МИГОВЕ ОТ РОЖДЕНИЕТО

web

Мисълта сияе - вечен храм.
Най-ужасно е да си безценен.
Аз съм някъgе - вървя насам.
И звездите идват срещу мене.

Само непонятна светлина.
и в кръга - подобно цвете бяло,
бяло тяло, тяло на луна,
виждам сякаш своето начало.

Стигам бавно. Хлъзгави cлeди.
Но трагично е, че празнотата,
без дa иcкa - ще ме победи.
И ще ме разтвори в тишината.

Влизам. Като в cтих. И кaтo в грях.
Но смъртта - пресвята и пречиста,
е обожествила моя страх
и обезсмъртила мойта мисъл.

Нероден. Незнайни сетива
вписват съществото ми в пейзажа
от столетия. И затова
все се раждам, раждам, раждам.

© Веселин Сариев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.09.2011, № 9 (142)