|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
À LA RECHERCHE DU GOÛT PERDU1Димитър Калев
На първо четене "Хотелът на спомените" е наративна триада на баща, син и дъщеря, които свободно разхождат пъпната си връв с българския соц из Америка и Западна Европа, размишляват или диалогизират с клиширани съждения, сходни повече с есеистична публицистика, и така се самоидентифицират като спомнящи си души. И тримата настояват за родовата си кръв, но лесно проливат чужда, раздирани от митологични либидинозни комплекси. Героите са с неясна физиономика, сюжетните епизоди са лишени от пластика, въпреки ритмичното редуване на брутален натурализъм с интеракустични препратки към Пруст, Бах и Бетовен. Ако тази интерпретация ви се стори преднамерено целяща да вмести романа в модела на трите "псевдо", предлагам ви да прочетете текста като морфология на съвестта - триглав дракон, бълващ угризения спрямо обществото, семейството и Бог. Но съвестта просветва само където се издига звезден небосвод (перифраза на Кант), т.е. нелицемерната съвест се ражда от сетивните възприятия, но пребивава в метафизиката на езика, дори в параметафизиката отвъд него. Тъкмо по следите на метафизиката, стаена в езика, след Пруст, Джойс и Платонов, да структурираш роман без свръхсетивни вертикали е най-малкото ретроградно. Аз, признавам, съм твърде изкушен критик - споделял съм житие-битие с автора, познавам лично всички прототипи на романовите герои и сюжетните линии. И въпреки че и моята спомняща си душа често съзерцава онези времена, не бих писал за романа на Златко Ангелов, ако постмодерният вкус веднъж завинаги бе постулирал, че литературата отдавна вече е епистемология и нищо друго. Епистемология - естетична и трансцендентна, разбира се. С други думи, романът с източноевропейска троична морфология отдавна е литературен анахронизъм не защото е нечетим или невълнуващ, а защото, веднъж пренебрегнал гнозиса, е на път да профанира познавателните сили на езика.
БЕЛЕЖКИ 1. По следите на изгубения вкус (перифраза на Пруст) - от фр. [обратно]
Златко Ангелов. Хотелът на спомените. Бургас: ИК "Знаци", 2019.
© Димитър Калев
|