ЗВЕЗДИ НА МЕДИЙНАТА КУЛТУРА

Любомир Стойков

web

Медийната култура съществува благодарение на своите образци, модели, ценности, символи, вярвания, нагласи и предпочитания, изградени и одобрени от масовата публика, която не само консумира, но и създава, която не само е обект на въздействие и манипулация от страна на медиите, но и сама въздейства и манипулира медиите и особено онези, които функционират върху информационните телекомуникации и мрежовите технологии. Телевизията, киното, радиото, вестниците, а от петнадесетина години и интернет, се превърнаха в основен фактор на културата и без тях просто е невъзможно реализирането на съвременния човек в свободното време, без тях е немислимо и цялото му жизнено осъществяване, преживяване и оцеляване. Поне дотолкова, доколкото медийната култура в наше време му служи за основен компас в жизнената и професионалната ориентация и му гарантира необходимия запас от знания и информация за оцеляване и развитие. При това - информация за моделите на поведение, между които да избира, на които да подражава, които да симулира или които да избягва. Каква е връзката между най-популярните хора на нашето време, т.нар. знаменитости, и медийната култура? В какво се изразява тяхната същност и противоречия като звезди на същата тази култура?

1. Фетишизъм в публичността

Медийната култура има своите съвременни герои и съвременните герои са такива единствено благодарение на медийната култура. Де факто днес вече не съществува начин, чрез който човек може да прослави името, делата и образа си без участието - при това много активно и системно - на масовите комуникации. Стереотипите и сходните образци, които налага медийната култура, важат особено силно за популярните и известните личности, за „звездите”, „лицата”, „имената” или просто фетишите в публичността.

На въпроса „Кой е най-големият ви успех досега?” Пиер Карден отговаря: „Това, че станах известен в целия свят!” (вж. Стойков, 2000: 177). Навярно по същия начин биха отговорили още много дизайнери и топмодели, кинозвезди и спортни величия, телевизионни водещи, попизпълнители и шоумени, дори интелектуалци и лидери на обществено мнение. Какво обаче представлява известността? Как може да се определи значението на известната публична личност - на знаменитостта и на звездата? По какъв начин журналистиката и масмедиите я конструират и метаморфозират? В какво се изразява нейната динамика? Кои са нейните актуални ключови противоречия, нейните тъмни и печални страни?

Известността днес е безценен капитал, към чието натрупване се стремят политици и държавници, творци и шоумени, журналисти и спортисти, артисти и художници, дизайнери и топмодели. На техниките и тактиките за постигане на успех по пътя към славата, доказателства за които дават наблюденията върху най-влиятелните и популярни хора на планетата, са посветени неимоверно количество издания, проучвания и публикации от различен характер (вж. например Snead, Stratte-McClure 2004; The most 1997 и др.). Не можем да дефинираме известността, без да се вгледаме в психологическия, социално-психологическия и културологичния профил на звездата или както още е прието да се казва - на знаменитостта. Не бихме могли да схванем развитието и промените във феномена „известност”, ако не отчитаме променената роля на масмедиите, на журналистиката като необикновена власт и стока, която упражнява огромно влияние върху обществото, но и зависи от това общество, която формира значим информационен пазар, но и сама е поставена в зависимост от пазара и парично-стоковите отношения. От значение е и вникването в същността на харизмата и харизматичността, както и във феномена „кавгаджийска култура”, в научните обяснения на „скандала” и на „скандалното поведение” (Гилфойл 2004; Танен 2002).

Най-съвършеното въплъщение на всички идеални (идеализирани от или с посредничеството на медиите) личности-фетиши е „героят”. При него са откроени пет класически типа, доказали своята устойчивост през хилядолетията: герой-завоевател, герой-освободител, герой-отмъстител, герой-благодетел и герой-мъченик (Klapp 1972). В информационната ера обаче известността и знаменитостта притежават роля и стойности без еквивалент, не могат да бъдат заменяни и замествани от никакви други ценности. Те са без аналог, колкото и парадоксално да звучи това. В световната, както и в българската култура, динамиката на знаменитостите, на известните хора следва закономерна траектория - посоката е от театрални и филмови звезди, композитори, литератори и мислители (в недалечното и по-далечното минало) към шоузвезди, попмузиканти, спортисти, телевизионни водещи и журналисти, топмодели, дизайнери, готвачи, пастори и електронни проповедници, гадатели, екстрасенси и прочее медийни аятоласи (в съвременността и постмодерната култура). Обяснението на тази динамика се крие в метаморфозите, които търпи самата култура под влияние на медиите, и на самите медии под влияние на културата. Днес е все по-трудно да се говори за масова култура, защото друга култура сякаш не съществува; днес все по-трудно може да се коментира развлекателната сфера, защото друга сякаш не съществува. Понятията „инфотейнмънт”, „риалити шоу” и „медийна звезда” са сред ключовите обяснения за тази динамика, както впрочем и растящата потребност на хората да се забавляват, да очакват и най-сериозната информация или знание да им бъдат поднасяни атрактивно, свежо и шантаво.

Известността, чийто пълноправен синоним е „славата”, е стародавен феномен, обобщаващ признанието, преклонението или фетишизма на много хора по отношение на една личност. Известността (групата на известните личности) е натрупала свои релевантни понятия: „проминентна” (извисена) личност в Германия и знаменитост в Германия и САЩ, „селебритис” в САЩ и Великобритания, „нюзмейкърс” или хората от елита, които често присъстват в новините, „звезди” и др. (Петров 2005: 120). Този феномен в Гутенберговата епоха и особено във времената на телевизия, интернет и новите медии се промени коренно и значението му нарасна неимоверно много. Дотолкова, че известността днес се превръща в единствената субстанция на понятието „велик”. Класации, направени по модела на предаването на ВВС „Великите британци” показват, че имена от несъвместим порядък навсякъде се оказват сближени под знаменателя „велик”, че по условие в тях се миксира култура с халтура, високо с ниско, сериозно със смешно. В основата на един медиологичен анализ би трябвало да стои въпросът какво означава велик, както и хипотезата, че именно под въздействието на медиареалността великото вече се мери по величината на известността. Ако преди столетия „велик” е била рядко употребявана дума в критическия естетически инструментариум, в средата на ХХ век навлиза стремително в публичния език като типичен субпродукт на масовите медии. Културологични изследвания свидетелстват, че след като заминава за Америка, диригентът Артуро Тосканини е една от първите живи личности, пред чието име смело и неконюнктурно се е прилепвало определението „велик”. Вероятно първите стратези по PR и маркетинг инспирират манията по компилациите и поредиците от типа „Великите композитори”, „Великите хитове”, „Великите романи”. Определенията „велик”, „най”, „рекорден”, „уникален”, „супер”, „върхът” и „the best” станаха любими медийни думи, защото създават илюзията за изключителност по най-икономичен начин.

Любопитен ракурс към темата за известните хора и връзката им с медиите е растящият интерес на публиката към личния живот на звездите и като че ли отслабващото внимание към сериозното, към истински професионалното в техния живот. Тъкмо тази е причината за изобилието от лайфстайл, светски и жълти издания като световните „Пийпъл”, „Хелоу!”, „Гала”, „Ола”, „Пари мач”. В световните PR-листи и оферти отдавна съществува ценоразпис на звездите и популярните личности, които могат да се озоват на което и да е място на планетата, да участват в парти, събрание, специално събитие или просто вечеря, стига, разбира се, да получат съответния хонорар, който за поп- и кино- звезди, спортни кумири и прочути политици варира от няколко десетки до няколко стотици хиляди долара. Кое кара домакините на подобни събития да плащат баснословни суми, за да се „поотъркат” в знаменитостта? И кое кара знаменитостта да позволява да се случва това „поотъркване”? И ако във втория случай нещата са ясни - всичко на този свят се плаща и това, което не може да се плати с пари, може да се плати с много пари, то по първия трябва да се разсъждава малко повече, да се вникне в потенциала на чувства като преклонение, екстаз, фанатизъм, фетишизъм, суета и др.

Защо славата и известността са толкова ценени и желани? Могат ли и как точно се комбинират известността с другите магнити на естествените човешки стремежи като властта и секса? Не можем да отречем наличието на логика, макар и на всекидневно, на тривиално ниво, в твърдението на Гретхен Крафт Рубин - преподавателка по право и мениджмънт в Йейл и в Колумбийския университет: „Славата придава на всички постижения по-голяма сладост и много често единствено славата може да ги направи реални.Одобрението на славата бележи вашите достижения като неповторими и едва тогава започвате да получавате вниманието и признанието, което по право ви се пада. Комбинацията от власт плюс слава ви носи величие. Комбинацията от пари плюс слава ви носи индустриална или търговска империя. Комбинацията от секс плюс слава ви носи блясък” (Рубин 2003: 210). Разкриването на същността на публичната личност, на нейните силни и слаби страни, възход и падение, трикове и техники за домогване до безалтернативно обществено влияние също спомага за изясняването на природата на известността или по-скоро на знаменитостта.

В природата на знаменитостта стои не само иконичното, номиналното и директното, а и ирационалното: „Историческата поява на знаменитостта се свързва с историческото движение към овладяване на „нерационалната” маса в западните демократични системи. Публичните личности най-общо изразяват директна връзка между публичната фигура и населението. В известен смисъл знаменитостта надхитрява други структури на властта с директния си подход. Знаменитостта артикулира едно напрежение между значенията, предлагани от доминиращата култура, която издига отделни индивиди, и прочитите или повторните артикулации на тези значения от различните колективни формации в тяхното колективно приемане на тези публични представителства” (Маршъл 2003: 11). За това своеобразно надхитряване, дори дяволитост, с която знаменитостта постига своето, са „виновни” медиите, които, благодарение на своята природа, успяват да помогнат на публиката да се идентифицира със своите любимци и кумири или обратно - да се радва на тяхното демистифициране и демитологизиране, да изпитва садистично удоволствие от скандала, краха и провала, в които са се озовали звездите.

Но кои са най-известните хора днес? Кои са звездите на днешната медийна култура? И каква е връзката между известността и медиите? По света постоянно се правят рейтинги, проучвания и анкети за знаменитостите в наше време. Проведено допитване сред англичаните за това, кои в наше време са най-харесвани и предпочитани показва, че първите няколко места се заемат от Дейвид Бекъм, Брат Пит, Джъстин Тимбърлейк, Майкъл Джексън, Дженифър Лопес и Роби Уилямс. Учените от Университета в Лестър констатирали, че политикът с най-висок рейтинг - Нелсън Мандела, изостава от звездите в спорта и попмузиката и заема едва 14-то място. Любопитен и в някаква степен екзотичен момент е, че Христос и Джордж Буш са с изравнени позиции. Д-р Ейдриън Норт, шеф на изследователския екип в Лестър, стига до извода, че на водещи позиции в ранглистата са представители на шоубизнеса, тъй като за публиката външният вид на знаменитостта има по-голямо значение, отколкото интелектуалният капацитет. Подобно обяснение може да се разшири и по посока на мистичните възможности на невербалната комуникация и езика на тялото в съвременната култура, както и да търси отговор на въпроса защо днешната звезда става все по-зависима от уменията на дизайнери и коафьори, специалисти по стайлинга, гримьори и концептуални консултанти и имиджмейкъри за външност, поведение и публични изяви.

За да се осмисли характеристиката и феноменологията на измислените звезди, трябва да се вникне в квазерската им същност и въобще в лансираната в публичното пространство псевдоизвестност. Защото за звездите не се знае дали заслужено се ползват от такъв престиж.

Въз основа на тази далеч непълна теоретична прелюдия и без да се елиминират ролята, мястото и значимостта на публичните личности и тяхната популярност, могат да се резюмират поне два актуални профила, плод на противоречията между медиите и известността - квазерите и пострадалите знаменитости (или казано по друг начин - отмъщението на известността).

2. Квазерите

Нормалният генезис на популярността на една личност предполага нейната пълноценна реализация и сюблимация, изразяваща се в някакво необикновено постижение в културата и науката, спорта и попмузиката, военното изкуство и бизнеса и т.н. Това означава постигането на рекорд, на изключителен успех благодарение на талант, мъдрост, способност, воля и стремеж за постигането на значима цел. Кой би оспорил успехите на велики, на световно известни личности като Аристотел, Александър Македонски, Цезар, Микеланджело, Наполеон, Бетовен, Айнщайн, Пикасо, Махатма Ганди, Чарли Чаплин, Мерилин Монро, Юрий Гагарин, Олдрин, „Бийтълс”, Мадона, Лари Кинг, Опра Уинфри, принцеса Даяна и майка Тереза? По правило, установено през хилядолетията, най-известен би трябвало да бъде най-способният, най-преуспелият, най-смелият, най-достойният и т.н. Тъкмо той буди всеобщото възхищение, радост и преклонение, защото е герой, защото е определено положителна личност, която със своята харизматичност и необикновени успехи, е пример и обект на подражание за останалите. Но, в резултат на ценностната динамика и радикалната промяна в схващането за популярните личности и величията, в съвременната култура това вече не е съвсем така. Масмедиите имат заслугата за тази промяна, защото те имат самочувствието и властта да налагат новите емблеми, икони и герои на деня, да ги правят известни, да ги издигат до небесата и да ги сриват със земята. Това е ясно и никой не го оспорва. Къде обаче е противоречието и защо днес най-популярните, най-известните личности обикновено не са най-талантливите и най-способните?

За изясняването на псевдознаменитостите много ни помага анализът на Джеймс Монако в неговата книга „Знаменитост” (цит. по: Маршъл 2003: 33-34). В нея той категоризира публичните личности в три типа - герой, т.е. действително известен човек, който е направил нещо съществено; звезда - актьори и политици, които се стремят да формират активни персонажи в очите на публиката и електората, и най-ниската категория знаменитости - квазерите. Според Монако квазерите са най-интересният тип, тъй като тези индивиди практически нямат контрол върху своя образ. „Не това какви са или какво правят, а какво ние мислим, че са, е важно за нас и ни пленява” (Маршъл 2003: 33). Псевдоизвестността е един от най-големите парадокси в нашата съвременна култура и медиите не могат да бъдат освободени от отговорността спрямо него. Но би било елементарно просто да хвърлим упрек към тях за това, че недооценяват и не различават значимото от измисленото и фалшивото в образите на публичните личности.

Квазерите или псевдозвездните типажи в публичното пространство най-често са из областта на шоубизнеса, телевизионните водещи, неофолка и в по-ограничено представителство в попмузиката, политиката, бизнеса и др. За тях е оправдана максимата, че „са известни с това, че са известни”. Общото между тях е, че пробутват на публиката своите смешни и подозрителни откъм дълбочина и ценност разсъждения и проблеми, придавайки им изкуствена значимост. В своята безпомощност те или паразитират върху вече постигнатото от други, истински дарования, или пък пародират (далеч не винаги сполучливо) родната и световна класика в литературата, киното, музиката и театъра. Друго, което ги сближава и сродява, е прекаленият им, стигащ до абсурд, нарцисизъм и хиперинтерес към собственото и по-точно - към публичното им „Аз”. Те не само че не отказват интервюта за медиите, но сами инспирират (и така преекспонират) своята поява в телевизията, радиото и пресата. Тук мечешка услуга им правят и техните платени „PR-консултанти” и „имиджмейкъри”, за които най-доброто качество на публикациите, отзивите и интервютата (за и на клиента им) е тяхното количество.

Ползващите се с толкова мащабен успех “риалити телевизия” и “риалити шоу” са истински инкубатори за квазери. Те много бързо медиатизират абсолютно неизвестния човек, популяризират неговото име, образ и поведение и могат да го направят светкавично “звезда”. Но задълго ли е това? Според Жан-Жак Симар, професор от Университета Лавал (Квебек, Канада), обещанията, че славата се постига толкова лесно, са фалшиви, защото след като приключи шоуто, на участниците им се налага да се върнат отново в сивия си делник. Хората вярват на тези абсурдни обещания и се надяват да се появят по телевизията ей така и да станат известни, но това просто не се случва (вж. Beaucher 2004).

На квазерите трябва да се признае, че са усвоили доста добре някои от бързо работещите техники за постигане на известност: скандално поведение, организиране на псевдосъбития, екстравагантна и необичайна външност, измислянето и лансирането на митове или по-скоро митчета за себе си и за „изключителната” си дейност. Те са готови на всичко: да се разголят в пряк и в преносен смисъл, да извършат дори противообществено деяние, например, безпричинно да вдигнат скандал, да обиждат и да се държат арогантно с полицейски служители или пък да използват в публичното пространство (типично за някои жълти телевизионни предавания) ругателски език, епитети и квалификации, стигащи до уродливост и показателни за речева нечистоплътност.

3. Пострадалите знаменитости или... отмъщението на известността

Наистина ли всички се стремят към известност? Да бъдеш знаменитост, името ти да бъде тиражирано в стотици хиляди и милиони екземпляри или пък физиономията ти да бъде показвана в най-рейтинговите телевизионни предавания, по билбордове и плакати - това ли е мечтата на повечето хора и особено на новите генерации? И ако е така, дават ли си сметка всички те за негативната страна на славата или както още може да се каже - за отмъщението на известността? Какво означава “пострадала знаменитост”?

Най-общо това отмъщение може да се развие в три посоки. Първата е свързана с ужасното състояние, в което изпадат повечето от знаменитостите, когато за тях започне да се говори в минало време или пък - което е още по-неприятно - да спре да се говори и да минат в пълно забвение: „Далеч по-неприятно е да бъдеш бивш, отколкото никога да не си бил” (Рубин 2003: 214). Никой не е застрахован срещу забравата и ако днешните звезди са наясно с класическия постулат за преходността на славата, то те едва ли биха се превърнали в страдалци и мъченици, когато никой вече не си спомня за тях, когато даже и те забравят кои са били. Философията, че човек не бива да се взема прекалено на сериозно и че природата на известността е невярна и коварна, тленна и измамна, е ефикасна противоотрова срещу последиците от неизбежната „обществена амнезия” по отношение на звезди, знаменитости и популярни персони.

Втората посока, в която следва да търсим негативната страна на известността, е нейният прекомерен товар - неподозирана тежест, която трудно могат да издържат повечето от днешните герои на масмедиите. Веднъж, след като се е превърнал в знаменитост, човек влиза в схемата на много отговорности, роли, поведенчески клишета и т.н. Има безброй аргументи в полза на тезата, че славата и известността водят човек до самозабрава. Но кое опиянява най-много в популярността на една личност?

Опиянението или още самозабравата идват от свръхсамочувствието, което получават звездите и героите на съвременната култура. Изключителната им публичност ги привилегирова - те са обект на комплименти и ласкателства, подаръци и жестове от най-различен характер, те са любимци на силните на деня - пред тях се отварят вратите и за най-недостъпните места, на тях всичко им се сервира на тепсия и сякаш всичко им е позволено. Но това е само привидно. Опиянението е резултат от своеобразна омая и невъзможност да се схване илюзорността и преходността на това, да бъдеш „някой”. Най-честите белези на подобна самозабрава са честолюбиви изблици от рода на „Ти знаеш ли кой съм аз?”, „Не ме ли позна?”, „Знаеш ли, че аз съм еди кой си?”. Но ако тези примери за опиянение имат по-скоро парвенюшки характер, то особено жестоки и поучителни са случаите, когато, опиянени от славата и популярността, творци, изпълнители, различни публични личности започват да нарушават професионалните правила и да разчитат само на предишните си успехи. Тогава те се провалят с гръм и трясък и като логичен резултат медиите спират да се занимават с тях, публиката изпада в амнезия по отношение на всичко, което са направили, и „звездите” се превръщат в трагически герои.

Неумението на човека да се справи със своята популярност и със статута си на звезда е чудесен лакмус и критерий за това, че той не притежава всички качества, необходими на една личност не само да стане известна, но и да понесе всичко онова, което съпровожда популярността - и хубаво, но и лошо; и комфорт, но и дискомфорт. Логично възниква и въпросът: струва ли си да ставаш звезда, след като не можеш да се справиш с тази роля - не можеш да издържиш на отговорностите, стреса, напрежението, изкушението и вълнението?

Трета посока в търсенето на отмъщението на известността е крайно трагичната и печална развръзка в съдбата на звездата, на популярната личност. Постоянно научаваме за покушения и изстъпления срещу известните от света на спорта и шоубизнеса, политиката и изкуството. Известността си отмъщава пряко - чрез физическо насилие и криминални посегателства срещу личността-звезда, от една страна, и от друга - чрез стигането до негативни и депресивни състояния при героите на масмедиите като алкохолизъм, наркомания, лудост, нервни кризи, опити за самоубийства и успешно завършили самоубийства. Защо бе застрелян Джон Ленън? Кой е мотивът да бъдат убити Джани Версаче и жената на Роман Полански - актрисата Шарън Тейт? Кои са причините да бъдат обект на нападение или изстъпление Силвестър Сталоун и Стивън Спийлбърг, Мадона и принцеса Каролина?

Елементарното мислене би заключило прибързано, че феновете на една или друга медийна звезда изпитват само положителни емоции към нея. По-задълбоченото вникване обаче ще покаже, че чувството е смесено: от една страна е възхищението, а от друга - негативното отношение към знаменитостта, породено от тоталното й въздействие и от невъзможността с нея да се общува свободно и пълноценно. Тъкмо на този аспект основателно се спира Гретхен Рубин, която отбелязва, че хората едновременно изпитват и копнеж за вниманието на звездата, и ненавист към влиянието, което усещат върху себе си. Негативните усещания, която една популярна личност поражда у своите привърженици се свеждат до незадоволеност, ревност, ненавист. Всички те произтичат от обстоятелството, че обикновените хора не получават нужното внимание и време, което очакват знаменитостите да им отделят (Вж Рубин, 2003: 278-279). Редица научни изследвания и анализи дават представа за „обратната страна на медала” - за лошите страни на популярността. Много други анализатори например смятат, че, ставайки известни, хората придобиват склонност към затваряне в себе си, депресия и се превръщат в алкохолици или наркомани. Много малко от знаменитостите и медийните звезди имат топли отношения с близките си. Те се стремят да заглушат чувството на самота, възникнало в резултат на изолацията, която сами са си наложили, и привличат вниманието към себе си като правят необикновени неща. Добре е известно обаче, че обикновените хора често пъти се интересуват далеч повече от провалите или болестите на звездите, отколкото от техните позитивни действия и професионално майсторство.

Известността си отмъщава на онези, които постъпват некоректно с нея или подценяват рисковете, съпътстващи популярните хора, днешните звезди. Сред най-добрите профилактични средства за „звездните болести” са себекритичността и самоиронията, трезвият подход към бравурните ласкателства, награди и всевъзможни форми на признания. Средство срещу пристрастяването към известността е философското утешение, заложено в латинската поговорка „Sic transit Gloria mundi!” („Така преминава световната слава”).

* * *

Този бегъл поглед към същността и динамиката на звездите на медийната култура показва следното:

• Известността е безценен капитал и тя трябва да се стопанисва, управлява и рекапитализира умно и професионално както от медиите и от PR-структурите, така и от самите знаменитости, звезди и кандидат-звезди.

• Псевдознаменитостите, т.нар. квазери, са един от най-сериозните проблеми на публичността и публичното поведение. Сериозна щета те нанасят на истинските знаменитости, които по правило заслужават признанието и високата оценка на цялото общество. Квазерите са твърде опасни и с това, че подвеждат общественото мнение и играят негативна роля в съвременната култура.

• Известността е власт и ценност, в които трябва да се инвестира задълбочено, качествено и дългосрочно. Никой няма право да отрича шанса на всеки да стане известен.

• Всяка медийна звезда от сериозен калибър трябва да съзнава негативните страни на известността, а обществото като цяло и властовите структури да се погрижат за духовното и физическо оцеляване на популярните личности.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Гилфойл 2004: Гилфойл, Дезмънд. Харизмата и нейните ефекти. София: Кръгозор, 2004.

Маршъл 2003: Маршъл, Дейвид. Власт и известност: Звездите в съвременната култура. София: ЛИК, 2003.

Петров 2005: Петров, Милко. Персоналният имидж. Изграждане, контрол, рецепция. 2 прераб. и доп. изд. София: Атлантис-медия; ФЖМК на СУ, 2005, 312 с.

Рубин 2003: Рубин, Гретхен К. Власт, пари, слава, секс. София: Кръгозор, 2003.

Стойков 2000: Стойков, Любомир. Световната мода. Ч. 1: Англия и Франция. София: От игла до конец, 2000.

Танен 2002: Танен, Дебора. Кавгаджийската култура. София: ЛИК, 2002.

Beaucher 2004: Beaucher, Serge. La télé-réalité: Vérité? Mensonge? La télé-réalité envahit nos écrans. Comment expliquer cet engouement? Quatre professeurs analysent le phénomène. // Contact. Le magazine des diplômés et des partenaires de l’Université Laval. Hiver, 2004 <http://www.scom.ulaval.ca/contact/hiver04/telerealite.html> (15.02.2007).

Klapp 1972: Klapp, O. E. The Hero as a Social Type. New York, 1972, p. 45.

People 1998: People Yearbook. The Year in Review: 1997. New York: People books, 1998.

Snead, Stratte-McClure 2004: Snead, E., Stratte-McClure, J. How To Be A Successful Celebrity In Four Easy Steps. // Fashion Wire Daily, Oct 22, 2004.

The most 1997: The most intriguing people of the century. New York: People, 1997.

© Любомир Стойков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.02.2007, № 2 (87)