ЖАЖДА

web

Вятър ли ме носи из простора
или някаква предпролетна мелодия?
Бягат ми очите по зеленото,
плиснало се нашироко по полето.
А полето - тънко покривало,
под което се спотайва и живот, и смърт.
Тялото му - топла млада плът -
диша развълнувано, възбудено,
като тръпния над него въздух развълнувано
в тази мека, многоръка привечер,
многоръка, многогласа, многознаеща.
Два налети облака със кръв
като гроздове увисват в хоризонта,
като някакви огромни въпросителни,
отговор които чакат мълчаливо.
И кръвта, звънтяща в вените ми чака,
иска да проникне всякъде, във всичко,
да се втурне в четирите посоки на земята,
да се нирне в дълбините на водите,
да се смеси със космическия прах в небето...
Ах, ще утоли ли някой тази жажда,
таз разяждаща сърцето алчност,
тези стръвност, порив и желание!
Облаците, пълни с кръв, се пукат
и потичат алени потоци буйно
и се плисват върху земното зелено,
и се смесват с ритъма на дишането,
с парата, със мене...
О, каква симфония сега започва
за земята, за небето и човека,
който иска да обхване необхватното!

© София Филипова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.07.2019, № 7 (236)