В ПАМЕТ НА АСЕН КАЛЕШЕВ

София Филипова

web

Неочаквана и поразяваща за всички ни беше тъжната вест, че Асен Калешев не е вече между нас. На 7. I. 2000 г. ни напусна изключителният човек, колега и преподавател, посветил целия си живот на благородното учителско дело. Личност с богат духовен заряд и широка култура, с изтънчена чувствителност и душевен финес. Един Учител с висок професионализъм и с впечатляваща прецизност в своята преподавателска и научна дейност. Той излъчваше сякаш някаква духовна аура, която даваше особен тон, чужд на всякакви дребнавости, в общуването с хората. Един духовен аристократ - с извънредна скромност и нежелание да блести. За него така много подхождат думите на Е. Регацони: "Прикрива с отсъствието на показност присъствието на своята класа."

Още в студентските си години Асен Калешев проявява еднакъв интерес и към езикознанието, и към литературознанието, а освен това - към музиката и другите изкуства. Външни фактори му попречиха още веднага след приключване на следването да се отдаде на университетска научна дейност, за каквато имаше всички предпоставки. След едногодишно учителстване във Варна той бива поканен във варненския Институт за подготовка на учителски кадри, където чете лекции по увод в езикознанието, старобългарски език и сравнителна граматика на българския език. В този институт дълги години (35) той работи като преподавател в катедрата по методика на езиковото обучение, става неин ръководител през 1981 г., а след пенсионирането си продължава да чете лекции до 1991 г.

Асен Калешев беше от онези редки специалисти, които с еднаква компетентност и задълбоченост могат да се занимават с проблемите и на езиковото, и на литературното обучение. Редом с публикациите, посветени на езиковото образование: "За речниковата работа по български език с ученици българчета и турчета" - Народна просвета, 1961, № 2; "Развитие на учениците чрез системата на обучение в писмена реч "- В: "За системата и развитието на писмената реч от IХ-ХI клас", С., 1967; "Уча български език", С., 1975 (съавт.), и др. Калешев пише и статии, студии и монографии по методика на литературното обучение: "Сравнителният анализ при обучението по литература", ч. II, С., 1975; "Изучаване стила на литературното произведение", С., 1976; "Обучението по литература в VIII клас", С., 1980 (съавт.); "Новото учебно съдържание по литература в VII клас" - БЕЛ, 1987, № 3; "Литературни анализи", С., 1998 (съавт.) и др. Специален интерес той проявява към проблемите на художественото възприятие: "Психологически основи на литературното възприятие" - БЕЛ, 1967, № 2; "Художественото слово и възприемането на литературното произведение" - В: "Възприемане на литературното произведение", С., 1977; "Теоретични знания и литературно възприемане", С., 1980. Калешев е съавтор и на редица учебни помагала, сборници и учебници: "Сборник от упражнения по стилистика" (1963), "Литературни разбори за VII и VIII клас (1968), "Литература за VII клас" (1987 и 1992) и др.

През 1976 г. Асен Калешев защищава успешно кандидатска дисертация на тема "Съпоставителен анализ при изучаване на лирика", а през 1986 г. е утвърден за доцент.

Голямата си прецизност и самовзискателност Калешев предаваше на екипа от също така отлично подготвени млади специалисти в катедрата по методика на езиковото обучение. Високата класа на Калешев в тандем с равностойната класа на друга голяма личност - преподавателя по литературно образование Димитър Христов, създадоха неоспоримия и недостижим авторитет на преподавателския кадър по български език и литература във варненския институт.

Калешев беше естет - с онази тънка чувствителност към красивото и вътрешна развълнуваност, която се криеше зад една уравновесеност. Заговориш ли обаче с него за поет, когото той обича (особено за Есенин), за музика, която е заела място в сърцето му, гласът му издайнически сочеше дълбока и скрита емоционалност. През зимата на 1969 г. бяхме група аспиранти на специализация в Съветския съюз. Няма да забравя как, когато пристигнахме в Ленинград късно в една студена зимна вечер, Асен едва дочака да оставим багажа си в хотела и ни поведе в полунощ из улиците край Нева, по мостовете на Фонтанка, из Дворцовия площад. Той неспирно говореше, сочеше ни прелестите на този забележителен град, които добиваха в нашите очи фантастичен образ и от зимната нощ, и от разпалените му думи. "Уравновесеният" Асен ни беше показал своята същност.

Мъчно ни е, че Асен си отиде от живота преждевременно. Той можеше да създаде още книги (така и не успяхме да напишем замислената от двама ни книга), можеше да дари още от своите знания, култура и душевно богатство на учителите, колегите, приятелите. Но Брехт е прав: "Животът е много кратък, за да можеш да се изкажеш изцяло." Важното е обаче, че Асен Калешев успя в краткия човешки живот да създаде ценности, които са достатъчни, за да го помним с обич, възхищение и благодарност.

© София Филипова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2000, № 1.
© Електронно списание LiterNet, 29.03.2001, № 3 (16)

Други публикации:
Български език и литература, 2000, № 1.