Та за точката ми е думата. Нея я срещаме навсякъде - от първото изречение на малкото азбукарче до последния ред в завещанието на старика с многобройна челяд.
        Във всяка българска граматика пише: “Точка се поставя в края на съобщителното изречение.” Но в граматиката има и изключения. Например за по-слабия емоционален заряд във въпросителното, възклицателното и подбудителното изречение. И тук се поставя точка.
        Е, г-н Богданов, твоята точка от кои е?!
        Ако приемем, че е край на съобщително изречение, това значи ли, че вече си приключил с шесте автори в сайта си? Или пък е от онези, другите, изключенията?
        Как ли би изглеждал сайтът ти с удивителен знак Liter!Net, или с въпросителен Liter?Net. Но явно “въпросителният ти заряд е по-слаб”, че си предпочел точката. А си пренебрегнал удивителния вероятно, защото се съобразяваш с граматическото правило: “Ако в подбудителното или възклицателното изречение не се изказва силно чувство, пише се точка”. Между другото, г-н Богданов, ти имаш ли чувства? Или и те са се свили дотолкова, че са се превърнали в една точка. Къде ти е чувството за срам, “поборнико”?
        А-а-а, досетих се! Него си сложил между Liter и Net, та затова толкова много прилича на главичката на забит “в ковчега на мъртвеца” гвоздей. Е, дърводелецо, лесно ли е да се забиват такива гвоздеи? Или е по-лесно да крадеш и да клеветиш? Странно как не са ти изпопадали още пломбите от толкова много клевети. Нали и те, пломбите, приличат на точки. Или тях си ги пазиш за името на някой друг сайт и него да откраднеш и пломбираш!?
        Ама те, точките, са много. Явно за тебе няма значение дали ще се изплюеш, или ще стреляш - все точка се получава. Само в едно не си успял, точкотворецо, не си успял да сложиш точка там, където си се целил - в лабиринтите на духа, т.е. в истинския сайт LiterNet, защото там точки няма и не може да има - нито пунктуационни, нито емоционални!!!