Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗКУСТВО КАТО ЗА ПОСЛЕДНО

Яна Костова

web

“Изкуство за последно” е заглавието на триседмичния уъркшоп, който се проведe във филиала на Националната художествена академия на “Дондуков” № 56. Това е лятното издание на Critics’ Selection - платформа за критически дискусии за съвременно изкуство, която има за цел да промотира млади автори, работещи в България. В рамките на инициираните още от началото на 2006 г. от Владия Михайлова (културолог) и Яна Костова (изкуствовед) критически дискусии с “марката” Critics’ Selection бяха интерпретирани събития от сферата на съвременното изкуство, случващи се в столичните пространства. Този път форматът на Critics’ Selection е различен. Той отново ще завърши с дискусия, но тя се явява финал на един дълъг процес на търсене - както творческо, така и критическо.

Проектът “Артпространство: Лято 2006” се състои от три части: уъркшоп, изложба и дискусия. Названието на проекта рефлектира върху проблема за липсата на пространство за съвременно изкуство - за неговото случване, създаване и представяне в София. През изминалите седемнадесет години след Промените опитите за формиране на некомерсиални, алтернативни галерии и центрове в столицата винаги завършваха с временни, компромисни решения, които въпреки че оставиха несъмнено своя уникална следа, бяха затваряни, изоставяни или дори разрушавани. Невъзможността за провеждане на дългосрочна културна политика в сферата на съвременното изкуство обричаше всяка инициатива на преходно съществуване. В този смисъл идеята на лятното издание на Critics’ Selection бешe да се опита да даде живот на възможен (макар и утопичен) микровариант на едно хипотетично арт пространство, което да бъде различно; където нещата да се случват, дори при липсата на средства, дори при липсата на развита инфраструктура и целенасочена културна политика в подкрепа на съвременното изкуство у нас.

Кадър от пърформанса “Домът на паяка” на класа на Мариела Гемишева по повод откриването на “Арт пространство: лято 2006” в двора на Художествената академия, бул. “Дондуков” 56. Фотограф: Ива СтанчеваФокусът на проекта е едно отсъствие. Изхождайки от позицията на липсата и недостига, които в много отношения царят в полето на съвременното изкуство у нас, Critics’ Selection се стреми да изведе позитивното и градивното като потърси възможни алтернативни предложения/решения. В този смисъл търсенето има за цел по-скоро да изследва, обсъжда и провокира различни форми на случване, отколкото да констатира и дефинира съществуващите и до болка познати проблеми. Проблемът за пространството е разглеждан многопластово, започвайки от чисто физическото къде (място на случване), но поставяйки акцента до голяма степен върху какво и как, тъй като от съществено значение за едно пространство са неговото съдържание и атмосфера, в много по-висока степен, отколкото локацията му.

Това, което изпълни пространството на “Дондуков” № 56 в първата част от проекта, озаглавена “Изкуство за последно” - работната, подготвителна, “лабораторна” фаза на проекта - бяха ателиета, презентации, дискусии, приятелски срещи и събирания, както и вечерните саунд арт партита, закривани по никое време от полицейски патрулки.

Идеята на ентусиазираните иницатори беше да създадат едно неформално пространство за комуникация, което да стимулира обмен на творчески опит и идеи, както и свободен достъп на публиката или просто забавно и същевременно смислено съвместно прекарване на свободното време през лятото.

Основен фактор за припозналите адреса “Дондуков” № 56 като своето място за прекарване на летните вечери (независимо случайни или редовни посетители; участници или зрители) беше атмосферата, градяща се върху едни различни отношения:между артисти и организатори, между артисти и публика и между самите артисти. Това допринесе за незабравимо преживяване в рамките на Артпространство: лято 2006. То започна още от самото откриване с пърформанса “Домът на паяка” на класа на Мариела Гемишева - един от най-успешните и екстравагантни модни дизайнери в България. Тя и нейните студенти демонстрираха висок професионализъм през целия подготвителен процес. Така откриването на “Арт пространство: лято 2006” премина под знака на ексцентрично модно шоу, в което автори, модели и скулптури се сляха в жива инсталация.

Оттам нататък триседмичното ежедневие на уъркшопа “Изкуство за последно” премина общо взето по следния начин: участниците прииждаха към 18-19 часа, започваше поредното ателие и оттам се продължаваше с брейнсторминг и дискусии до полунощ, на по бира от близкия клек-шоп. През уикендите координаторът на саунд арт програмата Иво Иванов привикваше dj и vj-артисти от цялата страна, които представяха последните си музикални проекти в двора на Академията, създавайки неотразими ъндърграунд партита в центъра на София.

“Арт пространство: лято 2006” провокира създаването на арт проекти и същевременно представлява своеобразен експериментален проект. В този смисъл “Изкуство за последно” е неговата идейна платформа: провеждайки отворени ателиета, пърформанси, концерти, презентации и дискусии между артисти от различни поколения и сфери на изкуството на алтернативен адрес, уъркшопът разработи свое собствено пространство; той изведе метафорично съществен политически и културен проблем (олицетворен от конкретно историческо пространство с неизяснена съдба) на преден план. Дали липсата на базисни материални предпоставки може да се окаже достатъчна, за да откаже българските артисти да се занимават с това, с което желаят? Оказа се, че се намериха и креативни, позитивно настроени млади хора, които се включиха с разработването на свои авторски проекти, рефлектиращи върху темата за пространството. И тъй като от началото на 2006 Critics’ Selection насочи своето внимание към срещата на различни видове изкуства, участниците, които се отзоваха на апела “Изкуство за последно” произлизаха от различен творчески контекст. Всеки ден на “Дондуков” № 56 си даваха среща възпитаници на НАТФИЗ, НХА и НБУ, занимаващи се с театър и визуални изкуства, изявяващи се в сферата на пърформанса, инсталацията, фотографията или занимаващи се със саунд арт.

Кадър от пърформанса “Домът на паяка” на класа на Мариела Гемишева по повод откриването на “Арт пространство: лято 2006” в двора на Художествената академия, бул. “Дондуков” 56. Фотограф: Ива СтанчеваУъркшопът под мотото “Изкуство за последно”, който протече в трите седмици между 24 юли и 12 август, предостави разнообразни насоки за работа на младите артисти. Програмата обхващаше три тематични модула, организирани около проблемите за пространството, тялото и новите медии. Тези теми дадоха повод за провеждане на доста разнообразни лекции, презентации и дискусии, всяка от които намери и достигна до свой специфичен тип аудитория, формирайки всеки път различен профил на действащите лица в ателие 1 на “Дондуков” № 56 (тъй като в Арт пространство присъстващите не оставаха никога безучастни реципиенти). Основното условие за участие беше идея за проект, която да бъде (до)развита по време на летните ателиета. Така участниците имаха възможност да се занимават с теоретични и практически въпроси в широк спектър и същевременно да развиват собствените си концепции.

Лектори в уъркшопа бяха български артисти, започнали своето творческо развитие от началото и средата на 90-те години, като Вероника Цекова, Калин Серапионов, Расим, Петко Дурмана, както и завърналите се от Ню Йорк за летните дни Боряна Росса и Олег Мавромати.

Ателието на Вероника Цекова HOMELESSArt # LESSArt започна от първия ден на уъркшопа и събра най-многобройна аудитория. То имаше теоретична насока и стройна методология. В основата на дискурса, който Вероника инициира, стояха два проблема:

  1. за “не-дефинициите”, както тя нарича специфичните термини, възприети в българската критика в края на 80-те и началото на 90-те години, когато все по-активно започнаха да навлизат арт форми като инсталация, пърформанс, хепънинг, акция - термини като “неконвенционално”, “нетрадиционно”, “некомерсиално”, които носят отпечатъка на анахронизма, с който бяха възприети означаваните с тях понятия.

  2. за пространствата за съвременно изкуство, който постави на дневен ред теми като статуса на съвременното изкуство и профила на неговата аудитория у нас. Подтиквайки артистите да игнорират традиционната представа за експониране на изкуство, Вероника ги провокира да мислят за нови алтернативи, които да предлагат по-атрактивна комуникация с аудиторията и да потърсят нестандартни варианти за излагането на собствените си работи.

Художничката успя да преодолее първоначалното конфузно мълчание на новодошлите и създаде изключително приятна неформална атмосфера. След кратко запознаване на участниците всички започнаха да обменят идеи и предложения, които бяха записвани на кадастрони по стената. Когато стената беше облепена отгоре до долу, цялата група се пренесе на пейката и започна да облепя прозорците на ателиетата. Тези листа останаха да висят до края на уъркшопа като вид идейна база данни, от която всички можеха да изхождат в индивидуалната си работа.

Кадър от пърформанса “Домът на паяка” на класа на Мариела Гемишева по повод откриването на “Арт пространство: лято 2006” в двора на Художествената академия, бул. “Дондуков” 56. Фотограф: Ива Станчева

Кадър от пърформанса “Домът на паяка” на класа на Мариела Гемишева по повод откриването на “Арт пространство: лято 2006” в двора на Художествената академия, бул. “Дондуков” 56. Фотограф: Ива Станчева

Кадър от пърформанса “Домът на паяка” на класа на Мариела Гемишева по повод откриването на “Арт пространство: лято 2006” в двора на Художествената академия, бул. “Дондуков” 56. Фотограф: Ива Станчева

Кадър от пърформанса “Домът на паяка” на класа на Мариела Гемишева по повод откриването на “Арт пространство: лято 2006” в двора на Художествената академия, бул. “Дондуков” 56. Фотограф: Ива Станчева

Калин Серапионов, който документира модния пърформанс “Домът на паяка”, проведе ателие за видеоарт и методи при монтажа на видео, показвайки нагледно своя подход към суровия материал от откриването. Неговото участие в уъркшопа по замисъл беше по-практически ориентирано, но също повдигна любопитни въпроси за ролята на оператора при заснемане на арт събитие: до каква степен субективната художествена интерпретация е допустима при неговата документация и кой подход е по-удачен за отразяването му - артистичен или безпристрастен? Работата на Калин хвърли интересна светлина върху предаването на специфичния облик на пространствеността и добави нов аспект към темата за пространството от първата седмица на уъркшопа.

Завърнали се наскоро от Ню Йорк, Боряна Росса и Олег Мавромати също взеха участие в лекционната програма. С присъщата си радикалност и ангажираност към социалните теми, те съставиха текст с манифестично звучене (http://ww.cult.bg) и говориха за принципите и ролята на тялото - темата на втората седмица. Боряна представи свои последни работи от САЩ, както и тези на някои изявени артисти като Истван Кантор, Адам Заретски и Барбара Груувс.

Естествено, когато става дума за боди-арт и работа с тялото, Расим беше един от най-подготвените “лектори”. Той направи изключително затрогващо представяне на своето творческо кредо или artist’s statement. Расим изложи процеса на формиране на концепцията му за тялото, което е израснало като обект и същевременно субект на посланията му още докато е бил студент в Художествената академия. Поради своите дълбоко човешки и непосредствени разбирания за изкуството, той постави проблема за тялото като преход към заниманията с духа и психиката по пътя към едно по-добро самоопознаване и себепреодоляване.

Кадър от пърформанса “Домът на паяка” на класа на Мариела Гемишева по повод откриването на “Арт пространство: лято 2006” в двора на Художествената академия, бул. “Дондуков” 56. Фотограф: Ива СтанчеваДруг артист, който взе участие в уъркшопа, беше Петко Дурмана. За разлика от повечето му презентации в България, той присъства не като директор на Център за медийни изкуства Интерспейс (технически благодетел на проекта “Арт пространство: лято 2006”), а като артист в областта на новите медии. Заедно със Стойчо Станчев представиха платформата Bluetooth Graffitti и демонстрираха метода на работа с нея. Въпреки съдържателното представяне обаче, в седмицата, посветена на “Нови медии” посетителите бяха по-малко от очакваното.

Интересна презентация направи в последния ден и Бен Ходжис, докторант по културна антропология в Тексас, който прави изследване за масмедиите у нас. С помощта на 3D-софтуер той постави на обсъждане алтернативни възможности за реконструкция и/или преустройство на сградата на “Дондуков” № 56.

Леко разочароващ извод за организаторите беше, че технологично ориентираните ателиета привличаха по-слабо внимание, макар специалистите в тази област у нас все още да не са много.

Първа част на проекта “Арт пространство: лято 2006” - “Изкуство за последно”, сама по себе си навярно граничи с утопията, не само поради ограничените средства, с които беше реализирана, и отпускарския сезон, в който се случи, но и поради незаинтересоваността на българската публика от подобен род прояви.

В ситуация, която не те толерира, която е, ако не враждебна, то - което е и по-опасно - крайно незаинтересована, напълно инертна, изкуството се създава не благодарение на общоприетите фактори (пазар, публика, медиен и обществен интерес, институционална подкрепа, развита или поне функционираща инфраструктура), а въпреки тях/тяхното отсъствие. Изкуство въпреки може да звучи алтернативно, но то е водещ принцип и метод (вж DIY-art /Do it yourself/) за голяма част от артистите, работещи в България и най-вече за младите и дебютиращи автори, които се осланят преди всичко на собствения си ентусиазъм.

Втората фаза на проекта “Арт пространство” предвижда организирането на кураторска изложба през септември, в която ще влязат работи, развити по време на уъркшопа и рефлектиращи върху цялостната концепция “Изкуство за последно”. По повод изложбата и на базата на вече селектираните проекти от уъркшопа, Critics’ Selection подготвя дискусия с водещи български куратори и критици, от една страна, и с представители на някои от най-активните културни институции у нас, от друга. Тя цели не само анализ на случилото се във и по време на Арт пространството на “Дондуков” № 56, но и преосмисляне на институционалната ситуация и социо-културния контекст на случване на съвременното изкуство у нас през последните години.

Организаторите изказват специална благодарност за съдействието на Националната художествена академия, Фонд за дебютни проекти: Национален фонд Култура, Швейцарска културна програма в България, Гьоте институт - София и Фондация КУЛТ.БГ, както и за техническата подкрепа на Центъра за медийни изкуства Интерспейс.

 

 

© Яна Костова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.08.2006, № 8 (81)