II. ЛИЧНИТЕ АНТОЛОГИИ - ИМЕНА, МОДЕЛИ, КОНЦЕПЦИИ

Гергина Кръстева

web | Лично и антологично

Ехото на антологията - Борис Христов
("Стълп от прах", 2015)

През 2015 г. в изд. "Рива" се появи луксозното антологично издание "Стълп от прах", събиращо между кориците си лириката на поета Борис Христов от стихосбирките "Вечерен тромпет" (1977) и "Честен кръст" (1982) до "Книга на мълчанието" (2008а) и цикъл "Стълп от прах", събиращ 101 от известните му тристишия. В томчето е представена и прозата му със "Смъртни петна" (1990) и издадената през 2013 г. лиризирана проза "Спомени за хора, камъни и риби" (2013)¹. Прегледът на включеното в антологичния дял на съдържанието, отделен за лирическите текстове на поета, показва, че цикълът "Честен кръст", чието заглавие в антологията съответства на книгата от 1982 г., пази и обема, и поредността на съдържанието ѝ. Подредбата на "Вечерен тромпет" в антологията обаче не е съответна на подредбата от първото издание на емблематичния самостоятелен дебют на поета, където първото стихотворение е "Конче мое" (Христов 1977: 5-6), а последното "Кост от глухарче" (Христов 1977: 52-53). В това първо издание в самия център на композицията, на 12 място сред общо 25 включени творби, застава "Прозорец" (Христов 1977: 25-26). Подредбата в "Стълп от прах" работи с модел, в който стихотворението "Конче мое" е на последно място (Христов 2015: 33), предхождано от "Кост от глухарче" (Христов 2015: 32), а откриваща творба е "Прозорец" (Христов 2015: 7). Ако закрепим основанията си за анализ и припознаем като автентично единствено дебютното издание, естествено ще констатираме знаково преобръщане и то точно в позициите на начало и край в съдържанието. И вероятно прибързано бихме могли да решим, че антологията, посредством другата си подредба, предлага нова авторова концепция. Но ще решим така, ако пропуснем факта, че "Вечерен тромпет" има две издания - през 1977 и през 1979 г., а след 1982 г. се появяват и антологични издания на неговата лирика. Една такава прибързаност или недоглеждане сякаш са невъзможни, особено когато става дума за опитен изследовател. Но е факт, че и това се случва.

Още първото антологично издание, събиращо в себе си лириката на Борис Христов - "Крилете на вестителя" (Христов 1991), се оказва с особен статут по отношение на промяната в концепцията на съдържателната подредба на неговите две самостоятелни лирически книги и техните общо три издания. Именно в "Крилете на вестителя" подредбата вече е отредила закриваща роля на "Конче мое". Това отбелязва и Димитър Михайлов, когато пише: "Съществуват два варианта на стихосбирката "Вечерен тромпет". Първият е в двете ѝ издания от 1977 и 1979 г. Вторият е поместен като първи дял в "Крилете на вестителя" (1991), заедно с "Честен кръст" и "Смъртни петна". Тук стихосбирката е значително прекомпозирана и е добавено стихотворението "Къпане на самодива" с изричното указание: "Публикува се за първи път в книга" (...) авторът на "Вечерен тромпет" изведе стихотворението "Прозорец" като първо в "Крилете на вестителя", а началното "Конче мое" стана финал." (Михайлов 2013: 47). Този модел очевидно придобива силна устойчивост във времето, защото се повтаря и в изданието "Вечерен тромпет/Честен кръст" през 2000 г. (Христов 2000) и дори в електронното издание "Поезия" от 2004 г. (Христов 2004). А фактът е отбелязан и тълкуван от най-внимателния и всеотдаен изследовател на поета - Иван Станков, който пише: "Да си припомним, че първото издание на "Вечерен тромпет" се открива с "Конче мое". Във всички останали издания това стихотворение заема нормалното, финално място в подредбата. В първото издание то стряска читателя. Героят влиза и вместо "здравей", казва "сбогом" (...) Смъртта влиза още в първата строфа на дебютната стихосбирка на поета. В следващите издания първото място се заема от стихотворението "Прозорец". (...) По отношение на "отказването" "Прозорец" си е направо програмно стихотворение (...)" (Станков 2016: 215-216). Позволихме си този по-обяснителен цитат и защото в същата част на своето изследване, когато коментира текстове от сборника "Борис Христов в българската литература и култура" (2013), Станков открива "сериозно литературно-историческо неудобство" в един от включените в сборника текстове и тезата на Пламен Антов, свързана с идеята "Конче мое" и поемата "Честен кръст" да бъдат четени като "абсолютно начало и абсолютен край". И неудобството произтича от важната уговорка, свързана именно със статута на "Конче мое" в съдържанието на книгите на Б. Христов, където тази творба е на първо място само в дебютната. "Във всички останали - пише Станков, то е на последно място в стихосбирката, става завършващо, финално за неформализирания, "антисмъртен" цикъл, съставен още от "Пеперуда", "Спомен за живота" и "Кост от глухарче". Във всички издания след първото, следователно, са му вменени съвсем други функции, чужди въобще на идеята за "начало", нежели за "абсолютно." (Станков 2016: 223). Това е така - нека добавим - и издадената през 2015 г. "Стълп от прах" - последната засега автоантология на Борис Христов, продължава категорично да пази основанията (и то - потвърждавайки ги за четвърти път) за финалната позиция на "Конче мое" в подредбата. С което пък продължава да пази от действително "сериозни неудобства" в тълкуването и свои бъдещи интерпретатори.

В тази посока обаче добавяме и още един детайл, имащ отношение към композиционното движение в списъка на дебютната му книга "Вечерен тромпет". Той е свързан с творбата му "Жалба за поета" - част от съдържанието на двете издания на дебютната книга (Христов 1977: 31-32), но появила се впоследствие само в първата му автоантология от 1991 г. "Крилете на вестителя". Отпадането на този текст и фактът, че той не се появява в нито една от следващите автоантологии на поета, е факт, който е невъзможно да се пренебрегне, както в случаите, когато се проследява генерален за лириката му мотив като този за участта и съдбата на поета в творчеството му, така и в по-разширени интерпретативни контексти. "В първата стихосбирка "Вечерен тромпет" мотивът за Поета е важен, изговорен е, но е фокусиран предимно в романтическото поле на различността на твореца от другите и очакването все пак нещо добро да се случи, някой да помилва черната овца. В стихосбирката "Честен кръст" не е така. Всъщност пак е така, но липсва надеждата, предишното очакване за милост и разбиране го няма" - това е част от написаното от Димитър Михайлов по темата за мотива за Поета в лириката на Борис Христов (Михайлов 2013: 52). И то е малък, но достатъчно симптоматичен знак на убедеността, която подхранва по-общата увереност за наложителното проследяване на композиционните движения, белязали преминаването на модела на подредбата на лирическите текстове на Б. Христов във времето - от дебюта към автоантологичните издания. Защото във всяко едно от тях блокът, съставен от неговата лирика от книгите "Вечерен тромпет" и "Честен кръст", придобива своя статут и в общия контекст на цялото. В "Крилете на вестителя" лириката на поета е събрана с повестта "Смъртни петна"², в изданието от 2000 г. "Вечерен тромпет. Честен кръст" е включена само лириката на поета, това е съдържанието и на електронната книга "Поезия" от 2004 г. Антологията "Стълп от прах" вече помества лириката в една пределно разширена художествена среда, част от която са и фрагментите от "Книга на мълчанието", и тристишията, и прозата, представена от "Смъртни петна" и публикуваните две години по-рано "Спомени за хора, камъни и риби". Така лириката на Борис Христов в онази нейна част, отредила появата на книгите му от 70-те и 80-те години, чрез която той се превърна в "безспорен национален поет" (Станков 2016: 9), отлята в своя окончателна/антологична форма още в самото начало на 90-те години на миналия век, пренася тази форма във времето, но така, че всеки път чрез концепцията на изданието, което я припомня, се отварят нови възможности за актуализиращо четене и интерпретиране. И постепенно става така, че антологията на Борис Христов придобива способността да бъде ехо на самата себе си. И точно като ехото, тя звучи по различен начин според мястото, което обитава/на което застава, защото характерът на звука ѝ се определя и от всичко онова, което я обгражда.

И бихме могли не само да повярваме, но и да потвърдим с още един нюанс, макар пародоксалната на пръв поглед убеденост, че замълчаването на Борис Христов в поезията е все по-непоколебимо. Но не само защото то минимализиращо стеснява жанровия си регистър, но и защото авторовият избор постепенно е започнал да се измества, от една страна, от лицето на лирика към лицето на белетриста, от друга - от пишещия автор към четящия литературен човек - още от средата на 90-те години на миналия век Б. Христов започва да съгражда и представителни жанрови и тематични списъци на други гласове. "Антологиите, които състави Борис Христов, са още по-висока форма на говорещо мълчание. Всяка антология е своеобразна ненаписана история на литературата" (Станков 2016: 227). А той е един от най-активните антологисти сред знаковите съвременни български поети - съставител на пет жанрови и тематични антологии в периода 1994-2015 г.³ - факт, който предполага още по-изострено и специфично изследователско внимание към личните му антологични книги.⁴

БЕЛЕЖКИ

1. Изданието с едноименно заглавие от 2013 г., което има характер на автоантология на прозата в модела "избрано и ново", освен новия текст, носещ едноименното заглавие, включва и "Сляпото куче", "Долината на обувките" и "Смъртни петна". [обратно]

2. Антологичната книга от 1991 г. има и второ издание през 2008 г., в което подредбата на съдържанието е същото (Христов 2008б). [обратно]

3. Още през 1994 г. Борис Христов съставя антологията "Българска лирика. От Ботев до Вутимски", след която в същата година се появява и антологията "Българска народна лирика" (сборник със 170 народни песни, събрани от цялата страна). Година по-късно, през 1995 г. излизат антологиите "Народни устни писмена" и "Български разкази - от Иван Вазов до Емилиян Станев". В годината, когато се появи автоантологичното издание "Стълп от прах", излезе и антологията "Камък и слово", в която съставителят Борис Христов сглобява свои авторски фотографии с подбор на мисли и стихове на философи, писатели и поети от Древността до ХХ век. [обратно]

4. Към написаното тук за "Стълп от прах" ще добавим и това, че в това издание с композиционни промени в последователността на подредбата са белязани и фрагментите, включени в едноименния тук цикъл от двете издания на "Книга на мълчанието" - едното от тях двуезично, в превод на Джон Хамилтън, "Книга на мълчанието. Book of silence. Митографии/Mythographies" от 2008 г. (Христов 2008а), а второто (и допълнено) издание - това от 2014 г., "Книга на мълчанието. Book of silence" (Христов 2014). Моделът в наредбата на фрагментите през 2015 г. се е съобразил преобладаващо с изданието, стоящо най-близо хронологическо до "Стълп от прах" - това от 2014 г., факт, вероятно обясним, като се има предвид, че то е и допълнено спрямо предходното от 2008 г. Всъщност "допълнено" в конкретния случай означава и това, че изданието от 2014 г. именно поради включването на нови творби, също пренарежда модела от 2008 г. [обратно]

© Гергина Кръстева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2019
Гергина Кръстева. Лично и антологично. Автоантологични модели и персонални антологийни присъствия в българската лирика от периода 2008-2017 година. Варна: LiterNet, 2019