Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВАРИАНТИ НА ЕДИН КУМУЛАТИВЕН ПЕСЕНЕН МОДЕЛ

Веселка Тончева

web

Обект на изследователски интерес тук е един текстов / песенен модел и многообразието от словесни и музикални варианти, в които той съществува. Целта е не да се изчерпят конкретните проявления на този кумулативен песенен модел, а да се приведат и сравнят различните му варианти - книжовни, "фолклорни" (от сборници с народни песни) и съвременни (изпълнявани и днес в определен контекст), с цел да се проследи именно вариантността му от "книжовен" писмено фиксиран текст до устен и "фолклорно" разпространяван песенен образец.

Разглежданият модел е подчинен на т.нар. "кумулативен" принцип на структуриране - терминът кумулативен се употребява в българските изследвания, но е утвърден в съветската фолклористика (от латински cumulatio - трупане, натрупване, струпване). В изследванията си върху детски фолклор, където кумулативният тип изграждане е често срещан, Е. Савова установява, че "кумулацията представя един ранен стадий на човешкото мислене". Това твърдение авторката аргументира и чрез съпоставка на български примери с примери от детския фолклор на други народи, регистрирайки тематично и, което е по-важно в случая, композиционно сходство (Савова 1985: 37-38). Кумулативният принцип в песенния текст, чиито варианти предстои да бъдат разгледани, функционира чрез "регламентирани" повторения на всяка и съответно всички предходни строфи, при които повторения се реализира разширяване на текста с нова строфа.

Основните примери, върху които ще се фокусира този текст, в книжовните варианти, цитирани от А. Бобев, са наречени условно от него "броилки". Това назоваване произтича от съдържанието на текста, свързано с броене, чието "натрупване" обикновено започва от едно и стига до различен брой цифри в регресивно изброяване - две-едно; три-две-едно; четири-три-две-едно и т.н.

А. Бобев анализира приписки - ръкописи от Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", в които присъстват такива броилки, а именно Ркп. № 726 - на л. 21-22 и Ркп. ІІ Д 6 (БИА - НБКМ) - късен препис на "Чудеса Богородични" (ХІХ в.), където на с. 197 под заглавието "Молитва Благоутробная" съществува препис на същата броилка. Авторът сравнява посочените примери със запис на Кузман Шапкарев от 1850 г., носещ заглавие "Поповска песен" (Шапкарев 1968: 132). Той поставя въпроса за "психологията" на записването на тези текстове и наличието им в приписки, но ги разглежда и в друг план: търси разпадането на един тип менталност - средновековната - и установяването на ново, в известен смисъл романтическо мировъзрение, и свързания с това поглед върху ръкописите от тази епоха и върху фолклора като един метатекст, чиито вътрешни конституенти са в процес на постоянна динамика, на свободна валентност или пермутативност (Бобев 2004: 209-210).

А. Бобев съпоставя текстовете на двата ръкописа от НБКМ:

 

Ркп. І І Д 6

Ркп. 726

1

Син Мариин, Който седи на небето и владее над нас

Син Мариин Иисус Христос, царстващ над всички

2

таблици Моисееви

табли Моисееви

3

йерарха велики

йерарха велики

4

Евангелисти

Евангелисти

5

Рани Христови

рани Христови

6

събора Богородични

събор Богородичен

7

Тайни велики

тайни Христови

8

Гласа черковни

-

9

Чина ангелски

-

10

Божии заповеди

-

11

Небеса

-

11

Апостоли

-

А ето и пълният текст на Шапкарев, сравняван с ръкописите:

Да речиме първо:
Първ е Господ на небо,
Нему се молиме
И Му се поклонваме
И Него Го славиме
Да речиме второ:
втора Богородица...
третя Света Троица...
четир евангелиста...
пет са рани Христови...
шестокрилати ангели...
сидум църкви Христови...
девет ликой ангелски...
десет поели Божи...
дванаесет апостоли...

Очевидни са идентичните словесни модели. Според А. Бобев, разглежданите текстове носят белези на една религиозна дидактика. Без да се ангажира с предположения относно възможния ритуален контекст на изпълняването им или ритуалното им обращение, авторът установява, че в тях липсва смехови елемент (което не може да се каже за фолклорните или съвременните варианти), както и че, ако не беше указанието на К. Шапкарев за тяхното изпълнение (изложено по-надолу в този текст), по-скоро е възможно предположението за използването им като мнемонични помагала в някое килийно училище. Бобев допуска дидактична служба на изложената в тях нумерологична семантика (Бобев 2004: 209).

Различна е гледната точка на Н. Ненов - в този тип текстове той търси календарно основание - във връзка с аналогията на 12-те месеца на годината с Исус и учениците му (възможният прочит в тази насока Н. Ненов мотивира със съществуването на иконографски тип 12-те празника (Божков 1984: № 173), реализиран в: сборната икона от Илиенския манастир (XVIII в.) с изображения на празници и светци (Божков 1984: № 175), които представят дванайсетте месеца в годината, и Апостолски събор (Божков 1984: № 282), показваща Исус и 12-те апостоли в медалиони, вплетени в клонките на дърво (Ненов 2000: 56). Като доказателство за трайното присъствие на мотива "Календар" в българската фолклорна култура Н. Ненов привежда четири версии, в които прозират годината и нейните 12 месеци - сред тях са варианти на разглеждания кумулативен песенен модел, както и "литургичният вариант" на "Поповската песен" на К. Шапкарев (Ненов 2000: 56).

И още една възможна гледна точка към "Поповската песен". Според В. Янкова, в нея е закодирана формула, своеобразен фолклорен песенен катехизис. Пълният текст на бележката на К. Шапкарев е следният: "Преди 30-40 години старите свещеници в Охрид, кога присъстваха на някоя брачна, светительска или каква да е било гостба, преди да се започнеха от гостите увеселителните световни песни и свирби, тие, свещениците, изпейваха предварително настоящата песен, останала вероятно от българско време; а с това даваше се сигнал след нея да следват веселбите, песните, свирбите и хороигранията" (Шапкарев 1968: 132). Изпълнението на песента, според В. Янкова, "може да се отнесе най-вече към празници от лиминален тип: към сватбата като празник на прехода на индивида от един социален статус в друг и към службата (курбана) като семейно-родов празник на светеца-покровител, макар и да се допуска това да става и при други случаи на гощавка" (Янкова 2003: 264). За авторката информацията поставя акцент върху гощавката и трапезата като неизмененни аспекти на празника.

В. Янкова предлага интересна интерпретация на този текст - "Поповската песен" маркира особен институционализиран времеви отрязък в живота на селската общност, който се отграничава от не-празника (делника, всекидневието). Всъщност нейното изпълнение е знак за настъпването на сакралното начало на празника, чрез което празнуващите се приобщават към сакралната история. Песента се интерпретира като интересен пример за адаптирането на два типа сакралност: фолклорна и християнска, както и за налагането на християнските ценности. Изпълнението на песента преди започването на празника го преосмисля изцяло по посока на неговото християнизиране. Според В. Янкова, така предците (мъртвите прародители) се заменят от християнските светци, при което запазват покровителската си функция над семейството. Семантиката на числата (от 1 до 12) е християнизирана с явен стремеж да се постигне цялостна и систематично подредена картина на света (Янкова 2003: 264-265).

В. Янкова привежда вариант от Копривщица, публикуван от Любен Каравелов (1985: 410-411). Тя приема, че функционалната му обвързаност с числовите гатанки го структурира като песенна илюстрация на числото 12. Самият Каравелов помества още две песни, които, според него, са по-стари:

Дванайсет месеца клич година,
идинайсет месеца кобила носи,
десет коня бога носат,
девет месеца жена носи,
осем стълпе небе дръжат,
седем клинци гръч колело,
шест месеца пол година,
пет пръсте на десница,
четери ми крави боски,
три кошерити,
две столовати,
йедно ми гашо йейце (Каравелов 1985: 410).

Абре, момче школенче!
Като ходиш на школето,
кажи ми, кажи ми,
що са викат дванайсет?
Дванайсет апостоли,
идинайсет слуги1 Богоридичини,
десет заповеди божи,
девет чина ангелски,
осем собора Богоридичини,
седем собора вселенски,
шест.............................
пет рани христови,
четири йевангелиста,
три йерарха велики,
две табли Мойсееви,
йедин син Мариин,
който седи на небето
и владее над назе (Каравелов 1985: 410-411)2.

В текстовете у Каравелов и Шапкарев В. Янкова установява частично съвпадение на стиховете за числата: 7 ("седем собора вселенски"), 9 ("девет чина ангелски"). Различие се установява при: 2 ("две табли Моисееви"), 3 ("три йерарха велики"). По-различна е по изказ и формулата за числото едно: "Йедин син Мариин,/ който седи на небето/ и владее над назе...". Авторката стига до заключението, че "независимо от различния контекст, в който битуват двете песни, те следват общ песенен инвариант като забелязаните отлики не променят съществено общата идейна концепция, залегнала в основата му" (Янкова 2003: 265).

Възможен е прочит на този тип кумулативна структура "през" детския фолклор, където, наред с другите "жанрове", "съществуват и немалък брой функционални групи, в които текстовете се обединяват от строги формални принципи" (в случая кумулативния). Както отбелязва Е. Савова, "обикновено точно тези текстове привличат вниманието на изследователите, тъй като "разноезичието" им подсказва, че при тях е много вероятно да се установи промяна на функцията" (Савова 1985: 37). Като такава промяна може да се интерпретира възможността за трансформирана ритуална (календарна) функция, която същата авторка потвърждава, изследвайки един точно определен тип кумулативни структури (с въпроси и отговори) и излагайки варианти, регистрирани като "коледни" (Савова-Цолова 1999: 53-60). От своя страна, Н. Ненов дава като пример за календарната интерпретация на тези текстове песенния речитатив "Какво вечеряхме 12 вечери" (СбНУ. Т. 46, с. 605), в които са разпознати 12-те месеца (Ненов 2000: 56), а да не забравяме и указанието на К. Шапкарев, отпращащо към функционалната обвързаност на този текст с трапезата - комуникативна ситуация, сходна и със съвременното "битие" на вариантите на този тип текстове.

"Фолклорни" варианти на разглежданите текстове могат да се открият както в сборници с народни песни, така и разпространявани "на живо" според принципите на устната фолклорна култура. Това наблюдение поставя въпроса за отношението писмена - устна култура, предвид писменото фиксиране на цитираните от А. Бобев варианти. За тях обаче той споменава, че, като част от приписки, е възможно да са звучали по един или друг повод - това се отнася не само за богослужебните книги, но и за житията и патериците, които са били четени на глас, както и за поучителните слова и др. Понякога дори самото преписване е било съпроводено с четене на глас (Бобев 2004: 205-206). И макар че А. Бобев се съмнява, че приписката като книжен жанр е звучала наравно с останалите, възможно е в нейното "звучащо" битие по един или друг начин да се корени устното "фолклорно" съществуване на познатите и днес варианти. Може да се допусне, че религиозната семантика в употребата на числата е "подменена" от фолклорни по тип представи, а кумулативният принцип на изграждане остава структуроопределящ. Но, разбира се, е възможна и съвсем друга интерпретация - едновременното съществуване и функциониране на "литургични" и "фолклорни" варианти на този модел, като това допускане би обяснило наличието и на "междинни" варианти, контаминиращи двата типа менталност.

Както в класическите фолклорни, така и в по-съвременните текстове, които ще бъдат разгледани, обединяващият структурен принцип е кумулативният и то в регресивен вид - уговорката е нужна, тъй като са налице и "броилки", построени на прогресивен принцип. Първият вариант, който ще посоча, директно "кореспондира" с "Поповската песен", записана от К. Шапкарев. Публикуван е от д-р М. Филипович през 1940 г. и е записан от българи от областта Голо Бърдо3, разположена между Албания и дн. Република Македония

Аjд, да речемо порво!
Порви jе Господ на небо
Њему се молимо
И му се поклонуеме
Радуj се, Богородице!

При следващата наздравица:

Аjд да речиме фтора!
Фтора Богородица
Први jе Господ на небо и т.н.

При третата:

Аjд, да речемо трета!
Трета Света Троица,
Фтора Богородица и т.н.

Стига се до седем:

Четврта евангелиjа...
Пет анђели на небо...
Шест месеци пол година...
Седам дана в неделата... (Филиповић 1940: 70)

Според Филипович песента е изпълнявана на трапеза: на сватба, но и в друг празничен контест - например на т.нар. "слава" или "служба" на светец (празнуване на семеен или селищен светец-покровител). Трябва да се обърне внимание и върху факта, че записът на К. Шапкарев е от Охрид, т.е. относително близо до областта Голо Бърдо, което свидетелства за широко разпространение на образеца в региона.

Друг вариант, който би могъл да се свърже с цитираните от А. Бобев, е записан от В. Стоин през 1926 г. в Белоградчишко като народна песен под заглавие "Евангелска песен". Записът е поставен от записвача и съставителя в раздел "Религиозни" (класификационният критерий към този раздел е тематичен при доминиращ функционален принцип на класифициране на песните в сборника)

Кажи, моме, що съ пет?
Пет пръсти на ръка
Четири боски пот крава
Три светители
Два кози рогове
Един Йован Богослоф
Кажи, моме, що съ шест?
Шест месеца пол година
Пет пръста на ръка, четири боски пот крава...
Кажи, моме, що съ седем?
Седем деня ф неделя
Шест месеца пол година...
Кажи, моме щъ съ осъм?
Осем клина гръчко коло...
Девет месеца жена носи...
Десет пилци квачка води...
Единайсе месеца кобила носи...
Дванайсе месеца цела година... (Стоин 1928: № 1462)

В текста на народната песен се регистрира близост с книжовните "литургични" текстове, но едновременно с това той е в духа на традиционния фолклор. Интересно в този пример е, че по своеобразен начин се съчетават "броилката" с въпросно-отговорния (еротапокритичния) жанр, който има проявления както в средновековната литература, така и във фолклора, и който е в основата на някои кумулативни стихчета от детския фолклор. По повод на въпросно-отговорната структура В. И. Чичеров и Н. П. Колпакова считат, че диалогичната форма е вариант на един от най-древните видове обредна поезия, т.е. на песните-гатанки, познати както на земеделските народи, така и на народите, занимаващи се с лов (Чичеров, Колпакова 1955: 473-474). Изследвайки семантиката на числата в архаични текстове (даоистки, ведически, шиваитски, суфистки, манихейски, зороастрийски и т.н.), Топоров цитира "Евангелисткая песнь", публикувана през 1912 г. от Е. А. Ляцкий в "Стихи духовности", чийто текст е близък както до вариантите, цитирани от А. Бобев, така и до песента от Белоградчишко. Той е коментиран от Топоров като сходен с по-стари текстове, но все пак и като резултат от компромис с архаичната схема. Текстът е следният:

Поведайте, что есть десять?
Десять Божих заповедей.
Девят в году радостей.
Восемь кругов солнечных.
Семь чинов ангельских.
Шесть крыл херувимских.
Пять ран без вины Господ терпел.
Четыре листа Евангельски
Три патриарха на земле.
Два тавля Исеевы.
Един Сын на Сионской горе... (Топоров 1980: 49)

Според Е. Савова-Цолова обаче, в някои работи на В. Н. Топоров и Т. Я. Елизаренкова (Елизаренкова, Топоров 1984) е подсказано, че кумулативните стихчета са сродни с конструкцията на ведическите гатанки от типа brahmodya. Те са били изпълнявани при жертвоприношение на кон и са представлявали словесната част от ритуала, а тематично са свързани със структурата на Космоса (Савова-Цолова 1999: 65-66), което само по себе си не влиза в противоречие с изказаните и цитирани по-горе хипотези на Н. Ненов или на В. Янкова. Могат да се посочат и други примери със сходно текстово съдържание от различни култури, чийто принцип на изграждане е или кумулативният, или въпросно-отговорният. Такъв пример е цитираната от белгийския автор А. Допан молитва с дидактическа и подпомагаща паметта (мнемотехнична) роля, написана във формата на словосъчетание за броене

Има само един Господ
Който царува на небесата;
Има два завета;
Старият и Новият;
Има три единства в Господ;
Има четири евангелисти;
Има пет плочи на Моисей;
Има шест църковни заповеди;
Има седем тайнства;
Има осем блаженства;
Има девет ангелски хора;
Има десет божи заповеди;
Има само един Господ... (Допан 1987: 61)

Друг пример е пасхална песен, традиционна за шпаньолските (сефарадските) евреи в България, структурирана на кумулативен принцип. Песента е "Йенсу пйенса" и се е изпълнявала в предпразничната вечер в домашен кръг или на общи веселия. "В миналото е имало обичай тази песен да се пее на езика на страната, в която живеят евреите. Така в Гърция са я пели на гръцки, в България на български." (Кауфман 1985: 122). Н. Кауфман открива интересна текстова и интонационна близост между нея и цитираната по-горе песен от Северозападна България (Белоградчишко):

В. Стоин - "Евангелска песен" Превод на "Йенсу пйенса"
1. Един е Йован Богослов Един е създателят
3. Три светители Трима са нашите праотци
7. Седем деня ф неделя Седем дни със събота
9. Девет месеца жена носи Девет месеца е бременността.

Показателно в случая е това, че този тип структура, както и сходните словесни модели, свързани с точно определени цифри (1, 3, 7, 9), се реализира именно в пасхална песен, т.е. в ритуално обвързан текст, преминал в сферата на празничното, което може да се допусне и за книжовните "първообрази" на фолклорните варианти, обект на разглеждане в този текст.

Н. Кауфман счита, че "Евангелската песен" от Белоградчишко е в духа на църковните песнопения, но би могло да се каже, че има интонационна връзка и с традиционната песенност от този край. "Отделни мелодически фрагменти са твърде близки с откъси от мелодията на "Йенсу пйенса" (...), но всяка от песните има свой облик, своя музикална характеристика - структура, тонове, обем и пр. Може да се говори за заимстване на идеята, текста и част от мелодическата линия, като, естествено, във всяка песен се открива спецификата на съответния фолклор" (Кауфман 1985: 124).

Н. Кауфман наблюдава интонационно и структурно сходство на "Йенсу пйенса" и с песенен образец от Гоцеделчевско, който обаче не е цитиран в цялост (и вероятно е от личния архив на автора, тъй като не е посочен източник), който отново е построен на същия кумулативен принцип (Кауфман 1985: 123). Тези наблюдения на Н. Кауфман навеждат на мисълта за устойчивост на словесното съдържание в този тип песни (предпоставена вероятно от "евангелската" в случая тематика, от ритуалния контекст, но и от кумулативната структура, основана на регресивно броене), както и за наличие на близки или сходни музикални модели, което може да се интерпретира и като относителна устойчивост и на музикално равнище.

Като трансформиране на ритуалната (или календарна) функция на "литургичните" текстове и "преместване" в полето на празничното биха могли да се разглеждат образците с кумулативна структура, но с текст, свързан с модела на "наздравицата". Такъв пример е публикуваната от К. Църнушанов като народна песен "Ай да му я речиме ушче една", записана от информант от Ресен (днешна Р Македония) (Църнушанов 1956: № 743).

Ай да му я речиме ушче една, две да се сторат.
Две очи мома има, еден беше шчо пееше
бюлбюль во май месец, бюлбюль во май месец.
Ай да му я речиме ушче една, три да се сторат
Три нозе пирустия, две очи мома има,
еден беше шчо пееше
бюлбюль во май месец, бюлбюль во май месец.
Ай да му я речиме ушче една, да се сторат четири
Четири нозе крава има...
Пет пърсти рака има
Шест месеци полгодина
Седум дена во неделя
Осум моми на орото
Девет месеца жена носи.

Следващите три варианта са близки до примера от сборника на К. Църнушанов, тъй като текстовото им съдържание представлява натрупване чрез регресивно броене (и повторение) на наздравици / отпивания. Те нямат допирни точки с евангелско-библейските мотиви в книжовните текстове, но кумулативният структурен принцип е определящ. Този тип образци, според Н. Ненов, присъстват в "свода на т.нар. "бригадирски" фолклор", който "битува активно и днес" (Ненов 2000: 56).

Вариант от Самоковско:

Ай да пием още едно, та да станат две
Две раце мома има и това петле що рано пейе, та ми буди гаджето.
Ай да пием още едно, та да станат три
Три пера перустия, две раце мома има и това петле...
Ай да пием още едно, та да станат четири
Четири крака маса има, три пера перустия, две раце мома има и това петле...
Ай да пием още едно, та да станат пет
Пет пръсти рака има, четири крака маса има...
Шест месеца половин година...
Седем дена у неделя...
Осем крака вашка има...
Девет месеца жена носи...4

Вариант от Елинпелинско

Ай да пием още едно, та да станат две (изговаря се)
Два крака човек има, йедно пиле ю селото, дето рано пее, та да буди попо (пее се)
Ай да пием още едно, та да станат три (изговаря се)
Три пера перустия, два крака човек има, йедно пиле...
Четири крака маса има...
Пет пръста ръка има...
Шест крака паяк има...
Седем деня у неделя...
Осем крака рака има...
Девет месеца жена носи...
Десет пръста ръце имат...
(11 не се знае)
Дванайсе месеца у година5.

Вариант от Русе:

Айде да му пийнем още по едно, та да станат две
Две ненки мома друса, едно ми пиле най-рано пее, то ме буди най-добре.
Айде да му пийнем още по едно, та да станат три
Три пера перустия, две ненки мома друса, едно ми пиле...
Айде да му пийнем още по едно, та да станат четири
Четири крака маса има, три пера перустия, две ненки мома друса...
Пет пръста рака има...
Шест месеца половин година...
Седем дена у неделя...
Осем крака вашка има...
Девет месеца жена носи...
Десет пръста две ръце...
Единайсе месеца кобила носи...
Дванайсе месеца цяла година6.

Трябва да се отбележи, че изложените варианти са идентични с цитирания от Н. Кауфман в посочената по-горе статия:

Ха да пием още едно, та да станат две
Две очи мома има, един е петлю що рано пее, та събуди попа.

За този песенен модел Н. Кауфман пише: "И на други места в страната намираме български варианти на същата песен, които текстово, както и мелодически, са различни". Това е "типична весела, младежка песен, която се пее на гуляи" (Кауфман 1985: 124). Тъкмо такова е битието и на цитираните съвременни варианти - те са ситуативно обвързани с трапезата (пиенето), съществуват и се разпространяват по устен път, т.е. имат "живот" на фолклорни по своята същност форми. И това предполага по-висока степен на вариантност. От друга страна обаче, според наблюденията на Е. Савова върху един конкретен тип кумулативни стихчета, "вариантността им е сравнително слаба" (Савова 1985: 38). Това заключение би могло да се отнесе и към изследвания кумулативен песенен модел. Вероятната причина за това се корени в особената устойчивост на структурата, която по специфичен начин "ограничава" вариантността - всички посочени примери (дори тези от Белоградчишко и Ресен) го доказват.

Музикалната структура съдържа, условно казано, три полуизречения. Първото се състои обикновено от 4 такта (във варианта от Белоградчишко тактовете са два, а във варианта от Русе - 6) и в него се "въвежда" новата цифра. То е последвано от многократно повтарящо се двутактие, върху което се разполага текстът, съдържащ всички регресивно изредени бройки, т.е. при всяка следваща строфа повторенията на тези два такта се увеличават с едно. Структурата завършва с полуизречение, чийто словесен текст е свързан с числото "едно", което в различните варианти е с различна дължина. Този музикален текст е стабилен в края на всяка строфа, независимо от дължината на нарастващото второ полуизречение. Може да се каже, че в това повтарящо се в зависимост от бройката двутактие е налице известно сходство във вариантите с различна регионална характеристика и това е така поради ясната ритмическа схема и относително примитивната мелодическа линия.

Анализът на мелодиката сочи по-скоро универсално звучене. Наблюдава се интонационна близост до градско-селската или градската песен, по-трудно може да се говори за ярка фолклорнодиалектна характеристика, т.е. регионалните варианти не отразяват непременно белезите на съответната местна песен. На пръв поглед прави впечатление по-широкият тонов обем на варианта от Русе, но едновременно с това и нетипичната мелодическа каденца, която по-скоро би могла да се сравни с каденците в песенния фолклор от Югозападна България или днешна Република Македония. Лабилността на ІІ степен във варианта от Елинпелинско може да се интерпретира като белег на народното музикално мислене, но в контекста на цялостното звучене може да се възприеме и като съпоставка на мажор и минор, което би могло да е и в духа на градската песен.

От всичко казано става ясно, че това е един устойчив в структурно отношение модел, чиято вариантност маркира диапазона от писмено фиксирани книжовни литургични до устно разпространявани фолклорни и осъвременени текстове, познати по цялата етническа територия на България.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. С вариант "служби Богоридичини". [обратно]

2. За втората песен Л. Каравелов отбелязва, че е записана в с. Копривщица. [обратно]

3. След обявяване на независима Албания през 1912 г. областта Голо Бърдо е разделена между Албания и тогавашното Кралство на сърби, хървати и словени (по-късно Кралство Югославия и СФРЮ). 21 селища с етнически българи остават на територията на Р Албания, а 6 (с вариант 2) на територията на дн. Република Македония. [обратно]

4. Константин Рангочев, р. 1959 г. в гр. Самоков, обр. висше, д-р, етнолог, секретар на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл". Песента е научена от информатор от с. Поповяне, Самоковско, роден в с. Ковачевци. [обратно]

5. Цветелина Димитрова, р. 1976 г. в гр. София, обр. висше, етнолог, дисертант в Институт за фолклор - БАН. Песента е научена от баща й и чичо й, родени в с. Потоп, Елинпелинско. [обратно]

6. Николай Ненов, р. 1966 г. в гр. Русе, обр. висше, д-р, директор на Регионален исторически музей - Русе. Песента е научена от инж. В. Цанов от гр. Русе, бивш директор на фабрика. [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Бобев 2004: Бобев, А. Книжовно-фолклорни текстове в ръкописи от Народната Библиотека "Св. св. Кирил и Методий". // Годишник на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл". Т. 4. София, 2004.

Божков 1984: Божков, Ат. Българската икона. София, 1984.

Допан 1987: Допан, А. Примитивният словесен фолклор и смехът. // Проблеми на българския фолклор. Т. 7. Смехът във фолклора. София, 1987.

Елизаренкова, Топоров 1984: Елизаренкова, Т. Я., Топоров, В. Н. О ведийской загадке типа brahmodya. // Паремиологические исследования. Москва, 1984, 14-46.

Каравелов 1985: Каравелов, Л. Събрани съчинения. Т. 6. София, 1985.

Кауфман 1985: Кауфман, Н. Песенният фолклор на българските евреи в миналото. // Годишник на обществена културно-просветна организация на евреите в НРБ (Централно ръководство). Година ХХ. София, 1985.

Ненов 2000: Ненов, Н. Сюжетът "Календар" в маскарадно шествие от средновековна България. // Арнаудов сборник. Т. 1. Русе, 2000.

Савова 1985: Савова, Е. Някои особености на един вид кумулативни стихчета в българския детски фолклор. // Български фолклор, 1985, № 2, 37-53.

Савова-Цолова 1999: Савова-Цолова, Е. Архаични пластове в детския фолклор. София, 1999.

Стоин 1928: Стоин, В. Народни песни от Тимок до Вита. София, 1928.

Топоров 1980: Топоров, В. Н. О числовых моделях в архаичных текстах. // Структура текста. Москва, 1980, 3-58.

Филиповић 1940: Филиповић, М. Голо Брдо. Белешке о насељима, пореклу становиштва народном животу и обичаjима. Скопље, 1940.

Църнушанов 1956: Църнушанов, К. Македонски народни песни. София, 1956.

Чичеров, Колпакова 1955: Чичеров, В. И., Колпакова, Н. П. Земледельческая календарнообрядовая поэзия. // Русское народное поэтическое творчество. Т. 2. № 1. Москва-Ленинград, 1955.

Шапкарев 1968: Шапкарев, К. Сборник от български народни умотворения. Т. 1. София, 1968.

Янкова 2003: Янкова, В. "Поповската песен" от Охридско и християнизацията на етничния хронотоп. // Известия на историческия музей Шумен. Т. 11. Шумен, 2003, 263-270.

 

 

© Веселка Тончева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.04.2009, № 4 (113)