Рафаел Смирнов - За облаците

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ОБЛАЦИТЕ

Рафаел Смирнов

web

Един облак се влачил по цял ден в небето. "Ей няма къде да си наквася устата!" - казал той и продължил да се скита. Изведнъж притъмняло. Присветнало се. Завалял град, примесен с пороен дъжд. Мълнии раздирали небето. "Аз пея под дъжда" - започнал да си тананика прословутата песен облакът. В един момент се блъснал челно с друг облак и се произвел оглушителен гръм. И други облаци се блъскали и се гърмяло надалеч. Облакът утолил жаждата си и толкова наедрял, че парата му се издигнала високо като стълб в небето. Станал тромав, пуснал шкембе и по всичко личало, че навлиза в критична възраст. Идвал и краят му. Излезлите силни ветрове разпиляли облака на парчета, които поели по своя път, накъдето ги повее вятърът. Спомените за големия облак останали само в главите на хората, които и без това били препълнени от природни изживявания. И така, паметта за един величествен облак се оказала нетрайна като росата.