* * *

web

Нещо хубаво чакам днес с мен да се случи -
вън е май: синьо, бяло, зелено и светло;
кестен с цвят като свещ да почука в стъклото,
две врабчета на клона пред мен да се любят,
лястовичка да среже с крилата небето,
разлюляно от тежкия звън на камбана;
да играят на футбол до късно децата,
прецъфтялата вишна да шъпне с листата
на липата до нея; да цъфне божурът;
куче куче да гони през парка подстриган;
свойте пръстени водни да мята фонтанът
на жениха си - въздуха, меко притихнал;
да открия металната пейка в Бендеры,
гдето чака ме Пушкин да седна до него -
да си кажем с две думи славянски душите,
под смълчаната сянка на бора самотен;
да почувствам как Днестър на изток изтича,
да пребродя с въздишка пак своята памет
и за живи и мъртви сълза да пророня;
нещо хубаво чакам днес с мен да се случи -
да почука жена на вратата ми, тихо,
в мойта стая да влезе, да седне до мене...
Разлюленият въздух да стихне за дълго...

Днес е петък-разпети, към свойта Голгота,
всеки кръста си тръгва да носи смирено,
та когато възкръсне отново - да каже:
„Този ден преживях като грешен, но с обич!"

гр. Бендер

© Атанас Стоев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.04.2007, № 4 (89)