Отколе палеонтолозите и други учени ...лози си шушукат, че всичко идва от черния континент. И семката ни, и изкуството, и табиетите. Затова реших да се върна. Роден в Северна България, се спуснах по жичката на меридиана и... право в Южна Африка.

С обирите от чернооките взломаджии свикнах, щото вкъщи напоследък и тази изначална генетика се беше пренесла в оногондурски тертип. По-трудно ми беше да се нагодя към вестите в медиите, че и тук  брата-българин граби по-крепко: луксозни автомобили и диаманти, смуче чужди кредитни карти и си живурка като мушморок в пространната обетована прародина. Както емиграцията от специалисти си намери подобаващото място във висините на технокрацията, така и апашите взеха да влизат в каушите, като посрани и да излизат с пищови, като аслани. В полицейските участъци плеяда слабограмотни служители почнаха да бъркат думичките "българи" и "burglary" (обир). Как да им се сърдиш?!

В по-северните части на ижеупоменатия континет битува пигмеят. Неговият житейски мурафет е: като оака обиталището си, да го смени с ново. Въпрос на ръст (най-малко физически). Така прави и папунякът в отечествената фауна. Друга птичка, която иначе вести първа пролет, кукувицата, се намъква в готови чужди гнезда. Свраката отмъква само лъскавото. И за трите пернати има доста песни и заклинания фолклорни.

Та, да си дойдем на думата! Този израз свързвам с вехторясъл виц. Банда обирджии проникват във влак. Шефът й се провиква: "Всички жени да бъдат ограбени, всички мъже - натаковани!" Усетил се овреме, се поправя. Един пътник проплаква: "Да си дойдем на думата, майсторе!" Та, да си дойдем на думата! Тя се отнася, както до сбърканящината, така и до ограбването и до натаковането, но в случая - с пигмейска таковалка.

От появата на сайта LiterNet следя развитието му. Той бързо запълва една нова празнина на времето. И го прави достойно, че и оттатък. Подвижността на първата страница и обемът му засега нямат нито еквивалент, нито съперник. И времето ново и празнината. Зависи с какво ще я запълниш и как. Стига да не е по пигмейски, по папуняшки и по сврачешки. Или по кукувишки - да си снесеш яйцата на чуждо място и да си изпредеш кукувичата прежда. Или поне да знаеш как се казваш. Понякога това стига, колкото и да си малък. И аз пописвам всяческа всячина, но никога не ми е дошло наум да се назова Пенчо(.)СЛАВЕЙКОВ или Йордан(.)РАДИЧКОВ и да чакам да ме номининират в Шведската академия. Занимавал съм се и с теоретична физика. На всяка твар й се звездее. Чудя се как не съм се сетил да се именувам Алберт(.)Айнщайн и за разлика от истинския, да мамя звездите да се присъотносителностят към мен. Оставам си "мрежов автор". И не бързам за премията на изобретателя на динамита (приготовлява се в графитен съд, дето има същата структурна кристална решетка, като диаманта, само малко по-инаква) Алфред Нобел, за да не ми гръмнат гащите. Точицата я слагам в скоби, за да се отметне от когото си требе. И който е редно да се усети гузен, че е разчупил и захапал прясната бяла погача LiterNet, месена дълго и присолена с пот. Ако само капна мастилце и изпиша фамилията с главни литери пак ще имам юридическото право да се наричам Иван(.)ВАЗОВ. Законът е преди всичко точица и буквичка. Затова е популярен изразът "Буквата на закона".

Тъй, че господине Богданов, не си много полезен днес на себе си и на българската "мрежова литература", попълзновителю! Плати първо ДАН и после чакай БОГ да те помаже! Иначе си изкукал предварително с Liter.NЕТ. Ето ти и безплатен съвет отдалеко. Ако туй именце ти е лепнало на егото, симулирай го по-сполучливо с добавена буквичка, вместо с точица. Промени го на LitterNet, а за семантиката на облагородената думичка погледни в речника, щото ми е неудобно да ти я рекна на публично място. Хем ще е по-близко до титулярното LiterNet,  хем дублираната буквичка ще е по-незабележима от точицата. А колкото до бимките от господин Сорос (6 000), дано не са ти халал, само заради точицата!

Сполай ти, ако се обърнеш на мъж в полето на честта! "Мрежовите автори" няма да осиротеят без такава псевдокърмилница като теб. Никога не е късно да се осефериш, майсторе!  

1 декември 2000
Johannesburg, South Africa  

© Цветан Бошев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2000, № 12 (13)