* * *

web

"Отцвела моя белая липа,
Отзвенел соловьиный рассвет..."

Сергей Есенин

Аз живях с твоите песни, Серьожа,
бях за другите зван-непризван;
но е врял и под моята кожа
с тъмна страст алкохол-хулиган.

Както в теб - всяка земна раздяла
и у мен е забивала зъб.
Тъй орисници три пожелали -
да изпращам скръбта си със скръб.

През блата от измами съм газил,
анонимно живота живях;
и над женските дъхави пазви
ненаситно в любов се кълнях...

Ех, душата си сам не опазих
от раздели, коварство и страст;
все си мислех - ще дойде прекрасна
Любовта във последния час.

...Прецъфтяха, Серьожа, липите,
не събраха годините мед...
Непознат, отминават ме дните.
А какво ли ме чака напред?!

© Атанас Стоев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.04.2007, № 4 (89)