РАЙНА СОТИРОВА

София Филипова

web

Напусна ни ярка личност - учителката Райна Тодорова Сотирова. Със своя изявен педагогически талант и богата артистичност тя съумяваше не само да извежда учениците си (от Музикалното и Хореографското училище, от Националната математическа гимназия и от Първа английска гимназия) към необятния свят на художествената литература, но и да ги изгражда като личности с търсещ дух и креативно мислене. Нейните нестандартни уроци бяха вълнуващ празник не само за тях, но и за всички колеги, които ги посещаваха - особено уроците за съвременната българска литература - за Бл. Димитрова, П. Вежинов, Н. Хайтов, Ст. Цанев, Л. Левчев и др., с участието на самите творци. Своя педагогически опит и модерни методически идеи в течение на две десетилетия тя споделяше в Националните педагогически четения и в списанията "Български език и литература" и "Просвета". През последните години Р. Сотирова се включи и в педагогическата школа към Международната фондация "Св. св. Кирил и Методий". През 2000 г. тя взе участие с доклад в юбилейната научна сесия, посветена на 150-годишнината от рождението на Ив. Вазов, организирана от Съюза на научните работници в Стара Загора.

90-те години бяха началото на нов творчески период в живота на Р. Сотирова в една друга сфера - поезията. Започна да пише хайку, публикувани отначало във в. "Литературен форум" и "Литературен вестник", а по-късно издадени в стихосбирка. Нейни хайку са преведени на английски език в два сборника - "Антология на югоизточната европейска хайку поезия" (1999) и "Международно хайку издание" (Ню Йорк, 2001). Беше член на ръководството на българския хайку клуб. Участва със свои творби в първия български сборник "Хайку поезия", който ще излезе тази есен.

Тристишията на Р. Сотирова са проникнати от духа на японското хайку и носят същевременно атмосферата на нашето време и нашия живот, мириса на българската земя, своеобразието на българското светоусещане и чувствителност. В центъра им е философското отношение към живота: себеоглеждане, водещо до самопознание ("Освободих се / от себе си / станах която съм"); потапяне в пълноводието на сегашния миг ("Гарванът ме погледна / с едното око / и гракна/ сегаа сегаа..."); размисли - отглас от дзен-идеята за Единството и Целостта на мирозданието ("Брезата си е бреза / камилата също / разделени - ние сме едно") и т.н.

По време на боледуването творческата активност на Р. Сотирова не секваше - подготви за печат втората си стихосбирка хайку "Закъсняла звезда" и книгата "Стихотворения". В новите хайку тя задълбочи философските си прозрения с въпроси, които човек отправя към себе си и Другите. Другите - това не съм ли пак Аз? Заедно в търсене на Истината. Къде е всъщност Тя? Може би - "Отвъд точните думи", където "проблясват съмненията". Или - "В простите неща", но "И те не са това, / което са".

Ненавременната кончина на Р. Сотирова прекъсна полета на един непрестанно развиващ се творчески дух, който можеше да ни дари още много поетически откровения. Но, както се казва в едно нейно хайку:

Смъртта затваря
във вечно мълчание
неизречените думи.

В съзнанието на своите ученици, колеги и приятели Р. Сотирова ще остане завинаги с обаянието си като учител и поет, като една жизнерадостна и любвеобилна личност, с отворено сърце за хората и красотата на живота. Самата тя предрече своята съдба с хайкуто си:

Бях
съм
ще бъда и без плът.

Поклон пред светлия й дух!  

© София Филипова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2001, № 4.
© Електронно списание LiterNet, 16.08.2002, № 3 (16)

Други публикации:
Български език и литература, 2001, № 4.