Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЛОВО ЗА ПЕТЯ КАРАКОЛЕВА

Никола Радев

web

Петя Караколева си отиде от този свят в рождественските дни на 1977 година. През тази година тя щеше да навърши 61 години - изпратихме я на 51.

Трогателно е, че тя отново ни събира, че не я забравяхме. Че на нейно име община Кърджали обяви ежегоден конкурс за най-добра детска книга, издадена през годината. Винаги съм смятал, че зрелостта на човека, на обществото се мери и по опазената памет, която спастряме към ближните си духом, по високата почит, която им отдаваме. Особено в случаите, когато пламъчето на незабравата се разпалва и гори в родния край... Тогава то не гасне и светлината му стига далече!

Петя е родена в семейство, в което всички са писмовни хора. И баща й Георги Караколев - известен общественик, пише разкази и стихове; и майка й Мария, и сестричката й Тамара... Антикварна рядкост е чудесната книга с разкази и новели “Днес не е като вчера” на Мария и Тамара Караколеви - майка и дъщеря, издадена през 1989 година. Само това е достатъчно, за да разберем, че Петя е излетяла от духовно гнездо; гнездо, в което е пулсирало художественото слово.

Стара истина е, че за добрата литература няма провинция, че творците й са жители на света. Още повече, че Петя е завършила Пловдивската английска гимназия и после - английска филология в Софийския университет “Свети Климент Охридски” и нейният прозорец към този свят е бил по-широк и по-отворен, защото художественото слово преодолява не само времето и пространството, но и бариерата на езика и чрез правдата стига до човека...

Петя Караколева носеше слънчев талант, ненаситна на хубост душа. Нейната изключителна всеотдайност и щедрото й сърце се сблъскаха с грубостта и неуюта на сивото всекидневие и този стрес й докара тежък, нелечим диабет. На 35 години тя вече беше пенсионер по болест. Дълги години, до края си, тя се бори за живот. Крехкото й тяло се предаваше, но волята й за творчество не отслабна и на йота! И когато името й на писателка се разчу, когато бе приета за член на Съюза на българските писатели, когато детските й книги “Крокодил-Автомобил”, “Най-златното злато”, “Сабята на щурчето” (преведена на 7 езика), “Ох Зъбчо”, “Коледни приказки”, преведени на английки, датски и немски; когато заедно с романите й за възрастни - “Къщата сутрин”, “Свестен човек, ти казвам”, “Седем живи Марии” - тиражът на които надхвърли половин милион екземпляра, тя трябваше да си отиде от този свят, повалена от подлата болест. Само предаванията й за деца по Националното радио са над 500. Името й гръмна по фестивалите за детски радиопредавания в Хелзинки и Токио и по-вързастните тук още помнят нейните радиорубрики и драматизации “Голямото междучасие”, “Радиотатко”, “Папагалът Шико”, “Хайде да играем”, “Ринги Ринги Рае” и др.

Петя Караколева бе чист и почтен човек, не дотегна с нищо на никого, беше горда и скромна и затова и нейното име, любимо на децата, не бе любимо на литературните критици и ценители - онези, които бяха призвани да въздадат по достойнство. Затова и приживе не бяха много ласкавите оценки за нейната изключителна дарба, за нейните прозрения като творец; за топлата магия на нейното кръвообращение, която излъчва написаното от нея. Но ония, които я четяха и знаеха, които се бяха докоснали до духа й, знаеха, разбираха вече колко зрял творец бе Петя Караколева, колко доброта и човечност лъхаше от страниците на книгите й.

Творческото наследство на Петя не е малко. Само за децата то обхваща 3 романа-приказки, отделно 64 приказки, 7 поеми, 176 песни и стихотворения, 12 пиеси, анимационни филми и учебни помагала.

За възрастните тя остави 7 романа, сборник разкази и новели, 6 стихосбирки, пиеса. Повечето от тях са неиздадени.

Романите й “Къщата сутрин” и “Свестен човек, ти казвам” са посветени на Кърджали, те излъчват шеметен магически реализъм. Нейните стихове се отличават от стихотворния поток, който се лееше по страниците на литературния печат, защото бяха необичайни като светоусещане, маниер на изказ, сгъстена импресионистичност.

А болестта напредваше. Тя искаше силна храна и спокойствие, които Петя не можеше да си позволи. Времето беше объркано, бездуховно и бедно и тя живееше тъжно и самотно, както повечето интелектуалци, които се препитават с творчески труд. Вече и инсулинът не помагаше. Беше нежна и хубава, имаше личице като икона и си тръгна от този жесток свят чиста и невинна като ангел!

Тази вечер, макар и телеграфно, аз ви говоря за нея, за Петя Караколева, вие ме слушате и аз ви моля да запомните думите ми, да не ги забравяте: четете книги й - дано се намерят щедри хора, да подпомогнат издаването им. Тези книги ще ни направят по-добри, ще осмислят страданията ни, ще ни дадат равновесие и кураж. В тях е цялата Петя - света мъченица, изстрадала докрай преходността на битието и безсмъртието на човешкия дух.

Петя Караколева заслужава нашата памет.

Амин!

 

 

© Никола Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.12.2005, № 12 (73)

Словото е произнесено на 20.10.2005 г. в гр. Кърджали по повод връчването на Националната награда за детска литература “Петя Караколева”.