ЗА ТАРАЛЕЖА И МИШКАТА

Рафаел Смирнов

web

Таралежът и мишката били приятели. Веднъж таралежът си счупил крака и помолил мишката да го носи на гръб до болницата, а тя попитала: "Как да те нося, нали ще ме убодеш с иглите си?!". Болният й приятел отговорил: "Аз ще сложа коремчето си върху гърба ти и няма да те убода". Мишката се съгласила. Тя напрегнала сили и лека-полека го понесла. Доста зор видяла докато занесе приятеля си до болницата. Хората, като видели счупеното краче, веднага се разтичали и бързо направили операцията. Таралежът полежал няколко дни. Мишката му носела храна и накрая той се прибрал с патериците у дома. Докато го нямало, мишката разчистила къщата му, изпрала, измела. "Не знам как да ти благодаря за всичко, което правиш за моя милост?" - казал таралежът. "Нищо, нали сме приятели!" - отговорила мишката. Оправил се таралежът. Хвърлил патериците. Крачето му проходило пак.

Един ден мишката насълзена дошла при своя приятел. "Защо плачеш?" - попитал той. "Децата ми не могат да ходят на училище. Нямаме пари за учебници" - казала с болка мишката. "Събирайте стара хартия и желязо!" - посъветвал я таралежът. - Може да ги предадете на вторични суровини и да вземете някой лев" - казал той, въпреки че имал заделени пари. Таралежът понечил да затвори вратата на дома си. "Не затваряй!" - казала мишката. - Нима забрави как ти помагах, като си счупи крака?! Аз знам, че имаш пари. Дай ми, ще ти ги върна!" Таралежът поклатил глава и казал: "Не мога."

© Рафаел Смирнов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2007, № 8 (93)