Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"О-ХИ-КУ-САН" НА АЛЕКСАНДЪР ВУТИМСКИ ИЛИ ЗА ХОМОСЕКСУАЛНОТО КАТО ОНТОЛОГИЧНО-СКРИТО

Димана Иванова

web

На проф. Олдржих Крал - синолога, преводача и компаративиста;
учителя и милостивия проповедник - с най-дълбока признателност

Без съмнение можем да твърдим, че поезията на А. Вутимски представлява един уникален опит не само за доближаване, но и за изравняване на българската модерна поезия до световната. Поезията на Вутимски представя, накратко казано, две от основните теми, характерни за модерната символистична поезия - за града - топос, който локализира, но и обездомява субекта, и потърсената, но скрита хомосексуалност като онтологична, изначална истина и дхарма.

Стихотворението О-хи-ку-сан визира един лирически субект, характерен и за останалите стихове на поета. "Синьото момче", "пияното момче" се появява и в Стихотворения за синьото момче ("Но синьото момче не е било/ момче от синя шапка и сребро/ с очи на южен танц,/ пияното момче, което шепне отдалече: Саша - и тая нощ"), Дориян Грей ("Беше синьо при мен. Ти изглеждаше строг."). Синият цвят е важен семиотичен маркер в цветовата система на модерната символистично-декадентска поезия. Той символизира едно гранично състояние на субекта - между реалното и илюзорното. Нека си спомним за състоянието "на разсъмване" на лирическия субект от едноименната стихосбирка на чешкия декадент Карел Хлавачек или стихотворението Разсъмване от поетическата стихосбирка Илюминации на Артур Рембо. В този смисъл "синьото момче" е един образ на търсения, но ненамерен, илюзорен, изплъзващ се в синкавото утро любим. Тук е важно да обясним израза "момче от синя шапка и сребро", в който ключов е не само синият цвят, но и фактът, че момчето е от сребро. Синьото, както и среброто като метал-смес конотират гранично състояние, състояние-между на лирическия субект.

Пиянството е също репрезентативно състояние на хомосексуалния любим в модерната поезия. В пристъп на пиянство субектът на Александър Вутимски от стихотворението На един безнадежден иска да бие любимия си с каиш и въжета; в пристъп на пиянство "лудата девственица" (Пол Верлен) стреля по "дяволския съпруг" (Артур Рембо)1. С други думи, "синьото момче" от стихотворението О-хи-ку-сан представя един вече добре познат образ на хомосексуален лирически субект, който на пръв поглед не може с нищо да ни изненада. И въпреки това, смея да твърдя, че това стихотворение е уникално със своята поетика и начина, по който въвежда темата за хомосексуалността.

То казва една много важна истина. То разкрива многоизмерността на хомосексуалното в неговата противопоставеност на обикновеното сексуално възприятие. Хомосексулното е видяно едновременно като скрито и онтологично, т.е. изначално присъщо на човешкото същество. Текстът-Вутимски (вероятно несъзнателно) изрича заклинанието, магията на учението за хомосексулното през думите на китайския философ Лао Дзъ. Да тръгнем от края, за да стигнем до началото; да разтворим обвивката на повърхността (материалното, видимото), за да стигнем до сърцевината на същността (метафизичното, невидимото).

Стихотворението завършва по следния начин:

"Такава мъдрост учи Тао-це."

За каква мъдрост става дума? Това е един важен въпрос, чрез отговора на който ще се опитаме да стигнем до същината на стихотворението на А. Вутимски. В превод от китайски език Дао има 3 значения:

  • път;

  • изначалност на явленията, която не може да бъде определена. Дао е неопределено, невидимо, безкрайно и необятно;

  • глаголът "казвам".

Съответно, за да можем да се ориентираме какво точно би означавало "Тао-це", би следвало да дефинираме "це". Тъй като на български език китайската дума Tao се транслитерира като Дао, а не Тао, най-вероятно А. Вутимски е имал предвид мъдростта Дао-де. "Де" в превод от китайски език е енергия, магическа сила, която Дао има. От друга страна, "дзъ" означава "мъдрец, философ". И в този случай, Тао-це носи някаква алюзия за мъдростта на философа Лао-Дзъ, която също не можем да бъдем сигурни, че А. Вутимски е имал предвид. И в двата случая можем да приемем, че дори и несъзнателно поетът е изрекъл магичната истина на Дао, проповядвана от Лао Дзъ в Древен Китай. За енергията Де на Дао не един път китайските философи говорят като за основополагаща при сътворението на материята Ве (Дзъ 2008, Конфуциус 2006). Следователно мъдростта, предопределяща състоянието на хомосексуалния субект, е учението на Дао (Тао) Це (Де), което е учение за природното, изначалното като скрито, но и магично. И още нещо - истината не е в това, което е видимо, а в това, което не е. Смисълът би следвало да търсим и там, където не го виждаме. Това е перифраза всъщност на идеята на У. Еко за безкрайността на знаците (Еко 2004). Според У. Еко "не същуствува начин, според който да се провери истинността на дадена интерпретация; крайното съдържание на всяка информация е тайнството" (прев. мой, Д.И.) (Еco 2004: 34). Тази семиотична теория на У. Еко се свързва с идеята му за херметичния дрифт, който предполага винаги безкраен семиозис.

Стихотворението разчита знаците на скритата хомосексуалност като онтологична категория за Аз-а. Още в началото се набляга на тази скритост, заличеност на хомосексуалния Аз. Момчето "безмълвно плаче" в тъмното и лицето му е "тъмно от сълзи". Набляга се на неговата скритост, потуленост в тъмнината. Сливането му с необятното е първата стъпка към следването на учението на Лао Дзъ. И от друга страна - хомосексулността, изначално присъща му, също го определя като Друг, различен; познанието е там, където не го виждаме - в другото на битието и на обикновеното хетеросексуално усещане. Момчето търси своя ангел, но "неговият ангел е пиян". Вече става ясно, че ангелът е в случая символ на търсената, за да бъде реализирана хомосексуалност; на любимия обект, който обаче ще остане ненамерен и отхвърлен в неговата материалност и диаболичност - "но ти си проститутка или звер, хермафродит си ти, О-хи-ку-сан". Образът на любимия е определено материален, но и божествен. Вутимски успява да отрази двойствеността на усещането за хомосексуалност в стихотворението. О-хи-ку-сан е безполов, което е характерно за божествените същества с андрогинен характер, но и телесен, съблазнителен в танца-румба с разголени бедра. Той е и черен, прозрачен в тъмнината, което го прави още по-скрит за едно вече магично скрито негово съответствие - "развратен ангел, със очи от злато/танцува в кръчма черен и прозрачен". По този начин се противопоставя материалното на духовното и се сблъскват мечтаният илюзорен хомосексуален любим с неговото отхвърлено съответствие в реалността. Но е налице и усещането за една кървава, фатална еротичност, граничеща с канибалично-садистична ритуалност. Нещо повече - субектът, слял се с необятното, за който вече стана дума в началото, метафорично умира, загубен в хомосексуалното усещане с един ненамерен и отхвърлен в своята диаболичност и фаталност любим.

За значението на думата О-хи-ку-сан говори още Дарин Тенев като "оттеглящата се ръка, дръпнала струната" (Тенев 2007). И сам се пита: Метафора ли е това? Отговорът е да - с една сполучливо намерена метафора, през една магичност на учението на текста на Лао Дзъ, Вутимски откроява няколко важни тези - за хомосексуалното като изначално, но скрито, и за умъртвяването на духовното в сблъсъка му с материалното.

Тук би следвало да кажем още няколко думи и за кървавата телесност и екзотична диаболичност на хомосексуалната еротика между мъже. Мотивът за кървавата телесност и изобщо за кръвта се среща в поезията както на А. Рембо, така и на чешкия декадент Иржи Карасек зе Лвовиц. При И. Карасек зе Лвовиц той се отнася към темата за "нахлуването на варварина" и изобщо варварското в света на субекта. Доказателство за това е стихосбирката Содом. Субектът от Химн за Приап например възпява варварската красота на своя любим: "възпявам чувствените ти уста,/ възпявам мускулестото ти, варварско тяло,/ възпявам суровата ти, езическа красота". Мотивът за кръвта се среща у А. Рембо - както в стихотворението Делириум, така и в Зла кръв. Този мотив се отнася както към хомосексулната еротика, така и към темата за копнежа по ориенталното и за обездомяването на субекта, за прекъсването на връзката му с родното. Можем да твърдим, че след А. Рембо, единствен А. Вутимски има толкова тънко усещане за ориенталното като израз на особен вид еротика-магия. Глаголът "треперя" носи конотации на танц, но и на екстаз по време на танца, изпълняван от африканците с ритуален характер.

Танцувай румба, треперù.
С пияно гърло пей, подай бедро.
Звънти с червени гривни като негър. Румба.

По твойте пръсти въздухът гори.
Подай пламтящи рамене под лъх от ром.
Разтваряй колене под алчни устни като негър.
Румба, румба.

Божествеността на ангела е сведена до езическата голота на негъра, който танцува румба и трепери. Не е ясно защо Вутимски избира сравнението с негъра, но е изключително подходящо. Негърът се слива с тъмата, т.е. той е достатъчно незабележим, за да не бъде намерен. Но въпреки това - неговата телесност е привличаща, сетивна, дразнеща. Дразнещ и приканващ е звукът на червените гривни; дразнещи сетивата са и "пламтящите рамене под дъх от ром" и разтворените колене. Копнежът по огъня, златото и изгарящата еротика ще накара А. Рембо да възкликне в стихотворението Зла кръв, че няма предшественици от френски род и да тръгне като обикновен работник в Африка, Арабия и Египет (Боре 1991)2. Същият този копнеж го убива - през 1895 година, след дълго скитане и тежка работа в Ориента, А. Рембо умира в болницата в Марсилия с ампутиран десен крак. И наистина - контактът с чуждата телесност, още повече изгарящата в своята магия диаболичност на ненамерения и отхвърлен Друг, убива метафорично, погребва фиктивно и лирическия Аз на Вутимски. Той е отведен в онова необятно отвъд (beyond), с което според учението на "Тао-це", още в началото прави опит да се слее.

В края на стихотворението, субектът е фиктивно в Китай, облечен в тънка риза, сънуващ мъртъв образ. Това е една метафорична смърт-прераждане на материята в дух. Мъката от контакта с чуждата телесност я няма, защото бива заместена от смъртта:

Аз, синьото момче, не плача вече.
Но днеска аз живея във Китай.
Хо-клу-сай.
Мъглата тънка риза ми уши.
Чинг-ши, чинг-ши.
Пътувам във море под връх далечен
и месеца докосвам със ръце.
В страната на умрелите, О-хи-ку-сан,
сънувам мъртво, ледено лице.

А може би - смърт за реалния свят, където онтологично присъщата му хомосексуалност е останала скрита? Стихотворението задава множество знаци в тяхната неразгадаемост и магичност. В едно време, в което хомосексуалността е вече спомената тема, то я интерпретира почти със същата находчивост и изобретателност, с която Леонардо да Винчи много преди него създава мита-загадка за Мона Лиза.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Наименованията "лудата девственица" и "диаболичният съпруг" се срещат в стихотворението в проза на А. Рембо "Бдене" от стихосбирката "Един сезон в Ада". Въпросът за това кой коя сексуална роля е изпълнявал в този демоничен хомосексуален брак е спорен и мненията и дискусиите на критиците около него продължават. Привърженик на тезата, че П. Верлен е "лудата девственица", съответно А. Рембо "диаболичния съпруг", е напр. Жан-Люк Стайнмец (2000). Съществуват обаче и други хипотези, като тази на М. А. Руф, който смята, че двете определения са две от персонификациите на А. Рембо, като много от чертите на "лудата девственица" са заимствани от образа на П. Верлен. За това говори Лайнъл Рей (1976). Различните мнения показват не само спорността на въпроса, но и преливането на двата образа един в друг по принцип. [обратно]

2. Книгата описва подробно приключенията на поета в ориенталските държави и по този начин дава ценна информация не само като литературоведски документ, но и географски, антропологически. Темата за ориенталското в произведенията на А. Рембо изисква широка и задълбочена интерпретация, която, за съжаление, не е тема на този текст. [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Боре 1991: Borer, Alain. Rimbaud d'Arabie. Paris, 1991.

Вутимски 1989: Вутимски, Александър. Сияния над града. Стихотворения и поеми. София, 1989.

Дзъ 2008: Дзъ, Лао. Трактат за Пътя и природната дарба. Прев. от китайски: Теодора Куцарова. София, 2008.

Еко 2004: Eco, Umberto. Meze interpretace. Praha, 2004.

Конфуциус 2006: Конфуциус. Беседи и размисли. Прев. от китайски: Милко Стоименов. София, 2006.

Рей 1976: Lionel Ray. Arthur Rimbaud. Editions Seghers, Paris, 1976.

Стайнмец 2000: Steinmetz, Jean-Luc. Les femmes de Rimbaud. Paris, 2000.

Тенев 2007: Тенев, Дарин. Един прочит на "О-хи-ку-сан" на А. Вутимски. // Електронно списание LiterNet, 08.11.2007, № 11 (96) <https://liternet.bg/publish19/d_tenev/angelyt.htm> (04.09.2008).

 

 

© Димана Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.10.2008, № 10 (107)