Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СИМВОЛИЧЕСКИЯТ МОДУС НА МИСЛЕНЕ И СВЕТООТНОШЕНИЕ

Антония Велкова-Гайдаржиева

web

Добрин Добрев - Символите в творчеството на българските символисти, С., Сиела, 2000Д. Добрев не просто разказва за историософската съдба на символите или за техните епистемологични перипетии. Той проблематизира символическия модус на мислене и светоотношение като дълбинен тип на човешки реакции, като относително рационална и по-скоро мистизирана матричност на антропологичното знание. Книгата "Символите в творчеството на българските символисти" е респектиращ метанаратив - за функционалните и онтологичните смислови полета на символа, за тайнствената същност на универсума, за космоса като безкраен резервоар на енигматични образи, за семиотичната художествена практика на символизма и нейната философия на откровението...

Макар че книгата съдържа твърде представителни приложения, в нея не става дума единствено за речникови номинации, за систематични картографски класификации, а за сложен херменевтичен прорез в префинения символистичен модел за света на реалното и метафизичното. Авторът изследва ценностните регистри, философските опуси на символизма като светогледна система, като човешки (творчески) опит за трансисторически допир с духовните ядра на вселената. В този смисъл текстовете засичат парадигматичните редове със синтагматичните смислови вериги, чиито кръстопътни точки уясняват особените менталности и сетива на субекта, дръзнал да прави пробиви в обективните хронотопи, вслушвайки се в музиката на отвъдното.

Трудът на Д. Добрев акцентира като че ли колкото на символистичния семиозис, толкова и на особената патетика и възбуденост на поетическия етос, мислещ света чрез категориите на архетипа, на словесните визуализации, на миторитуалните комплекси. Творчеството на българските символисти е видяно като мегатекст, като естетико-философска система от символи, чрез и през които просветва енергията на трансценденталното. Езикът на символите е осмислен като фундаментален език на "свещенозданните форми", като отвъдразумна "пробойна" между отсамното и отвъдното. Мисленето чрез и във символи е своеобразно четене на света като книга, написана от ръката на Бога.

Д. Добрев изследва семиотичните практики на именуването и изобразяването като посредничещи между земния свят на видимостите и трансценденталния свят на същностите. Така символите са и "думи", и "неща", и "скрижали", интимности и универсалии, които светят отвътре. Символът е философски гносис за материалните и духовните единосъщности. Ето защо "Символите в творчеството на българските символисти" оперира с множество релационни мрежи между поета, символа и света, но и с магнетичната ауретичност на символното означаване на този свят. Символът наистина се оказва особена модалност на човешкото, която събужда полето на интерпретация. В този смисъл продуктивното тълкуване на символа трябва да се удържа в зоните отвъд еднозначностите на разума - в полифониите на екзистенцията. Авторът прави извода, че само културни стратегии, които дават на символа право на "отвъдност", успяват да го отграничат от знака и да го дефинират, както правят символизмът на зрялото Средновековие, изкуството на романтизма и философията на Шелинг, естетическата практика на символизма от втората половина на 19. и началото на 20. в.

Във връзка с генеалогичността и развитието на символната система особено интересни са наблюденията върху конструирането и попълването на символните редове с традициите на окултните учения и митологиите на древността. Става дума за изоморфността на светогледни модели, плод на иначе далечни текстопораждащи практики. Има пълно основание символистичните текстове като естетически продукти на европейското изкуство от втората половина на 19. и началото на 20. в. да се мислят като типологично продължение на традициите от древността. Защото всички те в скрит вид представят "една разгърната философска доктрина с ясно очертан онтологичен, гносеологичен и аксиологичен модус". Символите са езикът, който прекодира видимия свят на езика на Бога, а човешкото слово като път към Бога.

Основните символни кодове на българския символизъм Д. Добрев вижда в първичните стихии на битието, създаващи представата на битийните съответствия и трансформации. Така, моделирайки пейзажа на душата, символизмът очертава шест основни тематични полета, функциониращи като онтологични конструкти на картината на света: земя, вода, огън, въздух, дърво, метал с два основни варианта - живототворящ и смъртоносен.

Концепцията на Д. Добрев се съсредоточава около космическите аранжименти на мирозданието като символически проекции на човешката душа, интимност, драма; като символически регистри на автономиите на субективното. Оттук второто тематично ядро на българския символизъм е свързано с онтологията на двуединството душа-тяло. Ако космическите стихии материализират кръговратите на тленното в граничността между живота и смъртта, то човешкият дух е в перманентен досег с божественото: "Автономността на Аза и неговото място в общия поток на съществуването е ключова поетическа тема. Основният въпрос в този случай, роден от лутанията и страданията на самотника сред слепите стихии на битието, е "Защо съм?" Това е питане на духа, който се чувства окован в кръговрата на плътта." Така пътникът, скитникът и странникът са ипостасите на героя в българския символизъм, който броди от изтока на рождеството си към запада на смъртта си.

Книгата "Символите в творчеството на българските символисти" успява да удържи изключително завладяващата калейдоскопичност на символите, но в същото време техните моделиращи съзнанието мистерии и онтологии. Задълбочено са огледани множество тематични линии, символни конструкции, цветови регистри, пространствени и времеви класификатори, които отпращат към базовите текстопораждащи принципи на символизма. Основният сред тях е принципът на съответствията, реализиран чрез механизма на съзвучията и огледалността. Защото патосът на символизма е разкъсването измамната обвивка на видимостите, постигането екзистенциалните истини на земното, разбиране на тайното наречие на универсума.

Това наречие владеят в българската литература според автора П. Яворов, Т. Траянов, Н. Лилиев, Д. Дебелянов, Хр. Ясенов, Е. Попдимитров, Л. Стоянов - всеки с уникален почерк в българската книга на духа. Д. Добрев прави генерализацията, че в рамките на относително затворената система на школата на символизма всеки значителен поет търси индивидуален творчески облик чрез създаването на оригинален, чисто личен тематичен регистър, който най-често е представен и от своеобразен набор от предпочитани символи.

 

 

© Антония Велкова-Гайдаржиева
=============================
Български език и литература (електронна версия), 2002, № 1
© Електронно списание LiterNet, 22.11.2002, № 11 (36)

Други публикации:
Български език и литература, 2002, № 1.