СЪНЯТ 3А СЕБЕ СИ

web

Haд себе cи наведен. Там се cливa
и раздвоява мраморният път.
Едната половина ме убива,
а другата възражда мойта плът.

Не виждам нищо. Виждам само тебе.
И няма образ. Нищото е дим.
Над нашата илюзия, вълшебен,
навярно е преминал херувим.

Аз казвам: нощ, отиваща си мисъл
и дребни камъни насън, листа.
Но кой ще ме повика и пречисти
и кой ще ме изпрати към калта.

Та аз стихийно бягам и се връщам
животе мой; дори и във съня
понякога живея в бяла къща,
понякога в бездънна тъмнина.

Ти казваш: аз съм феята; и форма,
изваяна от сенките ни. Чух.
Страданието търси своя корен,
тъй както и телата своя дух.

Не чух гласа си - дума от Съдбата.
И сякаш аз самия съм убил
единството на тялото с душата.
А той, животът, ме е разделил.

© Веселин Сариев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2011, № 9 (142)