Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГОРСКИ ДУХ
поема портрет на художника Атанас Хранов, 2000 година

web

I.

Атанас Хранов върви през равнината, където минутите
                          са равни на векове.

Спуска се по спиралата към началото, което помни
                          и не помни.

В дясната ръка носи лескова пръчка, за да открие
                          още един вълшебен извор.

В лявата - космическо яйце, от което ще се роди
                          тайнството.

На рамото му - бяла, бяла птица - запомнила
                          сътворението и потопа.

И защото градът на сенките е страшен
                          и черен,

той носи пурпурно мастило, за да нарисува
                          магическия квадрат.

 

II.

Атанас Хранов преминава реката, която превръща
                          настоящето в минало.

Допира ухо до утробата на земята, която
                          го е родила.

И гази с боси нозе в тестото
                          на калта.

По реката се носят кошници с дарове
                          и цветя.

В една от тях вижда себе си - бебе, което играе
                          с рибите.

В дясната ръка държи златна клонка и маха с нея
                          към брега.

В лявата шепа - като в гнездо -
                          излюпено пиле.

 

III.

От хълма слиза древен вятър и изпълва празното
                          пространство.

В градината ухае на розмарин, жасмин и
                          лотос.

Едно дете - непознало греха - пътува
                          към него.

Блуждаят искри, аурата свети божествено, лицето й
                          чезне.

По тялото на водопада водата се спуска -
                          настръхнала, гола.

Докосва душата на камъка и проговаря,
                          камъкът - също.

И както си шепне - разцъфва в каменно
                          цвете.

А хълмът расте и не може да стигне
                          върха си.

 

 

© Веселин Сариев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.05.2007, № 5 (90)

Други публикации:
Веселин Сариев. Горски дух. Пловдив, 2000.