ДО БЪЛГАРИТЕ ОТ ПАРКАН

web

Дъхът на моята страдалница-родина,
аз чувствам тук под приднестровското небе!
Два века от тогава вече са изминали,
два века от началото, което бе

и мъка, и любов, и вяра, и съмнение,
надеждица за мирен и добър живот;
за топъл дом и хляб с човека споделени
и бъдеще, растящо като сладък плод.

Мой български народ, натирен по чужбина
от глад, от робство, гордост и човешки страх,
аз зная - тебе ще те има винаги
и няма името ти да потъне в прах.

Ала страхувам се, че корена ти съхне,
че твоите деца към Майката-земя
не се стремят с душата си, че тя изсъхва
сред чужда реч и чужди имена, сама;

че „корен", „вяра" и „език" са само думи,
а „българин" е като на ревера знак...
Сред този свят на подлост и на страст безумна
самозабравата е най-опасен враг!

гр. Бендер

© Атанас Стоев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.04.2007, № 4 (89)