II. ЛИЧНИТЕ АНТОЛОГИИ - ИМЕНА, МОДЕЛИ, КОНЦЕПЦИИ

Гергина Кръстева

web | Лично и антологично

Книгата на познанието - Малина Томова
("Жизнен опит", 2010)

"Жизнен опит" - книгата, антологично представила през 2010 г. поетесата Малина Томова (1950-2011) с припомнянето на трите ѝ издадени стихосбирки от дебюта ѝ с "Душа" (1978) през "Ежелюбов" (1987) и "Стигмати" (1994), е особена книга. В някакъв смисъл тя е своего рода прецедент в съвременната литературна история, защото изготвянето на ръкописа и отпечатването на изданието е тайно дело на нейния съпруг - поета Иван Цанев. В бележката "От съставителя" в края на изданието четем: "А идеята за това издание възникна през ноември 2009 г. Когато стана ясно, че Малина е самопожертвувателно заета с издаването на други книги и не ѝ остава време да помисли за своя, един приятелски кръжец се сговори да направи това вместо нея, като ѝ поднесе неочакван подарък на рождения ѝ ден (21 януари). За съжаление, кръжецът изпадна в цайтнот и се разпадна преждевременно..." (Томова 2010: 108). В крайна сметка Иван Цанев се заема сам с инициативата - със съзнанието, че все пак ще реализира намерението на разпадналия се приятелски кръжец, в кратките думи на съставителя той изразява и колебанията си относно това кога ще може да връчи на поетесата и негова съпруга подаръка - дали до края на юбилейната ѝ година, или на следващия 21 януари... Хронологическият щемпел на книгата поставя 2010 като година на издаване, вероятно за да се съхрани идеята за юбилейното време на поетесата, навършила тогава 60 години.

През ранната есен на следващата 2011 година, след като през януари е отпразнувала и своя следващ, 61-ви рожден ден, след кратко боледуване Малина Томова внезапно почина. Така върху "Жизнен опит" легна и трагичната сянка на книгата, която - изготвена през прочита на известния със своята прецизност редакторски поглед на поета Иван Цанев и с намерение да бъде първата ѝ антология, се оказа последна в живота ѝ. В сърцето на "Жизнен опит" всъщност е положена може би най-емблематичната от трите лирически книги на М. Томова - "Стигмати" от 1994. Чието пък своеобразно "преддверие" е "Ежелюбов" (1987) - стихосбирка, която съдържателно "задава" перспективата към включеното в бъдещата "Стигмати" и носи твърде лаконична следа от дебюта ѝ "Душа" (1978). Редакторската енергия на Иван Цанев е съсредоточена основно в начина, по който се композира съдържанието на "Жизнен опит". Целият първи цикъл на книгата, назован "Бързописно въведение" (Томова 2010: 5-29), пренарежда по различен начин текстове от циклите "Бързореко начало" и "Светата бързопис" от "Стигмати" (1994: 5-22; 37-54) и от цикъла "Бързопис" от "Ежелюбов" (1987: 5-14), като най-честата редакторска промяна се свързва с последователно извършваното огледално обръщане на идващите като сдвоени още от "Стигмати" фрагменти. Друг тип редакторска корекция е промяната на отделни заглавия в текстовете, инцидентно съпроводени и с премахване на строфа - така например, "Възхвала на въздуха" от "Стигмати" (Томова 1994: 54) влиза в съдържанието на първия цикъл на "Жизнен опит" под заглавието "Към въздуха" (Томова 2010: 16), като финалът на текста, където именно е кулминацията на възхвалата и лирическата героиня "възславя името" на въздуха, е премахната. Промяна в заглавията съпровожда и текстове като "Отвръх листопада" (Томова 2010: 19) , който идва от "Ежелюбов" (1987: 60), но минава и през "Стигмати" (Томова 1994: 42) - все със заглавието "От върха на листопада". Освен специфичния неологизъм - "отвръх", избран да обозначи посоката високо горе, откъдето предстои да падне трепкащият лист, любопитно е да се констатира и че Иван Цанев някак е откликнал на решението на Малина Томова да "сглобява" точно този текст с различен друг в двете лирически книги, в които е включен, събирайки ги в двойка - и в "Ежелюбов", и в така характерните за "бързорекия" и "бързописен" цикли от "Стигмати". "От върха на листопада" в "Ежелюбов" е събран с "Плашилото" (Томова 1987: 60), а в "Стигмати" - с "Натюрморт с нож" (Томова 1994: 42). При това и в двата варианта "От върха на листопада" е второто стихотворение от двойката. За "Жизнен опит" Цанев избира вариант, при който текстът, с промененото вече заглавие, застава на първо място и е комбиниран със "Само болката" (Томова 2010: 19). "Само болката" пък, от своя страна, също е с променено заглавие - текстът идва от "Стигмати", където е със заглавие "Вместо завещание" и е "сдвоено" със "Сирашка притча" (Томова 1994: 49). Финалът на първия цикъл в представителната книга от 2010 г. завършва със същия текст, с който завършва цикълът "Бързореко начало" в "Стигмати" - със стихотворението "Троен послестих" (Томова 1994: 22), което обаче в "Жизнен опит" е поставено със заглавието "Поетически триглас" (Томова 2010: 28).

Текстовете, включени във втория цикъл на "Жизнен опит", назован "22 стихотворения (и един акростих)" почти паритетно в количествено отношение събират стихове от циклите "Най-хубавата ни игра" и "Безистенна балада" от лирическата книга "Стигмати". Голяма част от тези текстове са публикувани още в "Ежелюбов", в цикъл, назован "Стигмати" по заглавието на едноименното стихотворение на Малина Томова - образният код, който само няколко години по-късно се превръща не просто в заглавие на нова стихосбирка, но и в своеобразна нейна литературна емблема. В цикъл "22 стихотворения..." са поставени и два текста от "Светата бързопис" - водещият в цикъла текст "Акростих за деца" и следходния "Старата метафора" (Томова 1994: 39-40). Особено любопитен е "Акростих за деца", който в "Стигмати" открива цикъла "Светата бързопис" (Томова 1994: 39), а в "Жизнен опит" стои в центъра на цикъла, от който е част. (Томова 2010: 43). Това е и особено лично лирическо послание към трите дъщери на Иван Цанев и Малина Томова, на чиито имена се закрепя акростихът - Рада, Цвета, Дана. Едва ли случайността тук поставя в съседство "Акростих за деца" и "Старата метафора", защото и двете творби като че ли издигат специфичен рефлексивен мост между мотивите за раждането на думите и човеците, скрепени от настояването за щастието и радостта от съхраняването на зародиша, растенето и цъфтежа.

"Слабите места на поезията" е цикъл, който идва със същото заглавие от "Стигмати" (Томова 1994: 69-84). За "Жизнен опит" обаче ръката на съставителя и тук е оставила отпечатък във вътрешното композиране на няколко от включените текстове. Така напр., в "Стар дневников запис", който проиграва ситуация на общуване между пациент и д-р Санаториум, в новата книга е отделен малък фрагмент със заглавие "Кардиоложки послеслов" (Томова 2010: 64-66), снабден с написана от съставителя бележка под линия, която пък отпраща към корпуса "Прочити и отгласи" в края на "Жизнен опит", събрал критически и художествени текстове, посветени на лириката на Малина Томова. Като част от "медицинския" сюжет от "Стар дневников запис" се появява с променено заглавие и фрагментът "Лирическа реанимация" (Томова 2010: 66). По нов начин е композиран и "Пътепис-бързопис" - в него е налично не само прекомпозиране, но и поява на нова вътрешна част, назована "Средпътна приумица", а финалът е стегнат в четиристишие с демонстративно прозаизираното заглавие "Край на пътеписа" (Томова 2010: 70). С "Ред многоточия" - в буквален смисъл и под точно такова заглавие завършват и книгата "Стигмати", и книгата "Жизнен опит". Многоточията, поставени в дъното на последната страница, са предхождани от "Молба за милост" - към всемогъщия четец, познаващ "интимно слабите места на Поезията, ахилесовите ѝ пети", да се смили над "тази наивница" - "не позволявай/ да ѝ приписват корист,/ нито пък да я ограбват,/ запази я от удари, дай ѝ насъщната ежелюбов,/ обещай да си неин читател сега и вовеки веков!" (Томова 2010: 73; 1994: 84).

Финалният корпус на "Жизнен опит", назован "Прочити и отгласи" (Томова 2010: 78-109), е деликатно подредена компилация от критически и художествени текстове, посветени на лириката на Малина Томова и на самата нея - думите за написаното от поетесата са събрани в широка хронология, макар и недатирани, но оценките стартират от рецепцията на дебютната ѝ книга "Душа" към следващите две, през откъси от интервюта, където е споменавана в конкретен контекст, до посветени ѝ стихотворения. Разбира се, тук са небезизвестните посвещения от Иван Цанев "Семеен празник" и "Малина и духовете", не по-малко известните на познавачите стихове на близките на семейството и особено - на самата Малина Томова, поетеси Екатерина Йосифова, Калина Ковачева, Рада Панчовска, Силвия Чолева, но и текстове на съвременни по-млади български автори на поезия като Азис Таш и Николай Бойков. Именно във финалните страници на метатекстовия дял са положени и думите на Иван Цанев, в които между другото, се цитира поздравлението към Малина Томова от в. "Култура", констатиращо и следното: "Защото силата на нейния вкус е огънче в борбата срещу бездарния вкус на времето. А в тази бездарна борба забравихме, че Малина е добър, много добър поет - пощаден от славата, "с душа незащитена и незащитима, живял самоубийствено за трима" (Томова 2010: 108) (Култура 2010). Направеното от Иван Цанев е именно в посока на припомнянето, че Малина Томова е не просто един от първите и най-силни и отстояващи мисия редактори на "Литературен вестник", не само сценаристката на документалните филми с широк обществен отглас "Гори, гори огънче" (1994) и "Василица" (1996), но и автор на силни лирически книги със специфичен влог в територията на женското лирическо писане. Изготвянето и публикуването на ръкописа на "Жизнен опит" пожелава да изтъкне именно това нейно лице, при това съобразявайки се внимателно с модела, по който самата поетеса конструира собствения си образ във времето. Дори и с това, че "Жизнен опит" не се завръща към нито един текст от дебютната книга "Душа", освен към тези, на които самата Малина Томова е осигурила продължаващ живот в следващите си две стихосбирки. А стратегията по пренареждане на композицията - както в отделни текстови фрагменти, така и в цялостния модел на избраното съдържание, преименуването на отделни заглавия и не на последно място - поставянето на метатекстов дял, през който, от една страна, в голяма степен може да се проследи рецепцията на тази лирика в продължение на повече от три десетилетия, а от друга - да провокира, да провери изреченото през годините спрямо новонаправената с антологичен характер "Жизнен опит", е жест, изискващ и настояващ за бавно и внимателно четене на лириката на Малина Томова. И това е посока, обратна на настойчиво демонстрираното в нея бързореко, бързописно, скороговорно създаване и обговаряне на стихове. Енергията на редакторските решения усилено работи и в полза на недемонстративното, но очевидно намерение за изграждане на цялост от художествения свят на Малина Томова. Което всъщност по прекрасно парадоксален начин се оказва именно вярната, продуктивна перспектива за нейното четене и възприемане, защото бързата лирическа скорост и усещането за фрагментарност тук е само привидна, с нея се играе на различни нива, които често с жеста на иронията "одомашняват" изключително дълбоките зони, в които тя навлиза, в това число и немалкото препратки към традицията на лириката от страниците на поети от българския, руски, френския литературен канон. Както точно е отбелязал цитираният и в "Жизнен опит" Светлозар Игов: "И лапидарните лирически "бързописи", и по-разгърнатите повествователни стихотворения-"белези" въпреки самостойното си значение като отделни лирически творби са всъщност тясно преплетени помежду си в едно по-цялостно лирическо повествование, имащо свой по-обемен сюжет, който пък има приемствени нишки с първата книга на поетесата (тук продължава лирическото битие на образа на "душата") и който изразява творческото развитие на една ярка поетическа индивидуалност." (Томова 2010: 94). Ще цитирам и оценката на Ю. Жилиев, забелязала специфичното разминаване в предлога на подзаглавието и прицелена в особеното жанрово назоваване "книга за познанието", познато още от "Стигмати", но повторено и в "Жизнен опит" във формулата "избрани страници от книга на познанието": "Неслучайно стихосбирката "Стигмати" носи подзаглавието "книга на/за познанието". Защото не само изстрадването на основополагащата идея (в един еклесиастов смисъл на диренето ѝ в пустота) води до прозрението за човешкото битие, но и неспирното себеосъществяване всред прекрасното болкостроене и болкоструене на живота се превръща с безответна яснота в граница на словесното, отвъд което се простират многоточията на непознаваемост, обеззначеното пространство на щастието като атракция от осуетени трепети на мисълта и чувството." (Томова 2010: 102).

Със създаването именно по този начин на книгата "Жизнен опит" Иван Цанев постига и още един ефект, немаловажен с оглед на цялостната концепция на книгата - редакторската работа изостря още по-релефно склонността към авторефлексивност в лириката на Малина Томова, което по особен начин внася допълнителна сила в очевидното намерение поетесата да бъде откроена и в полето на собственото ѝ самовъзприемане като поет. Специфичната иронична дистанцираност, проигравана в поезията ѝ често и в тематика, свързана със създаването на поезия, склонността към рекапитулационна преценка на вглежданията във вече написаното, в "Жизнен опит" се оказва динамичен и последователно изграждан вътрешен "сюжет", през който прочитът на книгата по естествен начин играе със семплата буквалност и на самото заглавие на антологичното издание. "Жизнен опит" като избран отрязък от "книга/та на познанието" съвместява "ежедневната кротост" (Томова 2010: 101) на почти дневниковия облик на видимото житейско битуване в процедурата по натрупване на време/опит със съсредоточаването в оценностяването на това битуване спрямо вътрешните категории на духа и словото и, в крайна сметка, придобиване и още повече - усвояване на определен тип познание за света, който лирическият човек в поезията на Малина Томова не просто и не единствено обитава, но и сътворява.

В този контекст е интересно да бъде отбелязан и един инцидентен в редакторско отношение, но показателен детайл: в своеобразния триптих от встъпление/отстъпление, откриващ в книгата "Жизнен опит" цикъла "Слабите места на поезията" (2010: 59), вторият фрагмент участва с нова редакция, включваща добавени стихове. Това е триптих, който излъчва манифестна енергия по отношение на начина, по който поетесата мисли за себеосъществяването си като такава. "Жизнен опит" повтаря заявената вече в "Стигмати" констатация: "Мине не мине столетие, виждам своите символи/ закачени като значка по чуждите ревери -/ други ме осъществяват, при това без усилие,/ а аз, пренапрегната, стискам в ръката си/ голата действителност вместо просешка тояга." ("Встъпление на глас") (Томова 2010: 59; 1994: 71). Вторият фрагмент, проиграващ жеста на безсловесното отстъпване/отстъпление и назован "Негласно отстъпление", редуцира и редактира стиховете от версията в книгата "Стигмати" - "Е, когато пишех своето "Встъпление на глас"/ не съм и подозирала, че тайните ми страхове/ ще се оправдаят не след столетие, а само след/ година-две" (Томова 1994: 71) във варианта "...нямах наум, че писаното ще се сбъдне само след година-две" (Томова 2010: 59). Хронологическият маркер за столетията обаче не е заличен, той просто влиза в ново смислово ядро, което е именно добавената част и което превръща този фрагмент в новоредактиран - очевидно приготвян за ново публикуване и по стечение на обстоятелствата, изведен "на светло" именно за "Жизнен опит". Дописаните стихове гласят: "Но не изчакаха столетие/ да мине тези, дето винаги се разхождат/ под ръка с властта, в крак с модата и в унисон/ с нагласите на мнозинството от поддакващи!" Странни и нетипични за общия характер на поезията на Малина Томова са тези дописани стихове. Нека отбележим, че подобно, инжектирано с почти публицистичен нерв открито изговаряне на ситуацията "поет-признание от власт и мода", не е характерно и за поезията на Иван Цанев. И все пак цялостното звучене на този триптих, вгледан в "следващия стих", който може да бъде написан и от нечия друга ръка, може да бъде дори "доброволно преотстъпен" в името на полезните рождества, се съхранява, а авторефлексивната дистанцираност, маркирана почти хронологически - "когато пишех своето "Встъпление на глас"..., задава видимост към работата на поетесата върху стари текстове, редакторските намеси и - най-вече, към промяната в оценъчната ѝ нагласа, която в средата на 90-те години все още не е подхранвала, поне видимо, категоричност в морални констатации от подобен характер.

За тази категоричност очевидно Малина Томова се е чувствала вече готова - и спрямо себе си, и спрямо желаното внушение на лириката, която е продължавала да създава в първото десетилетие на новия век, до смъртта си. Тази нейна готовност е познавал и очевидно разбрал като вече същностно значима за поезията ѝ съставителят и неин съпруг - поетът Иван Цанев. "Жизнен опит" е първата антологична книга на поетесата - макар изготвена приживе, на нея ѝ беше отредена участта да постави началото на посмъртното битие на поезията на Малина Томова.

БЕЛЕЖКИ

1. Две години след излизането на тази книга, Малина Томова създава издателство, което нарича със същото име. Издателството, което вероятно би откликнало с лекота на дефиницията "бутиково", е известно сред хуманитарните среди у нас заради прецизния и качествен подбор на издаваната с неговия знак българска и преводна художествена литература. [обратно]

2. Напр. при "Мотив за двама" и "Сродени духом" (Томова 1994: 19, 2010: 13); при "Пауза" и "Земетресение" (Томова 1994: 16, 2010: 14); при "Стъпало" и "Щастието" (Томова 1994: 18; 2010: 15); при "Нонстоп" и "Между близнаци" (Томова 1994: 43, 2010: 22). [обратно]

3. Предишното име на този фрагмент е "Реанимация на поет" (Томова 1994: 78). [обратно]

4. На корицата на книгата подзаглавието е изписано като "книга за познанието", а на вътрешната страница "книга на познанието". Редакторският избор на Иван Цанев за "Жизнен опит" е "избрани страници от книга на познанието". Тук няма да се спираме на възможните интерпретации, които тази двойна езикова "дреха" осигурява на лирическата книга от 1994 г. Просто защото е много възможно и да става дума за чисто техническа грешка. Ако е така, вероятността автентичният вариант да е именно "книга на познанието" е твърде голяма, като се има предвид, че прецизният Иван Цанев избира именно него за подзаглавие на "Жизнен опит". [обратно]

© Гергина Кръстева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2019
Гергина Кръстева. Лично и антологично. Автоантологични модели и персонални антологийни присъствия в българската лирика от периода 2008-2017 година. Варна: LiterNet, 2019