексова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)

Други публикации:
Сибила Алексова. Заземяване на мълниите. София: Пламък, 2007.