ВТОРО ПИСМО ДО РОДИНАТА

web

На никого, Родино, не си длъжна,
а ний на теб длъжници си оставаме!
Какви ли песни не сме пели мъжки
и тъжни, и пророчески, и славни;

какви ли не велможи и пророци
за бъднините твои са гадали
и колко кал и кървави потоци
снагата ти до днеска е познала;

и колко ли дребнави и обидени
от теб са се отказвали стократно
и недочакали до своя видовден -
при тебе са се връщали обратно;

и ти си ги приемала смирено,
в обятията свои си ги друсала,
с роса си мила устните неверни
и мислите, и съвестите гузни...

Не ги жали! Те само с твойто име
по празници закичват си ревера
и имат смелостта, претенциите имат -
да крият с тебе свойто лицемерие!

Не ги жали! Ти все си тука, тука,
разпната под небето на Балкана -
свещена като житен клас в юмрука,
като надеждата след всяка смъртна рана.

гр. Бендер

© Атанас Стоев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.04.2007, № 4 (89)