Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДВОРЪТ
Поетичен разказ за емблематични пловдивски художници и приятели

(из недовършен ръкопис)

Веселин Сариев

web

Беше нощ. Събуди ме лай на куче, или самото куче. В басейна плуваше мраморната риба на Димчо. По тъмна доба той тръгна с Нуша за Марково и отнесе спомените ни през последните 20 години. Изгледа с привидно безразличие Двора и камъните, които беше редил. Това означаваше - радост, ласка, любов и приятелство. В тъжните му очи плуваха митични знаци и нетърпеливо надничаха в отвъдното. Но един от тях гледаше в упор живота.

Както обикновено, Димчо се върна и приседна до Кучето. На масата бяха Румен и Наско, дошли след време. Виното се разля и кръвта му попи в земята.

Костенурката Роко премина по трите сребърни стъпки върху камъка на Димчо и спря пред един римски барбакан. Водата на свещения Филипопол още шуртеше в него с цвета на древното индигово небе. В бъдещето към нас пристъпяха Свилен, Живко, Христо, Мишо, Недко, Бояджияна, Иван и много други. В миг се появиха профилите на Митьо и Слона.

Бяхме тези дишащи змейове, които са тук, и онези мълчаливи ангели, които ги няма.

След Кръста на Свилен и Румен нарисува Четириъгълника, който също пресече Земята на паралели и меридиани и ни обедини за нейната завършеност и всеобщност, но какво са няколко години.

Времето се въртеше така, че не помръдна.

Наско взе една лескова пръчка, която изсвистя във въздуха. Звукът отлетя в бъдещето, а тя остана при нас. Разголено до безобразие, тялото й бавно потъмняваше с цвета на залеза. Тогава Димчо каза нещо, което никога не чух. Картината се казваше "Нощ", а стихотворението започваше:

Каква луна - ни звяр, ни дрямка.
Излиза вятър - душите бръсне.
Вървя по пътя - събирам сламки
И сам изтичам през свойте пръсти.

Елите бяха навели чела, пътеката се виеше в гората и някой вървеше по нея. Не - чакаше. Луната не беше никаква луна, а плод, от който ще се роди тайнството. Наско нямаше представа от всичко това, той не познаваше даже и мапуче.

- Защо бе, бате Весо - промълви Румен и без да иска, повтори един образ, когото наричахме "Защото".

- 3ащото, Румба, енергията ни е положителна и съзидателна като космическия дух, който прониква в състоянията на човешката душа.

 

 

© Веселин Сариев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.09.2006, № 9 (82)