ДОМОВЕТЕ НА ИЗКУСТВАТА
1920 - 1944 Г.

София Василева

web

---

Abstract: The homes of art were a significant element of the organization of the cultural life during the period from after the First World War till the 9^th of September 1944. Through them successfully was carried out the idea of bringing together established artists from different fields - writers, painters, journalists, men of letters. Among the major aims of the homes of art was the building of a suitable material base. During the discussed period the homes of art contributed a lot to make the cultural life more active in the capital as well as in the big towns in Bulgaria.

---

Характерно явление в организацията на българския културен живот в годините след Първата световна война е стремежът към създаване на общи сдружения на творци от различни области на изкуството (Георгиев 1989: 138, 2000; Конева 1995: 134-138)¹. Следвоенните реалности изправят българските правителства пред трудноразрешими обществено-политически проблеми, пропаднало въпреки хилядите жертви национално обединение и необходимост от бъдеща ревизия на Ньойския мирен договор. Първоначално обаче, поради нестабилното положение на страната, официалната държавна политика не е в състояние успешно да разрешава тези въпроси и открито да отстоява националните интереси. В известна степен, в началото на 20-те години на ХХ-и век и през цялото първо следвоенно десетилетие, функциите за съхраняването и претворяването в изкуството на националните концепции, ценности и идеали се поемат от културно-просветните и професионални организации на интелигенцията.

Обединителните процеси сред артистичните и интелектуални среди се поддържат и стимулират от провежданата в началото на 20-те години активна държавна културна политика. Положението на България като победена държава, обременена с репарации и ограничителни клаузи, крахът на традиционните политически партии, влиянието на следвоенните световни и европейски тенденции за преоценка на ценностите, за търсене и утвърждаване на нови общочовешки ценности и ориентири, са едни от важните причини управляващите правителства да се стремят да получат опора и подкрепа в интелигенцията и нейните организации. Необходимосттта от възстановяване на националното самочувствие, от съхранение на силно наранените по време на войните национални идеали, придава на образователната и културна държавна политика силни обществени и възпитателни функции. Важната и отговорна мисия за тяхното реализиране, за популяризиране чрез средствата на училищното обучение и възпитание, печата, театъра, киното, музиката, изобразителното изкуство се възлага на интелигенцията. В първите следвоенни години определено влияние върху тези приоритети на държавната културна политика оказва и традиционната идеология на управляващата партия БЗНС, в основата на която стоят просветата, образованието и самообразованието, националните традиции и нравствени добродетели, семейното и училищно възпитание, професионалните съсловия (Стамов 2004: 91-96).

Непосредствено след Първата световна война, МНП поставя началото на мащабни и последователни инициативи за привличане на възможно по-широки кръгове от българската интелигенция към държавната просветна и културна политика. Организират се чествания на юбилеи на известни, с висок обществен престиж личности като Ив. Шишманов, Ив. Вазов, Ст. Бобчев. Отбелязват се годишнините от основаването на Народния театър и Художествената академия. По повод тези юбилеи, а също и по-случай празника на Св. св. Кирил и Методий и на обявения за официален празник Ден на народните будители, с престижни държавни отличия са наградени около 1500 писатели, композитори, художници, артисти, книгоиздатели, университетски преподаватели, директори на училища, училищни инспектори, журналисти. Повече от 3000 учители от цялата страна са почетени с държавни награди. Списъците с имената на наградените се публикуват в официалния орган на МНП - сп. "Училищен преглед" (1921: 6-7; 10). Присъединяването на България към ревизираната Бернска конвенция за покровителство на литературата и художествените произведения е съпътствано с приемането на специален Закон за поощрение на родната литература и изкуство (Училищен преглед 1922: 1-3; 4), чрез който се регламентира учредяването на фондове за финансиране на науката, литературата и изкуството.

Законодателните и обществени инициативи на държавната културна политика подпомагат засилващите се обединителни процеси сред интелигенцията. Едни от най-активните културно-просветни и професионални организации, с дълготрайно присъствие в българския културен живот в периода след Първата световна война - до 9-и септември 1944 г., са Домовете на изкуствата. Първоначално те се основават в София, Пловдив и Варна, а след това и в Стара Загора, Русе, Шумен, Бургас, Велико Търново, Видин. Чрез тях успешно се реализира идеята за обединение на изявени творци от различни области на изкуството - писатели, художници, журналисти, учени. Модернизацията на следвоенното общество, стремежът към съизмеримост с европейските стандарти обуславя и една от основните задачи на Домовете на изкуствата - да действат за изграждането на подходяща материална база за българската култура - сгради със зали за художествени изложби, за театър, концерти, сказки, клубни салони и работни кабинети. Именно това е едно от големите предимства на Домовете на изкуствата и за дълго време ги превръща в огнища на културния живот в най-големите културни центрове на България.

Домът на изкуствата в София е основан през 1920 г. Дългият списък на неговите учредители всъщност представлява един именник на талантливи и обществено активни артисти, писатели и художници - Александър Балабанов, Сашо Попов, Добри Немиров, Трифон Кунев, Стилиян Чилингиров, Георги Стаматов, Христо Борина, Петър Морозов, Димитър Гюдженов, Никола Кожухаров, Сирак Скитник, Александър Миленков и др. За пръв председател на дома е избран Стефан Киров, подпредседател е Елин Пелин. Сред първите записани редовни членове са 32-ма артисти от Народния театър, между които - Сава Огнянов, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Елена Снежина, Стоян Кожухаров и др.; писателите - Иван Вазов, Стоян Михайловски, проф. Иван Шишманов, Антон Страшимиров, Михаил Арнаудов, Цанко Церковски, Йордан Йовков, Михаил Кремен, Григор Чешмеджиев и др. Внушително е и представителството на художниците - 34 души, между които - Иван Мърквичка, Жеко Спиридонов, Борис Денев, Александър Божинов, Антон Митов, Никола Маринов, Александър Мутафов, Иван Лазаров, Георги Евстатиев, Владимир Димитров-Майстора, Михаил Лютов, Симеон Велков, Борис Митов, Константин Щъркелов, Харалампи Тачев, Ел. Консулова-Вазова, Борис Михайлов, Невена Кожухарова, Георги Машев, Елена Карамихайлова, Райко Алексиев, Пандо Киселинчев, Христо Каварналиев, Александър Андреев (Дом на изкуствата 1920).

Една от основните цели на софийския Дом на изкуствата е неговите членове "да действат с общи сили за напредъка на българската книжнина, живопис, музика и сценични изкуства и за създаване на интерес към тях в чужбина". Като чл. І, т. 4 в устава на Дома на изкуствата е отбелязано: "да се издигне в столицата Дом на изкуствата - монументална сграда със зали за художествени изложби, за театър, концерти, сказки, кабинети за работа, салони за клуб и др." (Устав 1920). За тези цели Домът събира средства и купува голяма къща на ъгъла на улиците "Раковски" и "Граф Игнатиев" (Маринска 1996: 86).

През 1923 г. подобни обединителни процеси, с цел съгласуване на дейността в различните културни сфери, стимулиране на меценатството и създаване на траен интерес у публиката към изкуствата се наблюдават и в Пловдив. През лятото на 1923 г., група от творци, интелектуалци и общественици взема решение за създаването на "Дом на изкуствата и печата" (ДА Пловдив, ф. 705). Между основателите са почти всички изявени представители на пловдивските артистични среди: композиторите Ангел Букорещлиев и Христо Манолов, оперният певец Събчо Събев, музикантите Антон Тайнер, д-р Павел Недков, Спас Софиялиев, Антон Цариградски, Аглая Барзова, Гидали Гидалиев, Филип Славов, Миню Кацаров, журналистите Васил Павурджиев, д-р Александър Пеев, художниците Цанко Лавренов, Христо Станчев, Симеон Велков и др. За председател на Дома на изкуствата е избран Николай Райнов, по това време главен библиотекар на Народната библиотека в Пловдив, подпредседател е Петър Караджиев, един от основателите на Пловдивското музикално училище и на Пловдивската общинска опера (ДА Пловдив, ф. 1139; Юг 1923; Мосенгов 1995: 127). През 1929 г. Пловдивската община започва да строи сграда за Дома на изкуствата в подножието на Сахат тепе. Основните средства за нея в размер на 160 000 крони са получени от Чехия. Главни инициатори за събиране на парите са съпругата на известния чешки художник Алфонс Муха и главният редактор на чешкия вестник "Народни листи" Владимир Сис (Юг 1928; 1929; Борба 1929; Народна звезда 1929). Благодарение на създадената материална база, Домът на изкуствата за дълго време се превръща в средоточие на почти всички културни изяви на пловдивската интелигенция в областта на музиката, театъра, литературата, изобразителното изкуство, просветата и науката (Маринов 2002).

От 1926 г. започва дейността на основания Дом на изкуствата в Стара Загора. Помещавал се е на ул. "Митрополит Методий", в салона над известната в цяла Южна България печатница "Светлина" (днес градинката пред хотел "Верея") (Дума 1927: 5). По негова инициатива се организират литературни утра, изнасят се сказки за популяризиране на талантливи млади български поети (Зора 1926: 773; 1927)². През 1927 г., по покана на Дома на изкуствата, в Стара Загора устройва литературни четения модерният тогава литературен кръг "Стрелец", в който членуват и известните старозагорски поети и писатели - Иван Мирчев и Иван Хаджихристов (Дума 1927: 4). Към Старозагорския Дом на изкуствата през 1927 г. е основана и драматична трупа (Дума 1927: 21).

През 1932 г. във Велико Търново също е учредено дружество "Дом за изкуство и просвета". Инициативата принадлежи на художниците Недялко и Ангел Каранешеви. Сдружението насочва дейността си приоритетно в посока за проучване, съхраняване и популяризиране на богатото средновековно историческо наследство на Велико Търново и старините на с. Арбанаси. Сред най-важните постижения на Дома, свързани с осигуряването на материална база, са: превръщането на "Царската къща" в с. Арбанаси в музей и създаването на Художествена галерия във Велико Търново. Домът има голям принос за развитието на изобразителното изкуство във Велико Търново, а също и за популяризирането му в чужбина. В тази връзка се установява сътрудничество с Художествената академия в София и с Варшавската художествена академия. За активните международни контакти на Дома може да се придобие представа от списъка на членския му състав. В него са привлечени много известни личности като: проф. Бартоломейчик - от Варшавската художествена академия, д-р Едуард Тейнил - професор от Прага, художникът Борис Георгиев, известният земеделски деятел, журналист и общественик Александър Пенчев, един от най-активните деятели за българо-италианско културно сближение Жорж Нурижан, диригентът и музикант Коста Патрунчев, чуждестранни кореспонденти, учени и др. (Станчева 1993: 159-168). През десетилетието на 30-те и първата половина на 40-те години на ХХ-и век, Великотърновското дружество "Дом за изкуство и просвета" се превръща в една от най-деятелните организации в областта на културата в града.

Голямо влияние за подема на културно-обществения живот във Варна и Бургас имат основаните в тези градове Домове на изкуствата. Благодарение на създадената от тях материална база става възможно откриването на много стойностни художествени изложби във Варна (Дом на изкуствата 1923) и Бургас и на първата областна художествена изложба в Бургас (Гребец 1934: 7-8). През средата на 30-те години по инициатива на д-р Ал. Джонов, д-р Ил. Велков и Н. Киров във Видин също е основан Дом на изкуствата. Най-деятелен е Литературният отдел към Дома, който през 1940 г. започва да издава свой вестник - "Литературен кръг". Към Видинския Дом на изкуствата се сформира също и любителски театър (Гребец 1941: 1).

Едни от най-масовите и атрактивни изяви на Домовете на изкуствата са т.нар. Дни на изкуствата. Организирането им в столицата започва от 1920 г. и те се провеждат ежегодно на втория ден на Великден. Традиционни за тези дни са театралните представления, големите концерти на открито, вечерните балове във Военния клуб, изложбите. Луксозно отпечатани албуми с произведения на писатели и репродукции на художници се продават по улиците, в локалите и ресторантите лично от писатели, артисти и художници. В Дните на изкуствата около паметника на Цар Освободител изникват също така множество импровизирани скулптурни и художествени ателиета, където се правят бюстове и рисунки на посетителите. По повод Дните на изкуствата ежегодно се отпечатва и специален "Вестник на изкуствата", в който с проза, поезия и художествени репродукции сътрудничат едни от най-изявените писатели, поети и художници (Вестник на изкуствата 1922: 2; Ден на изкуствата 1928). Под покровителството на Домовете на изкуствата се организират художествени изложби, седмици, посветени на българската книга, но най-голямата заслуга на тези Домове е може би възможността, която създават за постоянни творчески контакти и обмен на информация между писатели, поети, артисти, художници, журналисти, музиканти и почитатели на изкуствата.

В годините на Втората световна война, успешно реализираната в продължение на повече от две десетилетия идея на Домовете на изкуствата е включена и в концепцията на държавната културна политика за "Обединена България". През 1942-1943 г. в Скопие, Охрид и Ксанти са основани Домове на изкуствата и печата, с цел да съдействат за възраждането и популяризирането на българската култура в Македония и Беломорието. По инициатива на Дома на изкуствата и печата в Скопие се организират две Общи художествени изложби, в които се акцентира на изкуството на българските художници от новоприсъединените земи (ЦДА, ф. 177к). През 1943 г. ръководството на Дома на изкуствата и печата в Ксанти замисля издаването на един Годишник с исторически, географски, етнографски, фолклорни и художествени материали от Беломорието (ЦДА, ф. 567к).

Една от неоспоримите заслуги на Домовете на изкуствата е, че те допринасят изключително много за активизирането на културния живот в провинцията. Натрупаният организационен опит по отношение на културните инициативи и прояви се използва успешно и в годините на Втората световна война в новоприсъединените земи в Македония и Беломорието. След 9-и септември 1944 г. дейността на Домовете на изкуствата постепенно замира и в края на 1946 г. създадената от тях материална база се прехвърля на Камарата на народната култура (ЦДА, ф. 264к).

БЕЛЕЖКИ

1. През 1917 г. се основава Съюз на българските учени, писатели и художници. През 1919 г. са основани Българският професионален музикален съюз и Съюзът на артистите в България. Активна дейност започват да развиват и основаното през 1905 г. Дружество на столичните журналисти и учреденият през 1913 г. Съюз на българските писатели. [обратно]

2. Паметно утро за Димчо Дебелянов; две сказки на Н. Фурнаджиев върху новата българска поезия. [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Борба 1929: Борба (Пловдив), г. ІХ, бр. 232, 25.І.1929.

Вестник на изкуствата 1922: Вестник на изкуствата (София), бр. 2, 21.V.1922.

Георгиев 1989: Георгиев, Величко. Народният сговор 1921-1923 г. София, 1989.

Георгиев 2000: Георгиев, Величко. Българската интелигенция и националната кауза в Първата световна война. Съюзът на българските учени, писатели и художници (1917-1918). София, 2000.

Гребец 1934: Гребец (Стара Загора), 1934, кн. 1, с. 25-27.

Ден на изкуствата 1928: Ден на изкуствата. София, 1928.

Дом на изкуствата 1920: Дом на изкуствата. София, 1920.

Дом на изкуствата 1923: Дом на изкуствата. Варна, 1923.

Дом на изкуствата и печата 1942: Дом на изкуствата и печата. Русе, 1942, 10 май; 20 май.

Дума 1927: Дума (Стара Загора), бр. 4, 17.І.1927; бр. 5, 25.І.1927; бр. 21, 17.V.1927.

Зора 1926: Зора (Стара Загора), бр. 773, 5.Х.1926.

Конева 1995: Конева, Румяна. Голямата среща на българския народ. Културата и предизвикателствата на войните 1912-1918. София, 1995.

Маринов 2002: Маринов, Александър. Дом на изкуствата и печата в Пловдив. Хроника-летопис (1923-1944). Пловдив, 2002.

Маринска 1996: Маринска, Ружа. 20-те години в българското изобразително изкуство. София, 1996.

Мосенгов 1995: Мосенгов, Атанас. Пловдивски културни летописи. Пловдив, 1995.

Народна звезда 1929: Народна звезда (Пловдив), г. І, бр. 34, 25.ІІІ.1929.

Стамов 2004: Стамов, В. Културната политика на правителството на БЗНС 1919-1923 г. // Земеделското движение в България. История, развитие, личности. Пазарджик, 2004, с. 94-95.

Станчева 1993: Станчева, В. Из Протоколната книга на дружеството "Дом за изкуство и просвета" - Велико Търново (1932-1944). // Известия на Историческия музей - Велико Търново, т. VІІІ, 1993, с. 159-168.

Устав 1920: Устав на Дома на изкуствата в София. София, 1920.

Училищен преглед 1921: Училищен преглед, г. ХХ, 1921, кн. 6-7, с. 157-168; 171-189; 190-194; кн. 10, с. 297-299

Училищен преглед 1922: Училищен преглед, г. ХХІ, 1922, кн. 1-3, с. 1-8; кн. 4, с. 283.

Юг 1923: Юг (Пловдив), г. VІ, бр. 1476, 30.X.1923; бр. 1478, 1.XI.1923.

Юг 1928: Юг (Пловдив), г. ХІ, бр. 2881, 8.VІІІ.1928.

Юг 1929: Юг (Пловдив), г. ХІІ, бр. 3231, 10.Х.1929.

АРХИВНИ ИЗТОЧНИЦИ

ДА Пловдив, ф. 705: ДА Пловдив, ф. 705, оп. 1, а.е. 46, л. 1.

ДА Пловдив, ф. 1139: ДА Пловдив, ф. 1139, оп. 2, а.е. 11.

ЦДА, ф.177к: ЦДА, ф. 177к, оп. 2, а.е. 2055, л. 43; л. 38.

ЦДА, ф.264к: ЦДА, ф. 264к, оп. 5, а.е. 2364, л. 4.

ЦДА, ф.567к: ЦДА, ф. 567к, оп. 1, а.е. 10.

(c) София Василева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.11.2007, № 11 (96)

Други публикации:
Издател (В. Търново), 2005, кн. 2-3, с. 84-87.