Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИСТОРИЧЕСКИТЕ СТЕНОПИСИ В СТАРОЗАГОРСКАТА ЦЪРКВА "СВ. ДИМИТЪР"

София Василева

web

Въпреки засиления през последните години историографски интерес към църковната ни история след 9 септември 1944 г., все още липсват изследвания и публикации за навлизането на светската реалистична живопис в църковните храмове. Настоящата статия е един първоначален опит да се засегне тази проблематика.

Катедралният храм "Св. Димитър" е най-старата църква в Стара Загора. През вековете на османското владичество е известен като "Папаз еви" - попската къща и около него се оформя българската махала в града. Старият храм е бил едновременно църква и училище, бил е огнище на вяра, българщина и родолюбие. С храма са свързани и много от основните събития от историята на града през епохата на Българското Възраждане. Две от тях - живота и дейността на Васил Левски в Стара Загора и посрещането на руските освободителни войски и българското опълчение - са изобразени на стенописи, разположени на западната стена на църквата, вътре - вляво и вдясно от входната врата. Векове наред единствените творби със светски характер в религиозната църковна живопис са ктиторските портрети и изображенията на канонизирани български национални герои - царе, патриарси, светите Седмочисленици. Стенописите, представени в тази публикация, са изпълнени в духа на господстващата по онова време българска светска реалистична живопис и в разрез с канона за изографисване на църква.

Стенописите са рисувани през 1959-1960 г., когато по повод 100-годишнината от построяването на сегашната църква е извършена цялостна реставрация и изография на храма (Александров 1995: 36-55). Идеята за присъствието на исторически стенописи в църквата е на старозагорския митрополит Климент1. Към нея са съпричастни предстоятелят на храма Протойерей Ангел Дандов, Протойерей Иван Никитов и цялото църковно настоятелство. Изписването е поверено на известните художници на исторически сюжети - проф. Димитър Гюдженов (по това време щатен художник при Светия Синод) и проф. Никола Кожухаров2. И двамата художници са старозагорци, произхождащи от родове с богати семейни традиции в областта на изобразителното изкуство и култура. Д. Гюдженов е син на зографа-иконописец Атанас Гюдженов, а Н. Кожухаров е син на Атанас Кожухаров, един от създателите на музейното дело в Стара Загора и дългогодишен председател на археологическото дружество "Августа Траяна". Гюдженов и Кожухаров са утвърдени и всепризнати майстори на историческата и религиозна живопис, автори на серия от исторически композиции (Божков 1978: 2), които и до днес са емблематични при илюстрирането на енциклопедични издания, учебници и историческа литература: "Цар Симеон Велики", "Асен и Петър провъзгласяват независимостта на България", "Княз Борис приема учениците на Св. св. Кирил и Методий", "Хан Крум побеждава византийците", "Слизането на Ботев на козлодуйския бряг", "Посрещането на ген. Гурко в София", "Аспарух преминава Дунава", "Патриарх Евтимий", "Иван Асен разгромява византийците при Клокотница", "Залавянето на Васил Левски" и др. Гюдженов и Кожухаров участват редовно и в изографисването на храмове и църкви като най-често работят заедно (Маринска 1996: 87-99).

Стенописът, разположен вдясно от входната врата, има надпис: "През 1856 г. е образуван първия църковен хор под диригентството на даскал Атанас Иванов, с участието на Васил Левски като ученик в петокласното училище и вуйчо му Архимандрит Хаджи Василий. Участват хористите - старозагорски революционери: Стефан Сливков, Кольо Ганчев, учителя Тодор Шишков, даскал Петър Иванов и др.". Следват подписите на Н. Кожухаров и съпругата му Невена Кожухарова. Макар да е упомената точна година, прави впечатление, че централните образи и текста на надписа не съвпадат с конкретното събитие - основаването на църковния хор през 1856 г. Н. Кожухаров е създал една обобщаваща художествена композиция, включваща ученическите години на Левски в Стара Загора (1855-1858) и следващите му идвания в града, свързани с основаването на Старозагорския революционен комитет. Затова на стенописа като участници в църковния хор са изобразени личности, които са поддържали контакти с Левски в Стара Загора. Тук са учителите от Светиниколското училище - даскал Атанас Иванов и Тодор Шишков. Като хористи са изобразени съучениците на Левски и бъдещи революционери - Кольо Ганчев, Стефан Сливков и даскал Петър Иванов, съответно председател, подпредседател и член на местния революционен комитет. Самият Левски е представен едновременно и като певец в черковния хор и като обединителна фигура сред съзаклятниците-революционери. На стенописа са изобразени също и участниците в детския църковен хор, енорийски свещеници и членове на църковното настоятелство. Цялата композиция е подчинена на основната идея да се съхранят исторически доказаните факти за връзката на храма и града с една от най-великите личности в българската история - Васил Левски.

От лявата страна на входната врата, е изографисано друго голямо историческо събитие - тържественото посрещане на руските войски и българските опълченци в Стара Загора. Пресъздаден е моментът, когато в храма "Св. Димитър" се извършва благодарствен молебен от цялото духовенство в града и П. Р. Славейков произнася приветствено слово. Под стенописа има надпис: "П. Р. Славейков приветства братята освободители - руски войници и българското опълчение на 11 юли 1877 г. в този храм." След което са изброени имената на лицата, изобразени на стенописа: "Д-р Стоянович, Подп. П. Калитин, Подполк. К. И. Кесяков, Подполк. Куртьянов, Майор Редкин, Майор К. Б. Чиляев, Ген. Столетов, Ген.-лейт. Гурко, Архимандрит Порфирий, П. Р. Славейков, Иконом Стефан Петков, Атанас Иванов, Димитър Наумов, Знаменосец Марчин, Анастасия Тошева, Атанас Илиев, Теофано Попова, Димитър Благоев". Тук присъстват знаменосците на Самарското знаме и командирите на руските войски и българското опълчение, участвали в боевете за Шипка и Стара Загора. Като посрещачи на стенописа са изобразени и най-образованите, просветени и родолюбиви старозагорци, които са и личности с принос в националната ни история. Петко Рачов Славейков, освен всичко което е известно за него, е и първият кмет на Стара Загора, назначен от руското командване точно в този тържествен ден. Д-р Тодор Стоянович е основател и пръв управител на Старозагорската болница, народен представител и секретар на Областното събрание на Източна Румелия. Иконом Стефан Петков е един от първите светски учители в Стара Загора, въвели европейската Бел-Ланкастерова взаимноучителна система. Като протосингел при Старозагорската митрополия именно той подписва писмото-призив към генералите Гурко и Столетов по-бързо да влязат със своите войски в Стара Загора. Димитър Наумов е Председател на Старозагорския окръжен съд, Председател на Окръжния съвет, общински съветник, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия, радетел за модерно земеделие, пръв редактор и издател на първия български земеделски вестник "Земледелец". Учителката и просветителка Анастасия Тошева е създателка на класното девическо училище в града и на женското дружество "Майчина любов". Атанас Илиев е първият Префект на Стара Загора след Освобождението, дългогодишен учител, учен-фолклорист и етнограф, с огромни приноси за развитието на музейното дело и културния живот в града, народен представител. Теофано Попова - една от най-големите дарителки на Стара Загора, учредителка на най-голямото благотворително дружество в града "Добрий самарянин" и завещала след смъртта си цялото си движимо и недвижимо имущество на основаното от нея сиропиталище. Единствената личност, която най-вероятно по обясними идеологически съображения присъства на стенописа е Димитър Благоев, тогава ученик в Старозагорското класно мъжко училище. Много от тези първостроители на следосвобожденска Стара Загора след 9 септември 1944 г. остават в сянката на "строителите" на социализма и преданите на комунистическите идеи творчески кадри. Очертава се тенденцията те да бъдат постепенно забравени и изтрити от паметта на поколенията.

Като се има предвид конюнктурата на времето и негативното отношение на комунистическата власт към църквата, изписването на стенописи с точно тези персонажи вътре в храма е една смела идея да се продължи вековната традиция на обвързване на историята на града с историята на храма, да се поддържа жив споменът за първостроителите на следосвобожденска Стара Загора и за християнския морал на нейното население.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Климент - Старозагорски митрополит от 15 декември 1940 г. до 13 февруари 1967 г. [обратно]

2. Каменен надпис, отвътре над западната централна входна врата: "Този исторически храм "Св. Вмч. Димитрий" е съграден през 1861 г. През 1912 г. в купола е изографисан образът на Вседържателя от художника Апостол Христов. Цялостното изографисване на храма е извършено при светителството и благословението на Негово Високопреосвещенство Митрополит Климент, при свещенослужението на предстоятеля Протоиерей Ангел Дандов и Протоиерей Иван Никитов, с църковно настоятелство: Траян Филипов, Мария Козарова, Кирияки Трайкова, Филип Методиев и Николай Лашин. Изографията е извършена от художествен колектив: професорите Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов, родени в Стара Загора. Художниците Цанко Василев, Петър Джамджиев и художник-декоратора Пеню Русев Пиндев, с помощта на Епархийския духовен съвет и доброволни пожертвувания на енориаршите при храма. Лето господне 1960". [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Александров 1995: Александров, Недю. История на катедралния храм "Св. Великомъченик Димитрий Солунски". Стара Загора, 1995 (машинопис).

Божков 1978: Божков, Атанас. Българската историческа живопис. Т. 2. София, 1978.

Маринска 1996: Маринска, Ружа. 20-те години в българското. София, 1996.

 

 

© София Василева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.10.2006, № 10 (83)

Други публикации:
Известия на РИМ, Шумен, 2000.