КАРМА-КОЛЕДА

Мария Вирхов

web | Танци

"Да пукна дано!" - прогърголи ожадно Кармелита, докато се пробуждаше, още преди някаква мисъл да се устои в смачканата й главица, опустошена от смъртната скука и отровната водка на предателите.

Без да понечи да отвори подути очи, тя запрати ръката си да дири Melnik-а и след дълго пътешествие през огризки и фасове му откри пролуката. Устата, люто напукани, засмукаха темата на никотина и бремето да се събудиш.

"Да пукнеш дано!" сполетя я телефонния звън от ъгъла на стаята, беше майка й, всяка сутрин я будеше, понеже преди работеше в министерството на природните давности, но вече не, беше прокудена поради своята несъстоятелна, идиотски обрасла с добри намерения и влажни съчувствия душа, сега портиерша в департманта на разрухата.

Нечии голи крака се въргаляха по възглавето, разпилени и бели, и още по-студени, и размахваха миризмата на кръв и непрана козина. Кармелита поотвори лявото, зеленото и докато проумяваше какво се е случило, в корема й свиваше леден възел примката на ужаса...

Понечи да се изправи, но сърцето й гръмко издумка, и я изпрати обратно в чаршафите, спечени от кръвта на втвърденото тяло. Отвори и дясното, черното, и от мъглата се излюпи ножът за хляб забит долу, вдясно, до средата на лезвието. "Да пукна ако знам как се е случило..."

Вчера бе Бъдни вечер, дойде Ян, нейният пудел, и излязоха, уж за кратко, да поразходят черните си мисли между хората и кучетата, отбиха се в "Тракия", кафето беше сиво и ошмулено, но там се събираха приятели, които можеха да бъдат мамени безнаказано, вкарвани в колелото на случая, понеже, макар и заедно, не умееха да се сбъдват, а можеха само да смучат, бяха дупки и животът им бе празен.

Понякога привечер тук се отбиваше от пътя си Дяволът, дойде и сега, очите му бяха опушени, якето - кално, а от кирливата му опашка капеше сива киша и безнадеждна лудост. Змията току се промушваше из пазвата му, колкото да каже - ето, и мене някой ме люби, и се свиваше в обратно кълбо от летаргия, което се разплита само за да убие с целувка.

Бяха стари познайници, често запиваха тримата и бесуваха из градската лудница, изнасилваха обичайностите, разпалваха илюзиите и копитата им бяха с еднакъв размер, та можеха да си разменят обувките. Вместо кафе пиха водка, почерпана от някой си укротител на котки, комуто тази сутрин изяли жената по време на хранене звездите на трупата, утешиха го и го осмукаха. От колоните, като навсякъде, се стичаше, прииждаше и давеше ушите противна коледна музика, с дъх на ясла и повърнато мляко, което не след дълго ги изплиска на улицата, ала звуците ги настигаха и от клоните, и по вятъра, и отскачаха от паважа нащърбени, но не и разтурени. Плъзнаха по Раковска, надникнаха във всички шупли и дупки, разровиха паветата пред СФУМАТО, измъркаха топлината на няколко сбъркани глутници, подирили разтуха в театъра, а може и в новите си кожи от препарирани гръцки пеперуди, но скоро и това им омръзна.

После свиха литър водка от предателите и се оттеглиха в бърлогата на Кармелита, на Кракра, където бързо и качествено се напукаха.

Дяволът посвири с китарата, вещ в блуса, по едно време измъкна от ада две пуйки, оскубани и живи изядени, докато сърцата още потръпваха. Сетне Ян ги напусна, щото отказваше да се бута в кревата със другия, а и не буташе в задника, змията се вмъкна в устата й, дяволът - в путката, после всичко бе смътно и падане.

И ето я Кармелита, с ужас в корема и дупки в главата, през които надзърта утрото, втренчена в голите кълки на мъртвеца с рижава четина между ташаците, оплезена, черната кръв пищи: "Да пукна дано! Да пукна!" и бавно, много по-бавно от случая гуреливият свят се събужда и в страх осъзнава своето спасение, избавлението, дошло през устата на една поркана блудница, избълнувала няколко думи в оргазма си, само няколко думи, и тъкмо тогава се пръснало сърцето на Дявола, змията била задушена от скъсване с януса, а ножът в месата - той е само една заблуда.

© Мария Вирхов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Мария Вирхов. Танци. Варна: LiterNet, 2005