КУЛТУРНО ДРУЖЕСТВО "БЪЛГАРСКО РОДНО ИЗКУСТВО"
1929-1939

София Василева

web

---

Title: The cultural association Bulgarian native art. 1929-1939

Abstract: From 1929 - until 1939 the association Bulgarian native art carry out great cultural activities from popularization of the bulgarian art among the masses of bulgarian people and in overseas. The association organizes a big art festivals and many evenings a concert with readings. In the rich cultural performances of the association appear elite of the bulgarian creative artist intellectuals - famous writers, actors, musicians, composers, erudites.

---

Относителната либерализация на политическия живот в България в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век създава благоприятни условия за проникването и развитието на двете основни полюсни тенденции в тогавашния европейски мироглед - национално и интернационално. На всички културни нива - интелигентски кръгове, дружества и съюзи, държавни институции - се възприема идеята за европеизация на българската култура, но на национална основа и съдържание. Авторитарният тип държава, който се налага в българския политически живот в десетилетието след 1934 г., в духа на концепцията за "духовно възраждане посредством трайните ценности на българската национална култура", се опитва да наложи система от пропагандни институции - Обществена обнова, Дирекция на обновата, народни университети във всички градове на страната. Издигат се и се правят усилени опити за реализиране на проекти за цялостно обединение на културно-просветните и професионални организации на интелигенцията във федерации или общи съюзи. По-голямата част от тези големи планове и идеи остават неосъществени. Реална дейност и влияние в обществото по-скоро имат Всебългарският съюз "Отец Паисий", Културно дружество "Българско родно изкуство" и други толерирани от държавата "родолюбиви", "надпартийни" организации, успели да приобщят в името на националната кауза авторитетни и известни творчески личности, а също и като колективни членове отделни професионални, стопански, културно-просветни и други сдружения.

Все пак, през втората половина на 30-те години, авторитарното влияние от страна на официалната държавна власт върху културния живот не е така силно проявено и активизирано, както това става през първата половина на 40-те години. Доминиращата ситуация в страната се отличава, от една страна, с липса на многопартиен живот, липса на политически плурализъм, от друга страна - нова силна вълна на културен подем, чиято отличителна черта е плурализмът в културното развитие - новоизлезли книги, разнообразни театрални постановки, музикални и изложбени изяви. Спрените партийни издания бързо са заместени от множество богато илюстровани списания за литература, изкуство и обществен живот. По специфичен начин големият европейски дебат за възпитателните и образователни функции на културата и изкуството, за ролята на държавата и нацията в тези процеси намира отражение и приложимост и в българската обществено-политическа действителност.Ролята на хората на изкуството и културата масово се схваща като дейност за "повдигане на общото духовно равнище на народа". Целият периодичен печат за литература, изкуство и критика от този период е неизчерпаем източник на информация за това как интелигенцията посреща недемократичните политически промени и ясно заявените авторитарни амбиции на новата власт. Ярките творчески индивидуалности, които винаги са били барометър на обществените настроения, приемат положително идеите и концепциите на държавната културна политика, най-вече, защото се надяват, че за българската култура ще се положат целенасочени и регламентирани грижи (виж напр.: Аджарски 1935; Лазаров 1934: 381-384; Лазаров 1936: 119-121; Сирак Скитник 1935: 49-53; Мавродинов 1935: 118-122; Димов 1936: 70-73.).

Културно дружество "Българско родно изкуство" е характерен пример за голямата обществена активност на научните и артистични среди, насочена към повдигане съзнанието на широките народни слоеве за духовните и национални ценности. Същевременно е интересно да се проследи процесът как тези идеи и дейности се съчетават с механизмите на властта, което превръща културно-просветните и професионални сдружения в опосредстващи звена между държавата и интелигенцията, между държавната културна политика и потребностите на свободния творчески труд.

Културно дружество "Българско родно изкуство" е основано на 6 октомври 1929 г., но реално дейността му започва в средата на 30-те години. Сред първите основатели са писателите Иван Грозев и Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, оперните прими Христина Морфова и Цветана Табакова (ЦДА, ф. 264к: л. 105; Атанасов 1938). През м. юни 1935 г. се провежда възобновително събрание на дружеството. Членове на сдружението са цяла плеяда писатели, артисти, учители, журналисти, духовници, обществено ангажирани търговци, чиновници, лекари, инженери, индустриалци, адвокати, студенти - общо 231 души. За председател на Управителния съвет отново е избран писателят Иван Грозев. Членове на настоятелството са: професорите - Александър Балабанов и Борис Йоцов, културните дейци - Андрей Стоянов, Емануил Попдимитров, Владимир Трендафилов и др. - общо 10 души. Към дружеството е създаден ансамбъл за народни танци от 25 човека; дамски хор от 60 души; мъжки хор от 32 души (ЦДА, ф. 264к: л. 91-96). Членовете на дружеството се определят като "родолюбива, патриотична организация", имаща за цел "да повдигне народностната култура чрез изкуствата". Дейността на дружеството среща силна подкрепа от страна на държавната власт. В десетилетието на 30-те години на ХХ век българската държавна политика отделя сериозно внимание на културните инициативи, възприемайки ги като успешно средство за преодоляване на международната изолация, в която изпада страната след края на Първата световна война и за постигане на по-голяма политическа отзивчивост по важните национални въпроси. Така например през 1939 г., сред патронажните членове на културно дружество "Българско родно изкуство" са: проф. Богдан Филов - министър на МНП, Митрополит Стефан, ген. Теодосий Даскалов - министър на войната, Добри Божилов - министър на финансите, бившите министри Никола Мушанов, Стоян Омарчевски, Александър Огнянов и Димитър Вълев, ген. Ст. Цанев - почетен адютант на царя, Димитър Пешев - подпредседател на Народното събрание, Никола Василев и Григор Василев - народни представители и известни колекционери, Кирил Гунев - управител на БНБ, художественият критик Сирак Скитник, скулпторът Иван Лазаров и Елисавета Консулова-Вазова (ЦДА, ф. 264к: л. 44-47).

Културно дружество "Българско родно изкуство" има за главна цел, чрез организиране на масови "всебългарски културни тържества" да популяризира и пропагандира трайните ценности на българската национална култура (Вестник "Българско родно изкуство": 1936). За първи път такива "всенародни тържества", наричани още "Събори на изкуствата", се устройват през 1936 г. по примера на световните промишлени изложения и панаири. Те се организират под покровителството на цар Борис ІІІ и със съдействието на министрите на войната, железниците, просветата, земеделието, търговията и финансите, а също и на мнозина видни учени, писатели и общественици. До 1939 г. се провеждат три събора на изкуствата.

За периода 1935-1939 г., дружество "Българско родно изкуство" организира също и 80 литературно-музикални и театрални спектакли с участието на Царския симфоничен оркестър, Държавната филхармония, хорови ансамбли, Народния театър и Опера. В тези вечери на изкуствата участва елитът на българската художествено-творческа интелигенция: актрисите Олга Кирчева, Ирина Тасева, Марта Попова, Елена Снежина, актьорите - Никола Масалитинов, Кръстьо Сарафов, Констнантин Кисимов, Асен Камбуров, Събчо Събев, Георги Хинчев, писателите - Антон Страшимиров, Стилиян Чилингиров, Добри Немиров, Константин Петканов, Магда Петканова, Ангел Каралийчев, Емануил Попдимитров, Дамян Калфов, професорите - Александър Балабанов, Георги П. Генов, Михаил Арнаудов, Борис Йоцов, музикални таланти като - Добри Христов, Любомир Пипков, Парашкев Хаджиев, Панчо Владигеров, Христина Морфова, Людмила Прокопова, скулпторът Иван Лазаров и много други. Богатите културни програми на дружеството включват също и вечери на унгарската, френската, чехословашката, югославската, гръцката, германската, италианската, полската, румънската, руската и турската музика. По покана на дружеството в България гостуват Белградската кралска филхармония, Белградската и Загребската опери и Загребският квартет.

През 1939 г. към дружество "Българско родно изкуство" се създава общество "Приятели на изкуствата". Главната му цел е "повдигане на народностната култура чрез изкуствата", а също и да съдейства "на всички напредничави течения в областта на изкуството и подпомага и насърчава млади и даровити сили". Обществото се ангажира също и да "развие чувство на обич към родното изкуство; да работи за създаването на по-тесни връзки между творци, изпълнители и приятели на изкуствата; да поддържа връзки с големите представители на изкуствата в чужбина и да буди вниманието към нашата страна и нашите изкуства". Вечерите на общество "Приятели на изкуствата" се организират веднъж седмично, във Военния клуб в София. Изнасят се сказки и се представят постиженията на даровити български писатели и музиканти (Вестник "Българско родно изкуство": 1939).

В началото на 40-те години дейността на дружество "Българско родно изкуство" постепенно замира поради изменените условия за културен и обществен живот във връзка с избухналата Втора световна война. Последвалите държавно-политически промени след 9-и септември 1944 г. изискват бърза идеологическа и ценностна преориентация от страна на научните и артистични среди и предопределят окончателния край на организации като "Българско родно изкуство".

БИБЛИОГРАФИЯ

Аджарски 1935: Аджарски, Д. Писатели и народ. // Гребец, 1935, кн. 9-10.

Атанасов 1938: Атанасов Н. Дружество Българско родно изкуство и неговият актив. // Вестник на дружество Българско родно изкуство, 1938, бр. 1.

Българско родно изкуство 1936: Вестник на дружество "Българско родно изкуство" (София), специален брой, 26 септември 1936.

Българско родно изкуство 1939: Вестник на дружество "Българско родно изкуство" (София), бр. 2, 1939.

Димов 1936: Димов, Д. Пропагандата в художествения живот. // Златорог, 1936, кн. 2, с. 70-73.

Лазаров 1934: Лазаров, Иван. Изкуството и общественикът. // Златорог, 1934, кн. 8, с. 381-384.

Лазаров 1936: Лазаров, Иван. Изкуството в делничния живот. // Златорог, 1936, кн. 3, с. 119-121.

Мавродинов 1935: Мавродинов, Никола. Възвръщане към сюжета в живописта. // Златорог, 1935, кн. 3, с. 118-122.

Сирак Скитник 1935: Сирак Скитник. Властта на шаблона. // Златорог, 1935, кн. 2, с. 49-53.

АРХИВНИ ИЗТОЧНИЦИ

ЦДА, ф. 264к: ЦДА, ф. 264, оп. 5, а.е. 2366, л. 44-47; л. 72-74; л. 94; л. 91-92; л. 96; л. 105.

© София Василева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2006, № 8 (81)

Други публикации:
Научна конференция с международно участие. Стара Загора, 2002, с. 96-98.