има една мелница

web | Танци

на dj vesselin

част първа - бодхидхарма

в размаха на водното конче - безупречен дракон в кръга на хладното
насекомие седмоструйната арфа на дъгата върти промежду острите си
струни семената на утрото
немирно, окото не подозира хипнозата
челюстта не познава гърлото
сърцето не подразбира солените вълма на циклона кърмещ изгледа пред
пещта с напращелите цепеници на лъчите
огнивото на звездата enlightment inprogress удари кремъка на пустошта и
хлябовете се надигат, шупват, лумват и обагрят (обгарят и обиграват)
пастта на главната стомна на живота: стомах - стома - сто маха в се-
кунда превъртат премилат пресипват сляпото тяло на кралицата с ко-
ремец - попова лъжичка
о агни е
щом в танеца я будиш
откажеш ли се пръв играчо губиш
печелиш... губиш
учиш се да любиш
две неизменни щипки сол в дъното на солницата са сълзите на анонимите
в левицата на бог и всяко божие зрънце той нежно ще вниже в своята
броеница - тетивата на лък оплетена от косми на хидра, калена в жлъч
ноблес, оближи ме! - моли солта агнето
приближи се - казва агнето - приближи се
няколко купчета кост образуват островите на дълбокото смълчаване предхо-
дили удивлението от свършеното
потопени в което на създанието
насладата в разпознаването
възвратът на прелестта
не затвор а разтвор
отечество изстреляно в ексцентрична орбита
сърце на зърно в храма на времето чийто олтар е воденичен камък
така светлината се разпорежда в хрилете на призмата
в крилото на водопада
в перцето от сладката гушка на авлигата кацнало да поспи преди съ-
мване с онова първозвучие, с оная мека хармонична прелюдия в които
все по-немирната песен на будда от нотата на пробудата до лотоса на
танеца (по-късно, уви, изяден от коварните лотояди) но - другарю,
ние пак ще танцуваме
ръцете на кралицата-рибар събират с мрежа разпилените из бял- оке-
ана огньове на портокали избягнали трюма на един потънал преди
вечността ултра-звучен-транс-светлинен-супра-див космобус (o, my only
vessel - in!) чийто лик е днес единствено различим през ципата на утрото
проблясва отвъд с брилянтното си око на жертва
там кометата която се разделя с опашката си turning start groovie
там чашата която се отрича от нищото и се облича в купол
капката която там се изплъзва и се нарича human
да - казва бог
дхарма - казва будда

© Мария Вирхов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Мария Вирхов. Танци. Варна: LiterNet, 2005