Добрин Добрев

web

Чрез писмения зрелостен изпит по български език и литература се проверяват и знанията на учениците в областта на литературната теория и история. Контролът върху качеството на тези знания обаче е ограничен от условието, че пишещите, създавайки своя текст, вероятно ще засегнат само малка част от литературните факти и теоретичните понятия, които са изучавали в училище. В този смисъл преценката на компетентностите на учениците в тази област изисква внимателен анализ. Основен критерий е точното позоваване на литературните факти, доколкото те са обект на изложението, и коректното използване на теоретичните понятия. При оценяването трябва да се наблюдава не само качественият показател, но и доколко зрелостникът познава литературноисторическия контекст, свързан с поставената задача, и дали точно употребява изучаваните в курса на обучение теоретични понятия. Така се съчетават качественият и количественият компонент при оценяването на писмената работа. Същевременно проверяващият трябва да се съобразява с изискванията на учебната програма и да няма прекомерни очаквания спрямо разработката на зрелостника. Разбира се, демонстрирането на компетентности в областта на литературната теория и история, надхвърлящи границите на изучавания учебен материал, трябва да се поощрява чрез завишаване на общата оценка.

На първо място, необходимо е зрелостникът да познава основни автори и творби от българската литература. Това изискване е обвързано с посочения списък към учебно-изпитната програма. Този списък включва само част от авторите и произведенията, изучавани в часовете по литература според раздела за задължителна подготовка. Като допълнително качество на писмената разработка се отчита познаването на спецификата на съответната литературна школа или направление (реализъм, модернизъм, индивидуализъм, символизъм, експресионизъм), съопределящи контекста, в който се е появила коментираната литературна творба. Повишаване на оценката предполага и коментарът на особеностите на литературната творба във връзка с понятия като национален мит, литературни образи на родното, символика.

Важно изискване към писмената работа е ученикът да демонстрира разбиране за условния характер на художествената творба. Това предполага той да не разглежда представените герои и събития като реални факти, да не смесва историческите личности с участниците в описваните събития, да не идентифицира автора с повествователя и лирическия говорител.

Друго основно изискване е зрелостникът да демонстрира познаване на спецификата на жанровата система. Коментарът на конкретния литературен текст трябва да бъде обвързан с оценка, доколко жанрът определя характера на съдържанието и спецификата на читателското възприятие. В тази област се очаква ученикът да познава следните основни понятия: епос, лирика, драма, епопея, роман, повест, разказ, пътепис, фейлетон, памфлет, сатира, ода, елегия, балада, поема, сонет, лирическа миниатюра, лирически цикъл, цикъл разкази.

Във връзка с жанровите особености е и оценката на функциите на някои основни структурни и композиционни елементи на литературния текст. Зрелостникът трябва да може да коментира връзката между тематиката на текста, заглавието, мотото и посвещението. Да разбира развитието на сюжета като поредица от епизоди, основните от които са експозиция, завръзка, кулминация, развръзка, епилог. Да използва непротиворечиво понятията стих и строфа и да коментира функцията на поантата в лирическия текст. По-висока оценка предполага и познаването на понятията художествено време и пространство, междутекстовост и цитат.

Важно е зрелостникът да демонстрира и знания за изучаваните в училище основни стилистични фигури и тропи. Това предполага работа с понятията антитеза, контраст, епитет, художествено сравнение, метафора, метонимия, хипербола, литота, алегория, гротеска, парадокс в пряка връзка с функцията на съответните стилистични техники в интерпретираните текстове.

При оценяването на писмените зрелостни работи не бива да се поставят максималистични изисквания. Позоваването на малък брой, но верни литературни факти и използването на ограничен кръг от литературни понятия, но на място и с добро познаване на техния обхват трябва да се разглежда в контекста на другите компоненти, формиращи оценката. При констатирано отлично познаване на книжовните норми на българския език и добро ориентиране в социокултурните параметри на функциониране на литературния текст този минимум от демонстрирани компетентности в областта на литературната теория и история е достатъчен за поставянето на висока оценка.