 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Откривам те отново - и не мога
в хармонията сам да се позная.
Като дете, докоснато от Бога,
преминало през ада и през рая.
Тревата ми говори - не разбирам.
Нима ще ми простите всичко вие:
да видите как падам и умирам,
надеждата без съд да ме убие.
Напразно сто години се преструвах.
В прозрачното небе на тишината
отново стари призраци сънувах,
с предишните измени на съдбата.
Видях за миг душата си - смирена
на пътя за Византия да чака
и двамата стояхме срещу мене,
загърнати от сферата на мрака.
Нима се доверих на тебе, тяло.
© Веселин Сариев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2011, № 9 (142)