Никола Радев - За Георги Борисов

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ГЕОРГИ БОРИСОВ

Никола Радев

web

Преди 32 години Георги Борисов дойде в Литературния институт "Максим Горки" с една тетрадка стихове направо от скамейката на Софийската френска гимназия и за пет години, докато се учеше да пие водката "залпом", прерови руската и световната класика до дъно. От изгребания пясък, наред със златния прах, в шепите му блеснаха и златните зрънца на неговия самороден и ярък талант. От Москва се върна с готов ръкопис и дебютът му беше дебют на зрял художник. След това той издаде още четири книги с поезия, скита по света, живя в Рим, Лондон и Париж, но опази и продължи да издава списание "Факел". И ако днес България може да се похвали, че има интелигенция на високо световно ниво, то част от нея е възпитана на морал, поведение и вкус към изкуството от списание "Факел".

Всичко, каквото е написал Георги Борисов, е откъртено от душата, от нейните злачни и тъмни недра и носи изутробната цялост на човека. В поезията му е заложен пълният кръговрат на живота - от пъпката до семето, което потъва в пръстта, за да избие наново. Този поет сякаш няма любовни стихотворения. Но това е на пръв поглед От всеки негов стих избива мъзгата и сластта на живота и четейки го, ноздрите ни се разширяват от усойния, неудържимо мамещ дъх на женската ласка. Той не пише за любов, той я прави и въздава по свой особен Георги-Борисовски начин. И ако поезията е най-чистото страдание на ума и сърцето, на кръвта и нагона, Георги Борисов премина през огнената геена на поетичното слово и вече е готов за Кръста.

И ето го сега пред нас, един пришълец на поетичната стъгда, петдесетгодишен единак, познал дори хастара на човешката душа. По сандалите му, от които се виждат попуканите му пети, проблясва звезден прах наред с праха от бойните полета на пуническите войни, които той води с дявола и бога в себе си. В ръцете си държи томче избрано. Това е всичко, което има, което е само негово и което той не дели с никого! Това томче е неговият непревземаем и неразрушим, безсмъртен Картаген!

13.ХII.2000
София